Архив: октомври, ноември, декември 2011

Вероятно по друго време щях да избера други постинги от архива. Но днес са тези. През 2011 г. се върнах към 1992 г., пазарът на сайдер в България пое по грешния път и вместо качествени се продават масовки с ароматизанти, първото клубно световно по футбол си остава все така неизвестно, а в елегията откривам същата тъга, която продължавам да нося със себе си.

Гърция трябва да фалира

Гърците са чудесни хора, а Гърция е прекрасна, магична страна. Обичам аромата на гръцкия зехтин, но не по-малко и категоричния начин, по който гърците умеят да кажат охи - нещо, което ние никога не сме имали топките и гръбнака да направим.

Но тази Гърция, митът за Гърция трябва да умре. Отказът от реформи не е патриотизъм, има си по-кратко и точно име - идиотизъм. Гърция трябва да бъде оставена да фалира показно, с всичките му ужаси и масрафи (банковата ваканция и оставката с пирует на финансовия министър са само увертюрата), за да послужи за урок на всички, които са се изкушавали да гласуват за кресливи неграмотни популисти, където и да е по света, било то Сириза, Юкип, Подемос, Атака. В момента португалските пенсионери се чудят защо техните пенсии намаляват, а данъците се вдигат, те ли трябва да плащат цената за хитрите балканци, или пък португалското правителство е тъпо и всъщност датчани, немци и холандци не трябва да плащат тяхното спокойствие. За българските да не говорим.

Проблемът в гръцката икономика и общество е от десетилетия, далеч преди смешниците от Сириза да се появят на сцената, далеч преди Европейския съюз даже. С перманентно рекордна безработица, особено младежка, и ужасно неконкурентоспособна в международен мащаб индустрия (нищо, че през 90-те разорената от комунистите България стана нещо като хинтерланд за южните съседи, което създаде погрешно впечатление за превъзходство, голямата картина е тотално различна). Гърците си отгледаха политически елит, отдалечиха се от чистата демокрация и когато решиха да променят статуквото, се провалиха по най-аматьорския начин. Фалитът, колкото и болезнен да е, е шанс за пречистване, за проглеждане и нов старт. Не винаги работи, но е по-добре от вечното шикалкавене. А и поемането на отговорност е далеч по-мъжкарско от тарикатлъка, малака.

Преди еврото: Източногерманска марка

Преди точно 25 години, на 1. юли 1990 г. германската марка става официално платежно средство в Германската демократична република на мястото на местната марка на ГДР, като 1 западна се заменя срещу 2 източна за осита и 3 източна за весита и чужденци. През следващата година 620 милиона банкноти на стойност 100 милиарда марки и обем от 4500 кубични метра са транспортирани до тунели в хълмовете Текенберге близо до Халберщат в Саксония-Анхалт и запечатани за да изгният по естествен начин. Няколко месеца след въвеждането на еврото през 2002 г. се решава за по-сигурно заровените пари да бъдат изгорени - последният контейнер е изпепелен в пещите на ТЕЦ Бушхауз на 25. юни. В известен смисъл марката на ГДР доживява до еврото.

Банкнотите от последната емисия са с дизайн от началото на 70-те и номинали 5, 10, 20, 50 и 100. Банкнотите от 200 и 500 марки са отпечатани, но никога не влизат в обращение. По-интересна е причината това изобщо да (не) се случи - не, не е инфлация, но за това повече по-долу. Ако част от образованието ти е преминала в пред 1989-ова България, вероятно голяма част от лицата върху банкнотите ще са ти добре познати, ако си от по-новите - почти никой.

Томас Мюнцер (1489 - 1525) е пастор и теолог, който първоначално подкрепя Мартин Лутер и Реформацията, но по-късно залита към по-радикални идеи, както религиозни - анабаптизъм, спиритуализъм, апокалиптизъм, така и най-вече социални и икономически, проповядвайки пълно равенство. През 1524 г. върховният врабец сам оглавява въстаническите войски в Селската война но при Франкенхаузен селяните са разбити, Томас е заловен, измъчван и обезглавен. Мюнцер е често изобразяван с и е първият, който развява флага с цветовете на дъгата като символ на борбата за равни права - ето ти една хубава референция към прайда. Другият символ на селяните по време на войната е бил цървулът - тук, мисля, няма изненадани.

На десетомарката имаме още един активист - Клара Цеткин (1857 - 1933) е феминистка, ама не като Фемен или поне суфражетка, а комунистка. Няма да навлизам в повече биографични подробности, ще кажа само, че Клара измисля Осми март. Яко, а.

Не обръщам особено внимание на дизайна, просто защото в него няма нищо интересно. Би било хубаво обаче да обърнем банкнотите, където ни очакват класически соц мотиви: комбайни под строй, млада жена на изключително сложен блочен щит с всякакви копчета и ръчки, която обаче си драска нещо на плота, деца в междучасие, завод с димящи комини, изглед от Унтер ден Линден към Двореца на републиката (разрушен заради замърсяване с азбест преди 10-ина години, като на негово място трябва да се появи ужасно скъпа реплика на двореца на пруските крале) с телевизионната кула.

Любопитен е начинът, по който въпреки противоположните, дори враждебни държавни политики, икономики и дори философия на живот, двете Германии се опитват да си приличат по малките неща, ежедневните детайли, да не се разделят така безвъзвратно, както изглежда от голямата картина.

Не виждам пряка връзка между Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 - 1832) (от "знам те тебе, Гьоте, малка нощна музика, та-да-да-дам!") с останалите лица в серията и ГДР в по-общ план, освен че прекарва по-голяма част от живота си във Ваймар. Той е единствения все конвертируем в съвременния свят от тях - без конкуренция най-значимата личност в немската литература, театър и култура изобщо.

Тези двамцата вървят в пакет, както впрочем традиционно ги изобразява и пропагандаta през последните 100 години. Карл Маркс (1818 - 1883) и Фридрих Енгелс (1820 - 1895) са основоположниците на комунистическата идеология. Карл е мислителят, авторът, на Фридрих, син на собственици на текстилна фабрика, се приписва ролята на спонсора. И двамата прекарват по-голяма част от живота си в чужбина - Маркс минава през Париж и Брюксел, преди да се установи в Лондон, живеейки повече от скромно, често в мизерни условия, отдаден на философските си писания. Енгелс живее в Манчестър, където наглежда семейния бизнес, по-късно се мести в Лондон. На дуото дължим Манифест на Комунистическата партия и Капиталът и чиито идеи стават основа за икономическото и политическо устройство на половината свят през 20. век.

В началото на 80-те години Националия съвет за отбрана взема решение за създаване на резерв от от 20 милиарда марки. За по-практично е прието да се отпечатат номинали от 200 и 500 и годината 1985 г. Причината - резервът е част от планa за военна операция Бордщайнканте 86, при която ГДР завладява Западен Берлин. За щастие планът никога не стига до последната си фаза, а за съществуването на резерва обикновените немци научават едва през 1990 г. Личи, че дизайнът на тези банкноти е правен набързо, без старание, какъвто често е случаят с билети, които се очаква да живеят кратко в условия на криза.

По-любопитна е композцията върху 200-те марки. Четиричленно семейство с характерни за 70-те прически на фона на комплекс панелни блокове, бащата, държащ момиченце и плюшено мече (или опосум), изглежда отчаян от живота. Не, мерси.