Вълнение
Чудно ми е как досега еклектичната архитектура на ресторант Тоскана (ул. Верила, на метри от Витошка) не е попадала на блогърски прицел.
Вълните от триъгълни стъклени профили се разливат между две коренно различни сгради. От едната страна е приятно и адекватно на името санирана стара къща, чийто вид донякъде страда от прилежащия платен паркинг. От другата е сграда, носеща всички белези на мутробарока - псевдокласически елементи, мраморна облицовка, стъклени витражи с овални арки, остъклена тераса на последния етаж, само куличката липсва. Зад затъмненото стъкло на зимната градина се виждат палмички, а флуидността на покрива е пресечена от фасадата към тротоара, решена в позабравената от късния соц дограма в бронзов цвят. Бонбон.
5 коментара:
Аз го загледах през лятото, но явно вече нищо в този град не е състояние да ме изуми :)))
Що пишеш за политика тогава :-P
За психотерапия :)))) То не е изумление, а чиста проба ужас :)
А "Тоскана" не изгеждаше така по-миналата година... Имаше си прекрасна градина, преди да решат да я "захлупят" така, явно с цел да я използват през зимата.
А може и това решение да е заради пушачите, защото там се пуши, а в самата къща предполагам, че не се пуши вече.
Е, хич не мяза на временна постройка - решили са да оставят знак върху софийската архитектурна сцена / заден двор / бунище...
Публикуване на коментар