Дрезден

Две изненади за добре дошли в Дрезден - първо, оказа се че централната гара, на която пристигнахме, няма нищо общо с гарата в Новия град, от която в хостела бяха предоставили маршрут; второ, слънцето по обяд набързо беше покрито от мрачни облаци, на което се дължи малко странната светлина в снимките горе.

Саксонската столица е особен град. Ансамбълът от барокови сгради от 17. и 18. век на десния бряг на Елба, сред които Цвингера, Земперопер, катредралата и кралския дворец, е плашещо внушителен с почернелия камък на фасадите и задължителните златисти фигури по покривите. Всъщност, целият център е реставриран по ГДР времена, като само Женската църква светлее на фона на останалите, защото е изградена наново преди едва 4-5 години. От друга страна, едва ли има друг град, в който всички пешеходни улици са обрамчени от панелни блокове. Отдолу виждаш 3 еднакви такива, като и трите са хотели от веригата Ибис. Новият град е забавен и жив, с много кръчми и някои интересни архитектурни хрумки. През цялото време, кой знае защо, обаче не можех да се отърва от усещането, че съм в курортен град край морето.