Преди еврото: Датска крона

Както е казал премъдрия немски народ, всяко нещо си има край, само наденичката има два, затова и след първия край на поредицата Преди еврото, тя изглежда продължава безкрайно.

Нищо, че с изображенията на мостове върху актуалната емисия са я докарали досущ на евро, датчаните наистина изглеждат малко по-привързани към кроната си, отколкото, да речем, шведите. В известен смисъл е и жалко, че липсата на портрети в емисията от 2009 г. ме лишава от възможността да си поговорим за велики датчани като Ханс Кристиан Андерсен, Сьорен Киркегор, Нилс Бор, Тихо Брахе и Никлас Бендтнер, но за сметка на това ще взема да пусна и реверсите.

Малко история, после картинки. Кроната се появява за пръв път през 17. век като част от доста сложна система, в която 12 пенинга са равни на 1 шилинг, 16 шилинга правят 1 марка, 6 марки са равни на 1 ригсдалера, а 8 марки - на 1 крона. След финансовата криза от началото на 19. век и формирането на Скандинавския паричен съюз (виж исландска и шведска крона) нещата се проясняват малко, като 1 крона се дели на 100 йоре. Ако се чудиш защо все пак Дания не е в Еврозоната, то е заради резултата от референдума през 2000 г., когато 53.2% гласуват против.

От едната страна на лилавата петдесетачка е изобразен мостът Салингсунд, открит през 1978 г. и свързващ северозападния остров Морс с Ютланд. От другата - керамичен съд от Скарпсалинг, датиран към 3200 г. пр. Хр., представител на "най-красивата керамика от Каменната епоха на север от Алпите". Мястото на находката впрочем е недалеч от моста, връзка, която продължава и при следващите купюри от серията и е илюстрирана с малки схеми от дясната страна на реверса.

Банкнотата от 100 крони наричат куче , ама не щото искат да я обидят, а просто съкращавайки hundrede на hund. От лицевата страна е Лилебелтсбро, фермов мост (Дунав мост е от същия тип), свързващ Ютланд и остров Фюн, разделяни от протока Малък белт. Античната находка на реверса е неолитна кама от Хиндсгавл, открита на острова и с около 1000 години по-нова от гърнето горе. Ако трябва да съм честен, 100 крони са предостатъчни за хотдог и бирa от улично фургонче, спасение за бедната душа в иначе прескъпия Копенхаген (и никаква връзка с кучето от началото на абзаца).

Апропо Копенхаген, Книпелсбро е мостът, свързващ центъра и Кристиансхавн, демек по него трябва да минеш ако искаш да се отбиеш в свободния град Християния (сам по себе си огромна тема, която не ми се ще да засягам сега). Построен е през 1937 г., с две характерни патинирани кулички, служещи за вдигането му. На реверса стигаме до Бронзовата епоха с орнамент за колан от Лангструп - непрактично едър, защото по това време украшението е служело за означаване на статуса на местните жени, а явно колкото по-висшестояща е била дамата, толкова по-рядко й се е удавала възможност да сяда.

Мостът Кралица Александрине е започнат през 1939 и открит през 1943 г., като цяло странно време за строежи (някъде тук трябва да споменем, че Дания е единствената държава в Европа, спасила цялото си еврейско население от Холокоста по време на Втората Световна), и свързва островите Зеландия (или Шелан, както звучи името му на датски), където се намира столицата Копенхаген, и мъничкия Мьон на югоизток от него. Във връзка с бронзовото гърне от другата страна е неизбежно признанието, че за разлика от сега през по-голяма част от историята северните държави са изоставали в развитието си от Южна Европа, но развитието на търговията през Желязната епоха поне успяват да се сдобиват с по-модерни вещи от там - тaзи тук е от около 300 г. пр. Хр. и изкован в гръцка колония в Италия или бреговете на Черно море.

Завършеният през 1998 г. Сторебелтсброн (между Шелан и Фюн) и Йоресундброн малко след него (между областта Скания и Шелан, около него се завързва интригата в хмм, хитовия сериал Мостът и е известен заради зрелищния начин, по който от датския му край пътят се превръща в подводен тунел; това не е мостът на банкнотата) позволяват изцяло сухопътна връзка между Швеция и основната част на Европа. За слънчевата колесница от Трундхолм на реверса в датския Национален музей са убедени, че е местно производство, но има предостатъчни индикации, че е произведен в Южна Европа, даже по нашите земи. Нека бъдем великодушни (щото щедри няма как да сме по други причини) и им позволим малко клет патриотизъм, още повече, че колесницата влиза в Датския културен канон, представителна селекция от 108 произведения на занаятите, архитектурата, музиката, литературата, киното, детската култура, художествените и сценични изкуства, повечето от които едва ли си чувал, ама и датчаните едва ли са чували за Рождество Христово в Арбанаси или Да се завърнеш в бащината къща на Димчо Дебелянов, така че няма от какво да се притесняваш.

Една любопитна подробност за предпоследно - Фарьорските о-ви и Гренландия имат право да печатат крони със собствен дизайн, и докато вторите засега предпочитат да пасуват, на островите в обращение е емисия с местни животни и пейзажи.

В заключение - датската крона впечатлява с може би най-скучните банкноти, откакто списвам поредицата. Може много по-добре, но кому е нужно?

Архив: януари, февруари, март 2011

Продължавам да си харесвам този постинг. Въпреки болката и заради нея. Напоследък се опитвам да кажа твърде много, липсва ми фокус, страхувам се повече, чувствам по-малко. Наивният глупак в мен не вярваше в чистата злоба на хората, глупакът не можеше да каже не, за да предпази себе си. Продължава да не може - казва го, за да предпази теб. Червената точка, гастрополитиката, Сурва, Албер Кан или тоновете фотографи - има какво да си пропомним. Знаеш ли, повечето текстове тук са писани за всички, но с мисъл за конкретен човек, знаеш ли? Прегледай архива, потърси постингите за теб, по-малко са, отколкото си мислиш.

Разни 110

Кой ли ти чете блогове през август? Добре дошъл в септември, който и да си ти.

Засега не се очертава да мога да отделя цял постинг на любимия ми брутализъм, затова ще продължа със споменаванията от време на време. Днес разглеждане сградата към ВЕЦ Рьолдал на норвежкия модернист Гейр Грунг, прекрасната козирка към централата на ЮНЕСКО в Париж, три лъча, кацнали на колони, дело на Марсело Бройер, Пиер Луиджи Нерви и Бернар Зерфюс и още много бетон. За съжаление не успях да открия читава външна снимка на нашата си зала София в Борисовата градина, проектирана от арх. Стефка Георгиева в началото на 60-те - наистина чудесна сграда, поразсипана наскоро с бяла алуминиева дограма.

От другата страна на скалата куул-ънкулл (точно там, където е и Скопие 2014) е показното разкрасяване на Йошкар Ола, иначе много привлекателно място. Всерусийски Дисниленд направо за Дед Прайз.

За оправяне на естетическия вкус малко вилидж-порн - любимото село на Франция, по същество тв шоу, но и експлозия от малки хапки уют и красота - дали от скалистите Пиринеи, средновековни замъци или прохладния Атлантически бряг, просто мечта.

Предпазва ли маята от кофти напиване и тежък махмурлук? (И затова баварците се наливат с вайцен за закуска?) Може би да, но по-скоро не. Ех.

Хоумър Симпсън х Пийт Мондриан = тежък махмурлук обаче.

Историята започва с хронология на американските знамена от 1767 година насам. 2004 г. може да не е чак толкова отдавна, но преглед на сайтовете на отборите от НБА показва, че е не по-малко далеч. В началото на 20. век в Ню Йорк (поне богатите) са живеели охолно и на широко. Джонатан Грийн подрежда любопитни жаргонни изрази в английския език в пригледни таймлайни. Това видео показва промените в картата на Европа през всеки един ден от Първата световна война, а това е разказ за футболистите, взели участие в нея. Връщаме се още малко по-назад във времето за няколко интересни и куриозни истории от футбола през Викторианската епоха (всичките са в книгата), а след картинката се отдаваме изцяло на играта.

Героите от Световното в Бразилия надебеляват, отборите се сдобиват с елегантни емблеми и бейзболни (ееееми) шапки, а Ричард Суорбрик удостява най-запомнящите се моменти с анимация. Емилиано Солини е дизайнер в Стенлибет, покрай което изкарва много силни футболни визии, както и някои силни идеи за екипи на Найки, още малко респект за кибритените кутийки, вдъхновени от минали първенства и обратното - винтидж суботео фигурки с екипи на съвеременни отбори. Любимците ми от Паладар Негро пък присъстват с цели три много силни колекции - полу(!)плешиви играчи, исторически анализ на неочаквано разцъфтялите напоследък в бонбонени цветове футболни бутонки и идеален отбор на играчите от бивша Югославия днес (съвсем малко различаващ се от моя вариант, пуснат по-рано бе).

Нацистката символика заслужава повече внимание (може би по-нататък), но засега една непълна визуализация на европейската карта. Кръстове, снопове и всякакви рунически символи, плюс няколко добичета, определено има какво да се желае.

Добре дошъл в ЦРУ, таен агент Х., заповядай това ръководство от 200 страници с граматически и стилистични изисквания към докладите ти.

Какво ще кажеш за това - 75% от изображенията в каталога на ИКЕА са компютърно генерирани графики.

Всичко, което някога се е появявало тук под етикетите Карта и Метро, бива затапено от ей този великолепен блог, посветен (очевидно) на метро схемите. Ако пък си мислиш, че си виждал всякакъв мърчъндайз, почакай да видиш асортимента във фен шопа на Лондонския музей на транспорта, където те очаква всякакво обзавеждане в дамаски (или мокети, както им викат туземците) от седалките на конкретни линии на метрото.

Иначе, когато футуризмът срещне съветското трамваестроене, резултатът е, както обичат да казват рекламистите, малко ту мач.

Карта на войната на живо. Без коментар.

Наваксваме с бандите от сайдбара: Блуум Туинс, Прайдс, Наташа Кмето, Лулу Руж, Кисис, Ънтил дъ Рибън Брейкс, Демс, Каралайна Чоколат Дропс, Маунт Кимби, Фоулс, Фетес Брот.

Когато преди време писах за синестезията, темата не беше толкова мейнстрийм. Днес вече си има дори ап, който превежда цветове в други сетива. Апропо, цветовете - научи няколко интересни истории как предмети получават цветовете, без които не можем да си ги представим, и техники на измерване на нюансите - за да бъде например сьомгата ти винаги в сьомгово (от).

Знамената на двата съседни средиземноморски острова (при все и притежание на две различни държави) Корсика и Сардиния споделят един символ - мавърската глава, чиято превръзка исторически се оказва ту на челото, ту пред очите, според зависи посланието.

След първата фотошопната снимка миналия път, ето ти сега историята на Илюстрейтър, работното място на всеки графичен дизайнер.

Дорисувай сам, темплейтът е достатъчно, хм, благодатен.

Най-страховитият човек в бирената индустрия отвъд океана е... не, не позна, виж кой.

Малко разведряващи анимирани гифове от Оливия Уен, малко брутално честни (но не грозни) картички и малко повечко анатомия на показ.

От серията разни утопични - Атлантропа, идеята на Херман Зьоргел от първата половина на миналия век за превръщането на Средиземно море в язовир и освобождаването на големи площи земеделска земя.

И за финал - секс. Като начало на финала - инфографика с историята на еротиката и цензурата в киното и един богат архив сексплотейшън филми (ама ако не си в България); лесбийки пробват препоръчани от Космополитан секс пози в поредното доказателство, че Космо е комедийно списание; макар че, ок, понякога задават интересни въпроси, гей мъже рисуват вагини и о, да, забавно е; секс съвети за жената от 19. век, а за капак - мормоните, оказва се, са новата златна мина/ниша за онлайн порното.