Интровертно

Слушай сега, да си купиш априлския брой на Интро (или го заеми от някой приятел), чу ли! На 74. страница те чака първата публикация на Пламен в списание! Част от текста се е появявала вече в блога, но друго си е на хартия, цели 3 страници, че и с картинки. Вярно, кофти късмет, че се падна на корицата да е Лилянка, но в броя има и други интересни материали.

Разни фотографи 9

Чудя се, доколко е адекватна тази селекция, в момент, в който в България се прави изложба с амбициозното име "Портрет на едно поколение", и кой от двата свята аджеба е нормалният. Както и да е, ето то новата порция фотографи:

Марион Венан, Гилда Давидян, Джонатан Мей, Игор Дроздовски, Аделин Ме, Еривер Ихано, Рип Хопкинс, Валерия Лазарева.

Джейми Нелсън, Йолайн Снайдерс, Анна Ди Просперо, Джим Фискъс, Сергей Сараханов, Ейткън Джоли, Ричард Бърбридж, Денисон Бертрам.

Лукаш Дворжак, Масимо Леардини, Валдемар и Макс, Михал Мартиховец, Емануеле Коломбо, Мат Стюарт, Алин и Жаклин Тапиа, Линдзи Джосал.

Джулия Солер, Христя Каминска, Майк Бейли-Гейтс, Ерин Мълвхил, Раян Юун, Ира Бордо, Даниел Терио, Кейд Мартин.

Перла Марек, Борис Овини, Фурка Ишчук-Палцева, Атила Козо, Йонас Файге, Марлийн Марино, Кале Веесаар, Виктория Карелина.

Ярослав Мончак, Хонер Акрави, Андрю Кюкендал, Жислен Яри, Шелби Лий Адамс, Лоти Скот, Ирис Хум.

Мачек Кобиелски, Мари Сараи, Алисън Скалпула, Криси Уайт, Емили Мълър, Грегъри Колбърт, Настя Василева.

Дидо Фонтана, Крис Литъл, Майкъл Флорс, Ембърли Валантайн, Андреа, Мегна Лал, Андрей Рибалка, обикновени хора, голи, без грим - Минеаполис 2005 и Сао Пауло 2010.

Знамена на рекламата 3

Започвам третата част от оформящата се поредица, посветена на неизчерпаемия и неповторим рекламен криейтив със скорошна българска кампания - Гората не е само дървесина, която между септември миналата година и март е събрала над 60 хиляди посписа в Националната петиция за защита на българските гори (т. е. зеленото се е вдигнало леко).

Тези реклами на фризьорски салони съм ги споменавал вече в Разни, ето ги сега в пълния им блясък - имената на отделните визии са пънк, емо и офис.

Юниън Джак, малко по-подреден.

Следват няколко реклами на Международния фестивал на храната в Сидни миналата година, които станаха доста популяни онлайн, въпреки, както правилно ще отбележиш, сходството им с кампаниите на магазините Пикадили и полските Пьотр и Павел, осъществени доста преди това. Пускам всички визии, защото са направени красиво и апетитно. Ако искаш да ги разгледаш в пълен размер, цъкни тук.

Ди Ейч Ел участва с цели две реклами - свързвайки Канада и Швейцария с червена линия и с тези календарчета за бюро.

Не особено хитро, но все пак интерактивно ентри от Петробрас - внимавайте все пак да не скъсате страницата.

Накрая, малко изкуство - първо, плакатите на унгареца Петер Поч.

И две визии от поредицата Това не е Америка на Стефан Маса-Бидал.

(Знамена на рекламата, Знамена на рекламата 2)

Плевен Аркитекчър Уийк

Демокрацията дойде твърде рано за Плевен. В края на 80-те в града започнаха да се строят няколко големи сгради с обществено значение, но следдесетоноемврийската криза и хаос в публичните финанси стопираха проектите и оставиха знакови руини на техните места.

Това е покритият плувен басейн на основното ми училище Иван Вазов. Трябва да са започнали да го строят, когато съм бил в 5-6 клас, на мястото на една от спортните площадки, където през зимата водехме епични снежни битки с учениците от близкото училище за трудни (или направо бавноразвиващи се) деца П. Р. Славейков. Него отдавна го няма, но определението "пе ре" продължава да е ясно на всички. Строежът на басейна беше забатачен още преди да напусна Иван Вазов и със съучениците се шегувахме, че ще го завършат чак за нашите деца - сега осъзнавам, че това е било прекалено оптимистично очакване. Сега мястото е нещо средно между сметище, ангкорватски храм и бонус ниво на фърст пърсън шутър - от онези с изкачащите отвсякъде зомбита. Наскоро до него вдигнаха малко жилищно блокче. Представи си само локацията му - зад Стоматологията, до джамията, с "басейн" в задния двор. Този, разбира се, не е толкова значим обществен проект, но по всичко прилича на останалите тук.

Стадион Спартак. Иронично, този обект е точно зад оградата на другото мое училище - Езиковата гимназия. Баща ми ме е водел на 2-3 мача там като съвсем малко хлапе. Помня обстановката - най-близкото до това, което си представяш за провинциален английски стадион - много публика, без ултраси, феновете се познават и знаят местата си, а теренът е на една ръка (псувня) разстояние. Е, може и да не е било така, но така го помня. Спартак имаше силен отбор през 80-те - Пламен Гетов (най-добрият български халф в историята, без преувеличение), Венчо Съботинов, Краси Лазаров - Въбела, Емил Цветанов – Шивача, Благой Кръстанов. Изпадна от А група през 1988 и добрите времена не се върнаха. Интересно е, че съблекалните, главният вход и основният сектор бяха разположени зад едната врата (и продължава да е така), а не централно - виждат се на 2 от снимките. Доскоро пазех публикация с подробностите за проекта - чисто футболен стадион, с двойно по-голям капацитет, козирка над целия нов централен сектор, голямо и модерно за времето си светлинно табло. Такъв стадион не е правен или започван и досега в България. След спирането на строежа Спартак се премести на градския стадион Слави Алексиев (сега просто Плевен), а футболният беше предоставен на възстановения най-стар плевенски клуб Белите орли и беше прекръстен на тяхно име. Тъжно е, че пиша това в годината, в която и двата плевенски отбора Спартак и Белите орли прекратиха участието си в Б група на полусезона и градът остана без професионален футбол.

Самотната сграда в полето край ж. к. Дружба е бившата бъдеща най-голяма в България, Балканите, Европа и света акушеро-гинекологична болница (болница звучи малко странно - бременните не са болни, все пак). Предвид стремителния отрицателен прираст в Плевен, ако беше готов сега, АГ комплексът щеше да е способен да обслужва всички желаещи за цяла календарна година в рамките на един ден.

Строежът на тази, предвидена за най-голямата в България, Балканите, Европа и света (е, може би без последните две) библиотека пък "красеше" самия център на града. От другата страна на кръстовището е място, известно на плевенчани като Дом на книгата - просторна двуетажна книжарница, от която по соц времена в комплект се пазаруваха интересни и препоръчителни книги. Домът на книгата не съществува вече - площта му беше раздробена на всякакви дребни дюкяни. Библиотеката извади късмет и преди няколко години сградата беше попривършена, а районът около нея - облагороден. Разбира се, в съответствие с изпарилия се интерес на местните към четенето, вече не е библиотека - интересно е, че врата до врата там са регионалните централи на ГЕРБ, ДПС, НДСВ и ДСБ, но по-голямата част от постройката пустее.

Това щеше да е модерна и голяма мултифункционална спортна зала, годна за домакинства на световни и европейски първенства в различни дисциплини. Намира се на пътя към парк Кайлъка. Мисля, че беше уместна - в Плевен най-читавата зала си остава тесничката Балканстрой. Явно, гледайки и прогреса на новата зала на Четвърти километър в София, след основите се вдигат такива 4 "кули", около които се изгражда останалото. Тук, както виждаш, строежът е спрял преди да бъде завършена четвъртата. При правителството на тройната коалиция Весела Лечева беше обещала залата да бъде довършена с едни европейски пари, но очевидно (не, че някой се е надявал на друго) е предпочетено да бъдат откраднати по друг начин. До руините наскоро се появи супермаркет Кауфланд, което донякъде оживява квартала.