Хайдерабад бай дей

(или как протече туристическата ни обиколка в събота)

Тръгнахме с таксито от хотела в 11 ч.

Такситата в Индия имат жълти номера, нормалните коли - бели, а някои и черни защото не са ги подменили при последната "задължителна" смяна на номерата. Има метални, но повечето са пластмасови и с доста разнообразни шрифтове, при рикшите пък са написани директно в/у каросерията. Къде е КАТ да ги пита тия индийци "и с'а к'во ша пра'йм"?

Надписът гласи: "Helmets are for your safety. Not for others - wear it." и се отнася за каращите мотори и мотопеди.

Първата "цел" е музея Саларджунг - създаден от и кръстен на последният владетел на Хайдерабад.

Камери и фотоапарати са забранени, входът за чужденци е 150 рупии, за местни - 10 рупии. Явно в Индия не ги е еня за разпоредбите на ЕС, защото с подобна дискриминация се сблъскваме още няколко пъти ;-). В музея има експозиция от бронзови фигурки на божества от 12 век, невероятни старинни мебели с дърворезба, чиито чекмеджета са залепени с тиксо, портрети на Салар Джунг и предците му, платове, арабски и персиийски ръкописи, нефритени предмети.

Чарминар е Забележителността На Хайдерабад. Построен е през 16 век, името означава "четири минарета"... и общо взето е това. Около него има непоправимо хаотичен битак. Хлaпета търчат подир нас и се опитват или да ни продадат нещо или да ни замъкнат в някои магазин или сегия за дънкулки и платове. Едно явно си ме хареса - първия път като минaх покрай него обви ръце около кръста ми и вдигна крака от земята, втория се опита да ми откъсне ръката.

Обесени дини.

Наблизо е Мека Месджит - действаща джамия, в която не влязохме въпреки, че напосристо ни канеха.

Никога не съм бил в страна, в която толкова да си личи, че съм чужденец и това да има такова значение.

Малко след това се сблъскваме с туристически капан - екскурзовод менте в гробниците Кутб Шахи. Това е комплекс от 20-ина гробници, 7 от които са на владетели от династията Кутб Шахи - управлявали Голконда и в последствие основатели на Хайдерабад. Строени са 16-17 век и имат сходна структура - основа във формата на куб и внушителен купол. Честно казано състоянието им е доста занемарено. Вътре са на практика празни - само по едни гроб покрит с плат. Около тях има хубав парк.

Голконда е гигантска средновековна крепост. Няма как да се покаже цялата със снимка. Намира се на хълм в покрайнините на Хайдерабад
Туристическата обиколка е около 3 километра, има впечатляващи стени върху стърчащи скали, дълбоки ровове, руини на дворци - наистина може да усетиш атмосферата, която е царяла там преди 5 века.

Хлапета.

Тук е нещо като зима - температурите са околко 20-30 градуса, стъмва се към 18 ч. Не искам да си представям същинското лято или дъждовния сезон през септември.

Когато стигаме Бирла Мaндир е вече тъмно. Храмът е на хълм в центъра, отгоре се разкрива красива гледка към нощен Хайдерабад и Танк Бънд - огромното изкуствено езеро в сърцето на града, което пак не успях да видя по светло. Бирла Мaндир е белокаменна сграда с характерни скулптурни групи и купол. Хората наистина идват да се молят тук. Трябва да си събуем обувките и да оставим фотоапаратите. Има дълга опашка на входа, от високоговорители звучи молитва на напeвен анимационен глас.

Прибираме се в хотела към 8 часа. Таксито ни излиза 1300 рупии за 9 часа.