Закони на висшия мениджмънт
Управлението на компаниите, листвани по фондовите борси, се характеризира с нуждата от перманентно добри финансови резултати, което води до определени аномалии, не винаги пряко свързани със здравия разум.
Не настоявам на дълбоконаучната обосновка на тези 2 закономерности, но те могат лесно да бъдат доказани от практиката:
Закон 1: Когато дадено подразделение на листваната компания постигне по-слаби резултати, висшият мениджмънт обикновено решава не да го преструктурира, а да завиши изискванията и натиска върху друго, традиционно положително представящо се подразделение за подобряване на ефектвността за да компенсира в краткосрочен план резултатите на първото. По този начин се стига до дисбаланс на приноса, нивата на заплащане и стреса в различните структури на фирмата, при това не в полза на по-добре работещите.
Закон 2: Решението на висшия мениджмънт да си гласува високи бонуси в края на годината е сигурен признак за задаваща се криза. Такова поведение може да се нарече обиране на крушите. В най-добрия случай за предусещащите проблемите управители ще се стигне до влошаване на финансовите показатели, а осъзнаването на това от акционерите би означавало по-малки бонуси през следващия период. В най-лошия фирмата ще се окаже в колапс, а виновните мениджъри - в съда (а добрите адвокати струват пари).
Излиза че листваните компании се управляват едва ли не толкова зле, колкото държавните. Е, просто се надявай това да не се случи във фирмата, за която работиш.
И да, може да ме цитираш като автор.
Не настоявам на дълбоконаучната обосновка на тези 2 закономерности, но те могат лесно да бъдат доказани от практиката:
Закон 1: Когато дадено подразделение на листваната компания постигне по-слаби резултати, висшият мениджмънт обикновено решава не да го преструктурира, а да завиши изискванията и натиска върху друго, традиционно положително представящо се подразделение за подобряване на ефектвността за да компенсира в краткосрочен план резултатите на първото. По този начин се стига до дисбаланс на приноса, нивата на заплащане и стреса в различните структури на фирмата, при това не в полза на по-добре работещите.
Закон 2: Решението на висшия мениджмънт да си гласува високи бонуси в края на годината е сигурен признак за задаваща се криза. Такова поведение може да се нарече обиране на крушите. В най-добрия случай за предусещащите проблемите управители ще се стигне до влошаване на финансовите показатели, а осъзнаването на това от акционерите би означавало по-малки бонуси през следващия период. В най-лошия фирмата ще се окаже в колапс, а виновните мениджъри - в съда (а добрите адвокати струват пари).
Излиза че листваните компании се управляват едва ли не толкова зле, колкото държавните. Е, просто се надявай това да не се случи във фирмата, за която работиш.
И да, може да ме цитираш като автор.
4 коментара:
1) друг прийоми са
PR - поделението се прехвърля в инвестиционен стадии и се елиминира от комуникацията
Счетоводен - по МСС се третира като преструктуриращо или държано за продажба и се изважда от отчета за приходи и разходи от дейността. Подобно на актив.
2) не винаги е така. За да има бонуси трябва да има резултати. Въпреки, че е лишено от логика. Може да е признак на след нас потоп. Когато се изстисква бизнеса - гони се краткотраен ефект за сметка на преебаване на бъдещето.
1) Гнях - все са кофти... по-добре да не ги разбирам, че тогава работата е отекла.
2) Е, зависи какво ще изтече като инфо...
Има нещо друго -- по принцип служителите на публични компании са доста по склонни да мрънкат :) И всъщност това е идеологически правилният вариант -- трябва да може да се мрънка.
Както и да е, в твоите закони има един предразсъдък, който гласи: Управлението винаги прецаква акционерите. Което не е невъзможно, но и никак не е задължително или пък много лесно. Още повече на прозрачен пазар с традиции. Има също един страничен ефект, който май не е много осъзнат. Ако хоризонтът на служителите не се простира по-надалеч от този на управлението (а би било продукт на чиста емоция да се), техните интереси са всъщност по-близки до тези на управата, отколкото до тези на акционерите. Има доста отработени схеми в корпоративния мениджмънт, на които можеш да се наслаждаваш на живо. Просто трябва да натиснеш малко педалите. :)
Аха, педалите... мм тц, не ми се ще да ги натискам.
Бтв, повечето служители на публични компании не осъзнават разликата. Е, сигурно са склонни да мрънкат - всички служители на лошо управлявани компании са.
Интересни са съображенията някои големи фирми, като немската Lidl (която си е лошо управлявана) да са всъщност фондации...
Публикуване на коментар