19.12.07

Аморално

Строежите на офис сгради върху археологически находки, превръщането на уникални природни местности в бетонни пустини, гигантските реклами на лобни места, унищожаването на паметници на културата, условни присъди за убийства и изнасилвания и куп други абсурди напоследък раздразниха дори притъпените от безумната родна действителност сетива на малка група от обществото.

Точно преди Коледа дойде и "новината" за някакъв самовлюбен новобогаташ, платил 60000 долара за да гръмне животно от застрашен вид и не знам си колко още за да може гордата му фаца до окървавения труп да грейне от първите страници на няколко национални всекидневника.

Страшно е, не, че това се случва, а нихилизмът, с който останалата част от обществото, приема всичко това - в лицемерието на мейнстрийм медиите, в "и кво от т'ва" нагласата на някои, в разбирането, че всеки с пари и наглост в излишък може да прави каквото си иска. Слободия, биха казали старите хора и, по изключение, биха били прави.

Проблемът е в тоталната липса на морал. Предполагам, че последния път, когато си чул тази думичка от някого, е било в трети клас, а първото име на този някой е било Другарко. Затова ще ти дам една много простичка формула за прецениш какво е окей, и какво - не: когато личната и обща полза от това, което постигаш, е по-малка от вредата нанесена на обкръжаващата среда, действието не е морално. Не е трудно да сметнеш дали начесването на нечие его е по-ценно от един живот, пък бил той и на бяла мечка.

2 коментара:

яна боянова каза...

Медиите също си падат по подобни "находки", сензации, кадри, които не се "случват" всеки ден, извратено е, но "гадостите продават". Няма как да искаш вкупом да скочат и да осъдят това снежно-кърваво безумие, което всички видяхме. Нещата опират до усещането на отделния медиен потребител, ако оставим медиите да бъдат ветропоказател на морала, не съм голям оптимист:(

Пламен каза...

Медиите нямат изгода да заемат позиция. Ето, ВАЦ-аджиите бяха порицани свише заради позицията си срещу семинара "демитологизиращ" Баташкото клане (не става дума за конкретната позиция, а факта, че заемането й се оказа проблем).

Отделните медийни потребители пък в голяма степен са мързеливи да търсят другата гледна точка.

Проблемът е по-дълбок. Всичко това нямаше да се случва ако най-обикеновеното, лично чувство за морал всъщност в българското общество не се оказваше индикатор за аутсайдерство - ако не се възмущаваш срещу рекламите на Азис и ако не ожалваш бедната мутреса Цеца, не фитваш в средата.

Публикуване на коментар