Бейгъл

Легендата твърди, че, както бейгълът, така и кроасанът са измислени от благодарни пекари в чест на победата на полския крал Ян III Собиески над турците, с която спасява Виена през 1683 г. Сред изоставените от обърнатите в бяг османци провизии австрийците открили чували с кафе, с което започнал и триумфалния ход на горещата напитка в западния свят.

Но да се върнем на бейгълите. Те добили особена популярност сред еврейските общности в Европа благодарение на една особеност в класическата рецепта - замесеното тесто се оставя да втаса цяло денонощие, което пасва идеално на спазващите шабата, по време на който не трябва нито да се работи, нито да се яде. Веднага щом свещения ден приключел, евреите запалвали фурните и мятали тестените кръгчета вътре. Самото име идва от идишкото му название бойгал. Разбира се, не е трудно да намерим еквиваленти на бейгъла в други кухни - турските симити, руските бублики, българските гевреци (знаеш ли, че gevrek означава хрупкав на турски?). Евреите пренесли рецептата в Америка, откъдето идва и световната слава на хлебчето, както и множество нови рецепти. В България, с изключение на доста отдалечената от оригинала версия на Дънкин Донътс, доскоро нямаше къде да похапнеш читав бейгъл. Затова и реших да си направя.

За разлика от други печива бейгълът има гладка и еластична коричка, а отвътре е пухкав, с миниатюрни, равномерно разпределени въздушни балончета. Това се дължи на краткото варене, при което се образува защитен слой, не позволяващ хлебчето да се разпука при печенето.

Какво ти трябва:
500 гр. брашно, 20 гр. мая, 2 супени лъжици растително масло, 0.3 литра вода, щипка сол, хартия за печене, сода бикарбонат.

Какво да правиш:
Разтвори маята и захарта във водата. В по-голяма купа смеси брашното и солта, добави водата и мазнината и бъркай, докато се получи твърдо хомогенно тесто. Остави го да втасва около час. После оформи 8 кръгчета с диаметър от 10-12 сантиметра и дупчица по средата. Покрий ги и остави да втасат за втори път за същото време. Не подценявай второто втасване.

Тъкмо ще имаш време за малко инсайт. Традиционно бейгълите са се приготвяли с характерна тъмна коричка с вкус, който някои биха определили като сапунен. Познаваш го от бретцелите и някои видове солети, а ако си бил в Германия, където е доста популярен, и от други печива. Прави се като при варенето се използва специална луга. В домашни условия за да се постигне ефекта се добавя сода.

Именно това искам да направиш сега. В голяма тенджера кипни вода с 2 супени лъжици сода. Всеки бейгъл трябва да ври около минута. Не изсипвай всички наведнъж, за да не залепнат и да не свалят температурата на водата рязко. След изваждане ги подсуши внимателно, може да ги намажеш с разбит белтък, да ги поръсиш с мак, сусам, тиквени семки, морска сол и други подобни. Подреди ги в тавичка върху хартия и печи около половин час в предварително загрята до 220°C фурна.

Готовите бейгъли най-често се консумират с крема сирене или като основа за санвич, а аз лично аз ги предпочитам с резенче едам.

А сега и една добра новина. Ако всички тези усилия ти се струват прекалени за едно хлебче, в София има място където се предлагат цели 8 вида бейгъл, които може да комбинираш с 16 плънки. О'Найс е на ул. Стефан Караджа, срещу НАТФИЗ, и прилича доста на популярните хелтбарове с оранжево-зеления си интериор. Това не е случайно, защото освен бейгъл сандвичите се предлагат фрешове, шейкове и пресни салати, има и добра селекция от кафета.