Съдба*

Точната съдба на този блог е неясна. Със сигурност един хубав ден той ще изчезне. Дотогава смятам да го запазя.

Със сигурност ще остане личен (понятие, което аз виждам като обратното на тематичен), т. е. ще е интересен предимно на мен и на хората, на които им пука за мен.

Предполагам, че ще се публикува по-рядко. Това, за да не канибализира върху и без това подкопаното от характерната за мен лека социопатия офлайн общуване.**

Предполагам, че блогът ще бъде и по-малко мобилен, доколкото авторът му ще прекарва следващите няколко месеца между Лагера, Заимов, Плевен и, надявам се, някое китно подбалканско градче със спа**** хотел (където обаче няма да взима блога си, хайде нема нужда). А, да, и нямам намерение да публикувам пътеписи в чистата им форма – нека всеки открие мястото, където съм бил, посредством кратките ми и неподредени проблясъци.

Като начало слагам няколко връзки към сайтове, част от богатата ми букмаркс***** колекция, посветена на дизайна, рекламата и брандинга. Това са сайтовете, които гледам да посещавам ежедневно, най-вече защото винаги има нещо свежо и/или злободневно. Е, някой ден мога да пусна и останалите 100-ина, тъкмо ще добавя към блога и диг-ит функция. Малко повече внимание към Ъндър Кансидърейшън, които доскоро поддържаха само блога Спийк Ъп, но наскоро отлюспиха от него най-интересните рубрики Бранд Ню и Куипсолъджис.

* Дали да не преименувам този постинг на ”Манифест”, че да стои по-тежко и да избегна асоциациите с Шишо Бакшишо?

** Ако имаше някое тиренце или запетайка в това изречение със сигурност щеше да разбере по-лесно, но уви – пунктуация.***

*** А как се пише – пунктуация или пунктоация? Гледам, спори се по въпроса.

**** Смятам да използвам много чуждици, предимно англицизми, написани на кирилица и с малка буква – напук на всички пуристи, които със славейковски плам се опълчват на тенденцията.

***** Виж ****