Аватар 3.0

Този път аватара е посветен на Арктик Мънкис, една от онези банди, които аз, пък и не само, наричам the-групи, макар че в конкретния случай определителния член забележително липсва. Преди 3-4 години те възродиха 60-арския рок със стържещи китари и дрезгави крещящи вокали и накараха символични за края на 90-те рок банди да изглеждат като събирани с тв кастинг бойгрупи.

Стилът репликира логото и албум арта от актуалния Favourite Worst Nightmare, макар да отстъпва на миналогодишния култов Whatever People Say I Am, That's What I'm Not, не на последно място заради липсата на песен като Fake Tales of San Francisco. Пичове, трябва всеки албум да започвате с Fake Tales of San Francisco, велико е това парче.