Лого ревю: Шахтьор Донецк

В началото на декември украинския футболни клуб Шахтьор Донецк се сдоби с нова емблема. Новината, поднесена така, не е кой знае колко вълнуваща, но е повод да ти разкажа повече за града, отбора и да те запозная с 1-2 конспиративни теории.

Донецк е основан през 1869 г. от уелския предприемач Джон Хюз, който закупува земя на север от Азовско море и изгражда няколко мини и металургичен завод. Градчето дори е кръстено Юзовка (ми какво, негово си е било) и се нарича така до 1924 г., когато е преименувано на Сталино, а чак през 1961 г. - на Донецк. Към края на 19. век металургичния комплекс, управляван от Джон, а по-късно и от синовете му, е най-големия в Руската империя, но Октомврийската революция принуждава британците да напуснат страната. Слушай само - Джон Хюз е пра-пра-дядо на самия Марк Хюз, легендарен нападател на Манчестър Юнайтед и настоящ мениджър на Блекбърн Роувърс!

Добивът на желязна руда и каменни въглища и металургията продължват да е водещите отрасли в Донбас. Мините в Украйна, обаче са печално известни като най-опасни в Европа и доста често се случват аварии, при които загиват десетки миньори.

Футболният клуб е основан през 1936 г. като Стахановец, по името на местния юбер-герой на социалистическия труд Алексей Стаханов, който година преди това поставя световния рекорд по копане изравяйки еднолично 227 тона въглища за една смяна в мина близо до град Кадиевка. Познай как се казва Кадиевка сега? Клубът е прекръстен на Шахтьор през 1946 г. - шахта ще рече мина и по това украинците се родеят с не по-малко славния Миньор Перник, както и с безбройните отбори с имена Гурник и ГКС в съседна Полша. До разпадането на СССР, Шахтьор има успехи предимно за купата на Съюза, а в средата на 90-те се превръща в основен и единствен конкурент на великия Динамо Киев в шампионата на Украйна.

През 2001 г. ЦСКА с Паро Никодимов начело ги размаза с 3:0 в София и 4:2 общ резултат в първия квалифационен кръг за Купата на УЕФА, но оттогава Шахтьор дръпна сериозно и редовно играе за Шампионската лига, където са ми нещо като най-симпатичния лузър - или отпадат от някакви абсолютни анонимници в последния кръг преди групите или се дъни фамозно в самите групи. При все, че през последните години през Донецк минаха треньори от ранга на Бернд Шустер, Невио Скала, Мирча Луческу и играчи като Агахова, Елано, Срна, Марика, Тимошчук, Ребров, Лукарели и разбира се, титана Предраг Пажин. Новият стадион, който строят в момента, пък е на светлинни години от мокрите сънища на родния герой Тодор Батков.

Като изключим паметника на Сергей Бубка, в Донецк няма кой знае какви забележителности, така че спокойно може да го извадиш от топ 10000 на местата, които задължително трябва да посетиш. Населението е близо 1 милион и по-голяма част от него, освен че са миньори, са руснаци, не украинци. Официалният сайт на клуба е на руски и английски. Доскоро имаше и версия на украински, но я разкараха. Объркването е страшни когато се стигне до името на отбора - Шахтер, Шахтар и Шахтёр са еднакво валидни изписвания. Шахтар е украинския вариант и не е особено популярен сред фанатите, повечето от които - етнически руснаци.

Собственик и спонсор на клуба е олигарха Ринат Ахметов, чиято компания СКМ е най-голямата в страната и се занимава предимно с, точно така, въгледобив и металургия, но има подразделения и в енергетиката, телекомуникациите, медиите, финансите, пивоварството, хотелиерството. Ахметов е мюсюлманин и депутат от про-руската* Партия на регионите.

Може би се чудиш кога ще стигна до логото. Ми ето, стигнах! Старата емблема беше пълен ташак - оранжево кръгче с футболна топка върху зелено поле и надпис в така любимия ми Ревю. Новата е дело на Интербранд, и то на италианския офис на брандинг гиганта, отговорен за не едно и две недоразумения (офиса, не гиганта). Тук можеш да видиш доста подробна разбивка на елементите и значенията им. Забележи противоречието още в първата стъпка - до надписа "Шахтар" е обяснено "Наше имя - Шахтер"! Като цяло, обаче, долната половинка е доста удачно изпълнена, благодарение най-вече на завръщането на преплетените чукове, традиционен символ на миньорството. Нагоре обаче става страшно - то не са слънца, огньове, хоризонти и светли бъдеща... Злоупотребата с бевели, която съм ти спестил в изображението отгоре, пък е просто престъпление от дизайнерска гледна точка.

Привържениците реагираха остро, оприличавайки емблемата както на жалка имитация на тази на Ювентус, така и на женски репродуктивен орган (но с не точно тези думи). Шефката на маркетинга в клуба им отговори в типичен за тази част на света тон, обяснявайки им общо взето, че ръководството си й се кефи и ще е тя, точка. Това, което леко ме смущава, е че горната част, поне на пръв поглед, адски прилича на стилизирания надпис Аллах, украсяващ знамето на Иран*. Ама сигурно е случайно...

* Тук се твърдеше, че Партията на регионите и Янукович са свързани с Оранжевата революция и че Иран е сунитска държава. А е точно обратното. Благодаря на Диведи за корекциите.