Преди еврото: Исландска крона
Странно местенце е Исландия. Страна с население толкова малко, че всеки е роднина на поне един от хората върху банкнотите, в началото на века беше успяла да се превърне във фактор на световните финансови пазари. Само за да фалира зрелищно малко по-късно, и то преди световната икономическа криза да стане модна. И ако през 2005 г. едно евро се разменяше за около 70 исландски крони, то днес може да купи цели 160.
Подобно на шведската, исландската крона се появява след разпадането на Скандинавския паричен съюз и постигането на автономия от Дания в края на Първата Световна война. Настоящата валута пък е резултат от деноминацията на старата крона от 1981 г. От тогава в обращение са банкноти от 10, 50, 100, 500, 1000 и 5000 крони, по-късно са добавени такива с номинал 2000 и 10 хиляди, а по-малките от 500 отпадат. Последното е чудесна новина, защото ни спестява ревюта на потискащ дизайн и споменаване на няколко безинтересни биографии. Апропо (откъде пък се взе това апропо?) кроната си няма официален знак, но няколко ентусиаста са се вихрили ей тук, не е като да няма добри идеи.
Йон Сигурдсон (1811 – 1879) е абониран за 500-те крони. Буквално. От 20-те години на миналия век, чак до актуалната емисия, на която, внимание, е изобразен и от двете страни! Иначе се явява лидер на исландското движение за независимост, а рожденият му ден е обявен за национален празник в страната. Това, че е през юни, един от светлите месеци в годината на север, със сигурност е подпомогнало решението, исландците са тарикати, не ги гледай, че са такива руси и бледи. Руса и бледа е и Лара Рунарс, която пя преди няколко години в Централния военен клуб по случай въпросния празник, готино парти се получи, а мацката е супер готина, нищо, че не й се получи това със "следващата Бьорк".
Бриньолфур Свейнсон (1605 – 1675) е от добре познатия ни от поредицата жанр епископ-фолклорист-историк-върху-банкнота, но пък върху каква красива банкнота се е оказал въпросния епископ, фолклорист и историк - надпис с диско шрифт и шарени нордически иконки, уау, а-у.
Йоханес Кярвал (1885 – 1972) е очевидно неуспял рибар и доста по-успял художник. Вместо да си рисува кротко пезажи с гейзери, сняг и вулкани, Кярвал се отдава на импресионизма, експресионизма и кубизма. Така пише в Уикипедия, иначе изглежда симпатичен чичко.
Следва едно еееей такова разочарование за феминистките. Рагнхейдур Йонсдотир (1646 – 1715) е известна най-вече с това, че е изобразена върху банкнотата от 5000 крони. Странният шрифт на надписа се дължи на това, че била много добра в бродериите, това в случай, че се чудиш, с какво точно са се занимавали викингските жени, нали. А шапката на какво се дължи, уви и аз не знам.
Йонас Халгримсон (1807 – 1845) е роден в Йокснадалур в Ейяфьордур, син на Халгримур Торстейнсон и Ранвейг Йонасдотир, брат на Торстейн, Ранвейг и Ана Маргрет. Учи в Скагафьордур, после в Бесастадир, преди да се премести в Рейкявик. Завършва литература в Копенхагенския университет, където заедно със сънародниците си Бриньолфур Петурсон, Конрад Гисласон и Томас Сьемундсон издават патриотичното списание Фьолнир. От теб искам само да прочетеш горния пасаж на глас, наслаждавайки се на всяко име. Иначе банкнотата с лика му е прясна-прясна - от края на октомври миналата година.
Кризата (виж началото на постинга) кара Исландия да преосмисли хладното си отношение си към Европейския съюз и процедурата по кандидатстване е задействана през 2009 г. Впрочем, още една особеност на това да си остров в северния Атлантически океан с нищо живо на хиляди километри от теб - фаворит за другарче на кроната според самите исландци е канадският долар, защото, видиш ли, Канада имала стабилна икономика и сходен поминък. Което донякъде обяснява и един от аргументите на правителството да оттегли изненадващо кандидатурата на страната за еврочленство миналата седмица - забраната за лов на китове. В ироничния обрат, каквито само историята може да поднесе, хиляди исландци, както привърженици, така и противници на присъединяването излязоха на протест с искане за референдум. Тейк дат, майдан.
Подобно на шведската, исландската крона се появява след разпадането на Скандинавския паричен съюз и постигането на автономия от Дания в края на Първата Световна война. Настоящата валута пък е резултат от деноминацията на старата крона от 1981 г. От тогава в обращение са банкноти от 10, 50, 100, 500, 1000 и 5000 крони, по-късно са добавени такива с номинал 2000 и 10 хиляди, а по-малките от 500 отпадат. Последното е чудесна новина, защото ни спестява ревюта на потискащ дизайн и споменаване на няколко безинтересни биографии. Апропо (откъде пък се взе това апропо?) кроната си няма официален знак, но няколко ентусиаста са се вихрили ей тук, не е като да няма добри идеи.
Кризата (виж началото на постинга) кара Исландия да преосмисли хладното си отношение си към Европейския съюз и процедурата по кандидатстване е задействана през 2009 г. Впрочем, още една особеност на това да си остров в северния Атлантически океан с нищо живо на хиляди километри от теб - фаворит за другарче на кроната според самите исландци е канадският долар, защото, видиш ли, Канада имала стабилна икономика и сходен поминък. Което донякъде обяснява и един от аргументите на правителството да оттегли изненадващо кандидатурата на страната за еврочленство миналата седмица - забраната за лов на китове. В ироничния обрат, каквито само историята може да поднесе, хиляди исландци, както привърженици, така и противници на присъединяването излязоха на протест с искане за референдум. Тейк дат, майдан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар