На тази дата

На тази дата през 1699 г. с указ на император Петър I в Русия е въведено летоброенето от Рождество Христово.

През 1703 г. при земетресение в Токио загиват около 37 000 души, а 224 години по-късно е открито метрото, първо в Азия.

СССР е образуван на 30. декември 1922 г. 24 години по-късно е включен първия ядрен реактор там, а още 46 години след това е изключен Втори реактор на АЕЦ Козлодуй. Добре, че през 1963 г. с бригадирски устрем е открит нефтохимическият комбинат край Бургас. Лукойл да почерпи!

На този ден през 1953 г. в САЩ е пуснат в продажба първия цветен телевизор.

Точно 200 години преди това САЩ си купуват от Мексико южната част на Аризона и Ню Мексико за 10 милиона долара, което прави към 13 цента на декър. Добра сделка, макар и не толкова добра, колкото покупката на Аляска малко по-късно за 7,2 милиона.

На 30. декември 1956 г. приключва официално преброяване на населението в България, според което то е 7 629 254 души, демек колкото и сега.

Точно преди една година на тази дата е екзекутиран Саддам Хюсеин.

По-интересни са рождениците - Ръдиард Киплинг, Тайгър Удс, Бен Джонсън и Ато Болдън (абе има нещо тук), Начо Видал, Джей Кей (от Джамиракуай), император Тит, Гордън Бенкс и аз.

Весела Коледа

Още снимки от Марк Веласкес.

Сезонът на белите мечки

Белите мечки бележат сериозен възход в цайтгайста на месец декемви.

Първо се появи онази реклама на водка Бяла мечка, в която Камелия чака това чукане. Спотът хич не е лош, но най-вероятно ще се запомни предимно със задника на певачката, а не с каквито и да е мечки (което е добре де, не се оплаквам).

Бели мечки, по-големи, страховити и сиджиай от истинските, има обаче предостатъчно в Златният компас, най-чаканата фентъзи екранизация от Хрониките на Нарния насам. Една от тях дори говори с гласа на сър Иън Маккелън, представи си.

Само една мечка, при това мъртва, се озова в епицентъра на общественото негодувание благодарение най-вече на комплексарщината на някакво шефче и криворазбрания роден PR.

В тази простичка и зарибяваща игричка в ролята на бялата мечка си ти, а идеяата е да подскачаш ентусиазирано върху валящи ледени кубчета. Офис фън ат итс бест!

Само Кока-Кола къде се скатават не мога да разбера. Искаме си мечоците!

Лого ревю: Шахтьор Донецк

В началото на декември украинския футболни клуб Шахтьор Донецк се сдоби с нова емблема. Новината, поднесена така, не е кой знае колко вълнуваща, но е повод да ти разкажа повече за града, отбора и да те запозная с 1-2 конспиративни теории.

Донецк е основан през 1869 г. от уелския предприемач Джон Хюз, който закупува земя на север от Азовско море и изгражда няколко мини и металургичен завод. Градчето дори е кръстено Юзовка (ми какво, негово си е било) и се нарича така до 1924 г., когато е преименувано на Сталино, а чак през 1961 г. - на Донецк. Към края на 19. век металургичния комплекс, управляван от Джон, а по-късно и от синовете му, е най-големия в Руската империя, но Октомврийската революция принуждава британците да напуснат страната. Слушай само - Джон Хюз е пра-пра-дядо на самия Марк Хюз, легендарен нападател на Манчестър Юнайтед и настоящ мениджър на Блекбърн Роувърс!

Добивът на желязна руда и каменни въглища и металургията продължват да е водещите отрасли в Донбас. Мините в Украйна, обаче са печално известни като най-опасни в Европа и доста често се случват аварии, при които загиват десетки миньори.

Футболният клуб е основан през 1936 г. като Стахановец, по името на местния юбер-герой на социалистическия труд Алексей Стаханов, който година преди това поставя световния рекорд по копане изравяйки еднолично 227 тона въглища за една смяна в мина близо до град Кадиевка. Познай как се казва Кадиевка сега? Клубът е прекръстен на Шахтьор през 1946 г. - шахта ще рече мина и по това украинците се родеят с не по-малко славния Миньор Перник, както и с безбройните отбори с имена Гурник и ГКС в съседна Полша. До разпадането на СССР, Шахтьор има успехи предимно за купата на Съюза, а в средата на 90-те се превръща в основен и единствен конкурент на великия Динамо Киев в шампионата на Украйна.

През 2001 г. ЦСКА с Паро Никодимов начело ги размаза с 3:0 в София и 4:2 общ резултат в първия квалифационен кръг за Купата на УЕФА, но оттогава Шахтьор дръпна сериозно и редовно играе за Шампионската лига, където са ми нещо като най-симпатичния лузър - или отпадат от някакви абсолютни анонимници в последния кръг преди групите или се дъни фамозно в самите групи. При все, че през последните години през Донецк минаха треньори от ранга на Бернд Шустер, Невио Скала, Мирча Луческу и играчи като Агахова, Елано, Срна, Марика, Тимошчук, Ребров, Лукарели и разбира се, титана Предраг Пажин. Новият стадион, който строят в момента, пък е на светлинни години от мокрите сънища на родния герой Тодор Батков.

Като изключим паметника на Сергей Бубка, в Донецк няма кой знае какви забележителности, така че спокойно може да го извадиш от топ 10000 на местата, които задължително трябва да посетиш. Населението е близо 1 милион и по-голяма част от него, освен че са миньори, са руснаци, не украинци. Официалният сайт на клуба е на руски и английски. Доскоро имаше и версия на украински, но я разкараха. Объркването е страшни когато се стигне до името на отбора - Шахтер, Шахтар и Шахтёр са еднакво валидни изписвания. Шахтар е украинския вариант и не е особено популярен сред фанатите, повечето от които - етнически руснаци.

Собственик и спонсор на клуба е олигарха Ринат Ахметов, чиято компания СКМ е най-голямата в страната и се занимава предимно с, точно така, въгледобив и металургия, но има подразделения и в енергетиката, телекомуникациите, медиите, финансите, пивоварството, хотелиерството. Ахметов е мюсюлманин и депутат от про-руската* Партия на регионите.

Може би се чудиш кога ще стигна до логото. Ми ето, стигнах! Старата емблема беше пълен ташак - оранжево кръгче с футболна топка върху зелено поле и надпис в така любимия ми Ревю. Новата е дело на Интербранд, и то на италианския офис на брандинг гиганта, отговорен за не едно и две недоразумения (офиса, не гиганта). Тук можеш да видиш доста подробна разбивка на елементите и значенията им. Забележи противоречието още в първата стъпка - до надписа "Шахтар" е обяснено "Наше имя - Шахтер"! Като цяло, обаче, долната половинка е доста удачно изпълнена, благодарение най-вече на завръщането на преплетените чукове, традиционен символ на миньорството. Нагоре обаче става страшно - то не са слънца, огньове, хоризонти и светли бъдеща... Злоупотребата с бевели, която съм ти спестил в изображението отгоре, пък е просто престъпление от дизайнерска гледна точка.

Привържениците реагираха остро, оприличавайки емблемата както на жалка имитация на тази на Ювентус, така и на женски репродуктивен орган (но с не точно тези думи). Шефката на маркетинга в клуба им отговори в типичен за тази част на света тон, обяснявайки им общо взето, че ръководството си й се кефи и ще е тя, точка. Това, което леко ме смущава, е че горната част, поне на пръв поглед, адски прилича на стилизирания надпис Аллах, украсяващ знамето на Иран*. Ама сигурно е случайно...

* Тук се твърдеше, че Партията на регионите и Янукович са свързани с Оранжевата революция и че Иран е сунитска държава. А е точно обратното. Благодаря на Диведи за корекциите.

Аморално

Строежите на офис сгради върху археологически находки, превръщането на уникални природни местности в бетонни пустини, гигантските реклами на лобни места, унищожаването на паметници на културата, условни присъди за убийства и изнасилвания и куп други абсурди напоследък раздразниха дори притъпените от безумната родна действителност сетива на малка група от обществото.

Точно преди Коледа дойде и "новината" за някакъв самовлюбен новобогаташ, платил 60000 долара за да гръмне животно от застрашен вид и не знам си колко още за да може гордата му фаца до окървавения труп да грейне от първите страници на няколко национални всекидневника.

Страшно е, не, че това се случва, а нихилизмът, с който останалата част от обществото, приема всичко това - в лицемерието на мейнстрийм медиите, в "и кво от т'ва" нагласата на някои, в разбирането, че всеки с пари и наглост в излишък може да прави каквото си иска. Слободия, биха казали старите хора и, по изключение, биха били прави.

Проблемът е в тоталната липса на морал. Предполагам, че последния път, когато си чул тази думичка от някого, е било в трети клас, а първото име на този някой е било Другарко. Затова ще ти дам една много простичка формула за прецениш какво е окей, и какво - не: когато личната и обща полза от това, което постигаш, е по-малка от вредата нанесена на обкръжаващата среда, действието не е морално. Не е трудно да сметнеш дали начесването на нечие его е по-ценно от един живот, пък бил той и на бяла мечка.

Сърдечно твой 3

Това също е старо, но така или иначе съм зачекнал "сърдечната" тема... Нещо все не успявам да ги направя изцяло положителни...

Пощоряване

Преди малко повече от месец Пощенска банка и ДЗИ Банк се обединиха. Макар името да остана Пощенска, все по-често се споменава "юридическото" име на новата институция Юробанк И Еф Джи.

Ще се върна 2 години назад. Тогава като част от ребрандинга на подразделенията си за мобилна телефония в цяла Европа една друга гръцка компания - ОТЕ взе решението всички да получат еднакво лого и име - Космоте. Не знам какви стойки са правили и какви действия са предприемали местните мениджъри в Глобул за да спасят оригиналното и наложено търговско име на оператора от замяна с откровено конфузно звучащото на български Космоте, но накрая успяха. Новото лого беше успешно адаптирано и всички заживяха щастливо.

Сега Пощенска уверено върви по пътя към преименуване в Юробанк И Еф Джи, както се казва компанията-майка в Гърция. Възможността да имаш офиси в пощенските клонове из цялата страна беше едно от уникалните предимства на банката преди време, а за пример, че бизнес чрез близостта с националните пощи може да се прави, мога да посоча Германия, Италия, Чехия, където еквивалентните банки са едни от най-големите. Българската, предполагам, отдавна е скъсала деловите си отношения в тази посока и е останало само името, а сега изглежда ще се разделят и с него.

Вярно, сегашната ситуация, при която името е Пощенска, а на логото пише Postbank, е определено странна, нo Юробанк И Еф Джи ми идва съвсем нанагоре. Юробанк вече имаше, а И Еф Джи, кълна се, както и странната плетеница в логото не ми говорят нищо. Няма и да проверя напук, защото повечето им клиенти са нормални хора, а не любопитни брандинг копеленца като мен. Демек, ползата от промяната не би била никаква, да не кажа силно негативна.

Адвокат Борат 3

Както се очакваше, мълчанието на Тодор Батков не продължи дълго. За рекордно кратко време след обета да не дава изявления пред медиите и в жестока конкуренция със Станимир Стоилов, Гриша Ганчев и други видни футболни деятели той натрупа достъчно материал за ново издание с боратковизми.

7. Освен играчите от ДЮШ привлякохме и двама играчи от най-класното първенство* на света. Искам да отбележа, че те са действащи играчи, а не гастрольори или наемници.

6. Чакам подаръка. Нека ми се обади. Но не съм усетил да са ме прегазили слонове.

5. На терена се срещнаха две мишки и едната беше по-окумуш от другата.

4. Не е платено** на някои от играчите, да. Исках да гледам на някои от тях сеира, защото една групичка се среща с мен само, за да обсъждаме финансови въпроси. Ще им ги дам след мача за купата с Черноморец.

3. Горд съм, че в Левски е маршалът на българските треньори.

2. Всичко върви по план, трябва да изнесем Левски в друго първенство. Това не е футбол, което се показва. Ние играхме футбол, а другите скриха топката.

1. Аз съм ловец и сега е брачният период на дивите прасета. Две тригодишни глиганчета, които не могат да се доберат до свинкята, защото големите не им дават. Въпреки това те също се борят помежду си за нещо - това представляваха Левски и ЦСКА в дербито.

* Предполагам само, че става дума за бразилското първенство.

** Това, което не е платено са премиите на играчите за участието им в ШЛ преди година и половина.

Бейкърлу

(кликни за увеличение)

"Тази забавна диаграма показва градовете, които имат, строят или планират изграждането на градски железници. Това е и началната страница на нова книга за графичния дизайн на картите и диаграмите на метрата по света."

Това е реклама на Transit Maps of the World, продължение на Metro Maps of the World, издадена в САЩ* от Пенгуин.

Картата не само заимства от фундаменталния дизайн на Хари Бек за Лондонското метро, което не е особено оригинално, но и доколкото е възможно повтаря дословно актуалната карта, както като маршрути на линиите, така и като цветове. Континентите пък са реплика на различните тарифни зони. София се е озовала на линията Бейкърлу, на място, където всъщност няма станция. Струва ми се логично.

* Скоро имам рожден ден, идва Коледа...

Нашето сърце е голямо

Старбъкс иде ли, иде... и е време да обърна внимание на Онда, които на практика създадоха този вид заведения в България преди 4 години, т. е. преди Старбъкс да са ни намерили на картата дори. И то без реклами, без сайт, единствено с качествен брандинг.

За кофишоповете писах подробно отдавна. Думата ми е за "Our heart is big" - един от любимите ми слогани въобще и едноличен фаворит в този момент. Не си спомням дали той и сърцето се използват от началото, по-скоро не, но напоследък плакат / картина с тях присъства във всяко заведение, а ако минаваш покрай някое тия дни ще видиш и изображение на елха направена от онда-сърца. Най-коледното нещо тази година след това тук. Голямото сърце дори някак успява да надскочи дори посланието на логото им, което е наистина добро.

Дик Уитингтън

"Преди много време беден младеж на име Дик Уитингтън заедно с котката си решил да потърси късмета си в Лондон, подмамен от слуха, че улиците там са павирани със злато.

Лондон се оказал голям, оживен град, пълен както с богати, така и бедни хора, но улиците, разбира се, не били от злато. Дик си намерил работа в една кухня, където котката му гонела плъховете.

Всички в къщата на господаря му го харесвали с изключение на готвача, който направил живота му толкова тежък, че Дик събрал багажа си и си тръгнал. На края на града той чул камбаните на катедралата Боу да звънят с думите "Върни се Уитингтън, трижди кмет на Лондон".

Дик се върнал и продължил да работи в кухнята, но оставил котката си на кораб, който отплавал към далечни страни. Кралят на Варвария платил за нея огромна сума за да го избави от мишките, нападнали двореца му. Уитингтън забогатял, оженил се за дъщерята на господаря си и наистина станал три пъти кмет на Лондон.

По време на лондонските си приключения Дик може и да не е намерил много злато, но със сигурност е обиколил много пъбове и изпил много бира."

С тази приказка Пътеката на Ейла приканва да се отправим по един от шестте маршрута в центъра на Лондон и да открием истинския английски ейл. Наистина, в местните пъбове все по-често доминират пилзнера, вайцена и тъмната бира за сметка на ейла и, по-точно, битъра. Битър е вид бира произведена при горна ферментация, с медно-червеникав цвят, много ниска газировка, ясно изразена горчивина и характерна вкисната жилка във вкуса. Алкохолното съдържание варира силно по марки, но най-вече в границите на 3% - 5%, т. е. е по-ниско от типичния пилзнер.

Според Кампанията за Истински Ейл, в бурето (не кег, забележи) продължават да действат дрождите, макар и утаени на дъното, а добавяне на въглероден диоксид при наливането не се допуска.

Да се върнем на маршрутите по Пътеката на Ейла - те включват пъбове в Сохо и Нохо, Уестминстър и Пикадили, квартала на театрите, Блекфрайърс, финасовия квартал, Ландън и Тауър бридж. Когато събереш 5 печата от различни пъбове печелиш специална тениска. Тениската не е никаква далавера, но това което си струва е, че опитваш някои уникални и донякъде застрашени марки бира, които варират в пъбовете по пътеката и във времето. Сред тях са Марстънс Педигри, Абот ейл, Олд Спекълд Хен, Аднъмс, Ландън Прайд, Грийн Кинг IPA, Спитфайър, Уелс Бомбардиър, Дюшарс IPA*.

Това по-горе е Марстънс Педигри в чаша на Ландън Прайд. Чашата си взех от Ред Лайън, всъщност онази вечер си отмъкнах цели две чаши, другата е на Гинес - да прощават от пъба, но рекламата си я струва, нали? Бирата купих, за какъв ме мислиш ;-)

*IPA ще рече India Pale Ale, а какво е India Pale Ale ще проучиш сам, няма всичко да ти сервирам на готово.

Французите

Благодарение на изложбата "Земята отвисоко" Ян Артюс-Бертран със сигурност е един от най-популярните фотографи в България въобще. "Французите" е един по-малко зрелищен, но доста по-човечен негов проект. Ако, нали, определението човечност може да бъде прибавено към качествата на онзи странен сприхав и самодостатъчен народ обитаващ западната част на европейския континент.

Самогончик

Михаил Шуфутинский - Самогончик

Винишко стало дорожать,
Зарплаты стало не хватать.
И не напиться и не опохмелиться.
И возле дома у ларька
Теперь уж не попить пивка
Осталось петляю завязать и удавиться.

Припев:
А наш притончик гонит самогончик.
Никто, ребята, не поставит нам заслончик.
И пусть шманают опера,
Мы пьем с утра и до утра.
Вагончик жизни покатился под уклончик.
Не надо пива и вина, опустошай стакан до дна.
Милее сердцу и дешевле самогончик.

Я с детства был идеалист,
Душою чист как белый лист.
Не знал, не ведал запаха спиртного.
Но вот в компанию попал
И покатился и пропал.
Плыву как лодка без руля и рулевого.

Круто!

(скачать)

Автомобилът на 2007 е

... чакай малко. Значи, лекотоварен автомобил е Пежо Екперт 8+1, лек е Мицубиши Лансър, победител в 4x4 e Фау Ве Туарег, а, татаааа, любим, т. е. автомобилът, е Ауди R8. Мда, странен вот, но какво да се прави.

Церемонията по награждаването, на която присъствах най-вече в ролята на "тълпа", се проведе в клуб Пръ (?). Имаше си пиене, ядене, музика, много готини мацки и не толкова готини пичове, коли нямаше. Водещ пък беше Драго Симеонов (споко, по телевизията изглежда по-добре). Цялата история можеш да гледаш в неделя от 16:30 ч. по "четвъртата национална" ТВ2. Аз лично ще пропусна - за времето от 19 до 21 ч. хванах както репетицията, така и същинското награждаване, три пъти ще ми дойде много.

А ако ме питаш кой трябваше да спечели - ми Лексъс GS 450, много ясно.

Разни 27

Едно бързо издание на Разни. Инджой!

Бийбий, Стенли, Тинко, Койндо, приятно ми е.

Какъв цвят? Не, не не се казва зелено, а 355 U.

Рисувачи! Ти само им дай тема.

Хайде, глобализацията нагази Северна Корея.

А балканизацията - Америка!

Обаче във фалшификатите хич не ги бива. Балъци! С две по 500 хиляди щеше да стане по-лесно.

Вертиго от Янина Манолова

Пълен абсурд точка цом :-)

Ето и една бира, която може да бъде горда с типографския си произход. Да, правилно си прочел.

Блогът на Биляна Петринска. Я, актрисите можели да блогват! Но не и без задължителните пунктоационни грешки.

Срам за Русия, срам!

Браво на Съветския съюз, браво!

Бизе-бизе! Колко целувки те очакват във Франция не е въпрос с еднозначен отговор.

"Да си извикаш такси в София е малко като да въртиш Колелото на късмета. На тази страница всички споделяме преживяното. Целта e..." (от)

1170 литра вода

За производството на всяка стока или услуга, използвана от хората, се потребява определено количество вода. Така например за да достигне то теб една каничка с кафе са похабени 840 литра вода, килограм сирене се равнява на 5000 литра , а една телешка пържола - на 4500. Една ябълка е отговаря на 70, а бутилка бира - на 150 литра (хей, искам си останалите!)

Числата са особено стряскащи, но посланието ми се струва сбъркано. Ако трябва да не разхищаваш, най-добре ще е да се храниш единствено с кореноплодни, събирани в квартала, а зимата да прекараш някъде на село, увит в ръчно тъкани одеяла, което е мега тъпо и така или иначе ще стане когато Иран ни зарине с атомни бомби.

Всичко, което включва прилежно подредени статистически данни и екология, обаче може да се превърне в приятен за окото арт проект, в случая на дизайнера Тим Кекериц - двустранен A0 плакат в черно и циан, за чието производство за отишли незнамсиколо литри вода. Освен горните данни там можеш да откриеш информация за отделния "принос" по държави - потреблението на виртуална вода на глава от населението, във вноса и износа.

Дафинов лист

Беше отдавна. Созопол, разбира се, беше популярен, но около 3 пъти по-малък от сега и все още се намираха квартири за под 10 лв. С Краси се разхождахме из стария град и на един ъгъл видяхме странно храстче. Докато го оглеждахме покрай нас мина възрастна жена и подметна "Това е дафинов лист, откъснете си". Откъснахме си, изсушихме го, доскоро дори (защото точно тази подправка радко ползвам) все още имахме от него.

Гласност

Ако за Лондонското метро може да се каже, че е най-старото, че е претъпкано, задушно и доста нередовено, то за фразата "Mind the gap" може да се каже само, че е култова. Дотолкова, че дава име на една дузина песни, няколко музикални групи и един филм. За пръв път тя се появява към края на 60-те години, когато е въведена и революционната за времето си технология на предварително записани съобщения. Дотогава ватманите на влакчетата най-вероятно са крещели нещо от сорта на "Глей си в кракатааа, вратите се отваряяят!" А техниката закупена от Телефункен била дотолкова революционна, че не позволявала да се схраняват дълги записи, така че фразата трябвало да бъде достатъчно кратка. И така.

Посоката, в която трябва някак си да тръгне този постинг е кой е човека, който произнася натрапчивото съобщение. И ето, че тръгна. Първите записи са направени от звуковия инженер Питър Лодж, по някои от линиите се чува Тим Бентник, но най-известен е гласът на Ема Кларк. Ето го и него - лицето зад "Mind the gap". Уф, как къде - точно над този параграф!

Новината е, че наскоро Ема беше уволнена след едно кратичко интервю за Мейл он Сънди, в което казва, че пътуването с метрото били било ужасно преживяване за нея. Истинската причина, обаче, въпреки опровержението от страна на Лондонското метро, се крие в личния сайт на Ема Кларк. Работата е там, че освен да предупреждава клиентите на градския транспорт в британската столица за опасностите дебнещи ги отдолу, тя се занимава с дублаж и радио комедия. В този ред на мисли не е изненада, че на сайта може да намериш секция с пародийни метро съобщения от чиста проба тънък, брутален и безпардонен английски хумор в изпълнение на Ема. Няма да ти ги цитирам тук за да не развалям чистото удоволствие, което донася сблъсъкът с тях.

Любов | oмраза

(от)

П. С. Днес - кратичко. Повече от/за мен има в Капитал - тук и тук, както и тук.