Японскa йенa
Това е първият поръчан постинг в блога, а "преди еврото" в заглавието щеше да изглежда нелепо.
Мии, това не е японската йена (очевидно). Всъщност, в дизайна на йената няма нищо "типично японско" - нинджи, самурайски мечове, шодо, ученички с дълги бели чорапи, октоподи, хартиени жерави, сумисти, гейши, сушита или тамагочита - нищо подобно. Дизайнът на йената е такъв, че в сравнение с него да можем да определяме дизайна на всички останали валути с думички като модерен, изистен или свеж. Това май е всичко, което може да кажа по визията на банкнотите.
Йената се появява през 1871 г. На японски се изписва 円 (опростена форма) или 圓 (традиционни канджи) и се произнася ен. Името означава просто "кръгъл", същото означава юан на китайски и вон на корейски - преди появяването на европейските монети в Източна Азия разплащанията са ставали със сребърни слитъци. Настоящата серия банкноти (наричана Е) е от 2004 г., но почти не се различава от емисията от 1984 г., че дори и от банкнотите печатани през 50-те години. В обращение са банкноти с номинал ¥1000, ¥2000, ¥5000 и ¥10000.
Хидейо Ногучи (1876 – 1928) е известен японски бактериолог, който измества известния японски писател Нацуме Сосеки (харукимуракамито на периода Мейджи) от банкнотата от 1000 йени. Като дете пада в камината и получава ужасни изгаряния на лявата ръка, което в крайна сметка го спасява от кърската работа. Решава да учи медицина и сменя рожденото си име Сейсаку с Хидейо, което ще рече "да преуспееш в света". След университета е поканен в Америка и се занимава с научна работа в Рокфелеровския и Пенсилванския университет. Прави важни открития за сифилиса и разни други гадни болести. Цели 4 пъти е номиниран за Нобелова награда, но не я получава, вероятно защото не е ял достатъчно шоколад като малък. През 1928 г. заминава за Африка да изследва жълтата треска на място, но нещо прекалява, разболява се и умира от жълта треска. Последните му думи са "Не разбирам", което ми напомня за онази серия на Как се запознах с майка ви, в която здравната осигуровка на Маршал изтича и той през цялото време си представя, че го напада (човек в костюм на) мечка и вика "Не по този начин!". На реверса на банкнотата са изобразени планината Фуджи, езерото Мотосу (100 про се сещаш за гледката) и сакура, които пък преди това са били на гърба на 5000-те йени от предишната емисия. Еми, обичат си ги явно.
Тази банкнота е малко странна. Появявява се през 2000 г., в чест на срещата на Г8 в Окинава. От едната страна е изобразена портата Шуреймон от замъка Шури в Наха, от дригата има мотиви от романа Сказание за Генджи от 11. век и портрет на авторката му Мурасаки Шикибу. Ако си достатъчно луд, може да видиш оригиналния текст на сказанието тук, но имай предвид, че дори за съвременните японци е трудно да го разберат.
Дамата върху банкнотата от 5000 йени е Ичийо Хигучи (1872 – 1896) и е едва третата жена, удостоена с това признание. Другите са гореспоменатата Мурасаки и легендарната императрица Джингу, управлявала в началото на 3. век и появила се на банкнота през 1881 г. Иначе в историята има цели 12 императрици, хич не е без хич. Що се отнася до нашата Ичийо, тя е писателка, умряла твърде млада от туберколоза, както е било модерно в бранша по онова време.
Някак си ми се щеше достолепния господин от 10-те хиляди да е великия Тоширо Мифуне (доста прилича), но този е още по-интересен. Юкичи Фукузава (1835 – 1901) е писател, преводач (съставил англо-японски речник), есеист, журналист (издател на вестник Джижи-Шинпо), основател на университета Кейо-Гиджуку. Смятан за един от бащите на свъременна Япония, Юкичи е наричан японския Бенджамин Франкрин и японския Вортер (сещаш се, японците не могат да казват л, хаха, тъпа шега). На обратната страна е изобразена фънки статуя на китайски феникс от храма Бьодо-ин в Уджи, която бие отвсякъдекокошките фазаните върху същата банкнота от предишната емисия.
И още разни парични - английският град Бристъл пусна собствена валута, не особено впечатлени от предложенията за редизайн на долара в блога на Ричард Смит, ИСО50 решиха да направят собствен конкурс, как съзвездието Еврион, което се намира на много съвременни банкноти, предотвратява фалшифицирането им, колко ще струват (и колко са шарени) новите австралийски долари.
Мии, това не е японската йена (очевидно). Всъщност, в дизайна на йената няма нищо "типично японско" - нинджи, самурайски мечове, шодо, ученички с дълги бели чорапи, октоподи, хартиени жерави, сумисти, гейши, сушита или тамагочита - нищо подобно. Дизайнът на йената е такъв, че в сравнение с него да можем да определяме дизайна на всички останали валути с думички като модерен, изистен или свеж. Това май е всичко, което може да кажа по визията на банкнотите.
Йената се появява през 1871 г. На японски се изписва 円 (опростена форма) или 圓 (традиционни канджи) и се произнася ен. Името означава просто "кръгъл", същото означава юан на китайски и вон на корейски - преди появяването на европейските монети в Източна Азия разплащанията са ставали със сребърни слитъци. Настоящата серия банкноти (наричана Е) е от 2004 г., но почти не се различава от емисията от 1984 г., че дори и от банкнотите печатани през 50-те години. В обращение са банкноти с номинал ¥1000, ¥2000, ¥5000 и ¥10000.
Хидейо Ногучи (1876 – 1928) е известен японски бактериолог, който измества известния японски писател Нацуме Сосеки (харукимуракамито на периода Мейджи) от банкнотата от 1000 йени. Като дете пада в камината и получава ужасни изгаряния на лявата ръка, което в крайна сметка го спасява от кърската работа. Решава да учи медицина и сменя рожденото си име Сейсаку с Хидейо, което ще рече "да преуспееш в света". След университета е поканен в Америка и се занимава с научна работа в Рокфелеровския и Пенсилванския университет. Прави важни открития за сифилиса и разни други гадни болести. Цели 4 пъти е номиниран за Нобелова награда, но не я получава, вероятно защото не е ял достатъчно шоколад като малък. През 1928 г. заминава за Африка да изследва жълтата треска на място, но нещо прекалява, разболява се и умира от жълта треска. Последните му думи са "Не разбирам", което ми напомня за онази серия на Как се запознах с майка ви, в която здравната осигуровка на Маршал изтича и той през цялото време си представя, че го напада (човек в костюм на) мечка и вика "Не по този начин!". На реверса на банкнотата са изобразени планината Фуджи, езерото Мотосу (100 про се сещаш за гледката) и сакура, които пък преди това са били на гърба на 5000-те йени от предишната емисия. Еми, обичат си ги явно.
Тази банкнота е малко странна. Появявява се през 2000 г., в чест на срещата на Г8 в Окинава. От едната страна е изобразена портата Шуреймон от замъка Шури в Наха, от дригата има мотиви от романа Сказание за Генджи от 11. век и портрет на авторката му Мурасаки Шикибу. Ако си достатъчно луд, може да видиш оригиналния текст на сказанието тук, но имай предвид, че дори за съвременните японци е трудно да го разберат.
Дамата върху банкнотата от 5000 йени е Ичийо Хигучи (1872 – 1896) и е едва третата жена, удостоена с това признание. Другите са гореспоменатата Мурасаки и легендарната императрица Джингу, управлявала в началото на 3. век и появила се на банкнота през 1881 г. Иначе в историята има цели 12 императрици, хич не е без хич. Що се отнася до нашата Ичийо, тя е писателка, умряла твърде млада от туберколоза, както е било модерно в бранша по онова време.
Някак си ми се щеше достолепния господин от 10-те хиляди да е великия Тоширо Мифуне (доста прилича), но този е още по-интересен. Юкичи Фукузава (1835 – 1901) е писател, преводач (съставил англо-японски речник), есеист, журналист (издател на вестник Джижи-Шинпо), основател на университета Кейо-Гиджуку. Смятан за един от бащите на свъременна Япония, Юкичи е наричан японския Бенджамин Франкрин и японския Вортер (сещаш се, японците не могат да казват л, хаха, тъпа шега). На обратната страна е изобразена фънки статуя на китайски феникс от храма Бьодо-ин в Уджи, която бие отвсякъде
И още разни парични - английският град Бристъл пусна собствена валута, не особено впечатлени от предложенията за редизайн на долара в блога на Ричард Смит, ИСО50 решиха да направят собствен конкурс, как съзвездието Еврион, което се намира на много съвременни банкноти, предотвратява фалшифицирането им, колко ще струват (и колко са шарени) новите австралийски долари.