Фото въпросник

Идва ред на традиционния постинг от рубриката "какво да си купи Пламен за Коледа". Този път на прицел са фотоапаратите. Бюджетът е до 1500 лева (но по-малко е по-добре, разбира се), които ще стигнат за приличен огледално-рефлексен апарат - приличен, като за аматьор. Няма да се вманиачавам по обективи и чудеса, нито да залитам по арт-изпълнения, но искам да огранича тук-какво-съм-щракнал моментите, когато си преглеждам снимките. Давай, сега е моментът да блеснеш като разбирач - коя марка и защо, какво да гледам и какво да не гледам, откъде и отново защо?

На слънце и на сянка

"Онзи ден бях в супермаркета Карфур, където някога се намираше стадионът на Сан Лоренсо. Отидохме с Хосе Санфилипо, героя на моето детство, таран на Сан Лоренсо в 4 поредни сезона. Вървим между стелажите, заобиколени от тенджери, сирена и нанизи от наденици. Изведнъж, както наближавахме касите, Санфилипо разтваря ръце и ми вика: 'Ти да видиш, точно тук му я забих от ждроб на Рома в оня мач срещу Бока!' Изтъпанва се пред едн госпожа, която мъкне количка, претъпкана с консерви, меса и зеленчуци, и заявява: 'Най-бързият гол в историята!'

Съсредоточен, сякаш очаква ъглов удар, разказва: 'Викам му значи на номер 5, новак беше: като почне мачът, стреляй към мен, ама високо във въздуха. Не се шашкай, няма да допусна да увиснеш като някой тъпак. Аз бях по-голям, та младежът, Капдевила се казваше, се изплаши, рече си: леле, дали ще успея.'

И в същия момент Санфилипо посочва с пръст купчината с бурканчета майонеза и изкрещява: 'Ей тука я шутира!' Хората се стряскват и започват да се оглеждат. 'Топката падна зад централните защитници, аз се спънах, обаче тя се търкули малко натам, където е оризът, виждате ли?' - махва към една ниска лавица и изведнъж припва като заек, въпреки синия си костюм и лъснатите обувки: 'Оставих я да тупне и бам!' - рита с левия. Всички се извръщаме, за да погледнем към касата, където преди 30 и кусур години е била вратата, и на всички ни се струва, че топката я пронизва, точно при батериите за радио и бръснарските ножчета. Санфилипо радостно вдига ръце, за да отбележи попадението. Купувачите и касиерките се счупват от пляскане. А аз само дето не реввам. Хлапето Санфилипо току що е повторил оня славен гол от 1962-а специално за мен."

В кратки глави от по 1-2 страници Футболът на слънце и на сянка от уругваеца Едуардо Галеано предствлява история на играта - от първите правила, приети в средата на 19. век, до октопода Паул. Това е може би първата ми футболна книга, след прочетените в детството биографии на Крум Милев (легендарен треньор на ЦСКА през 50-те) и на Тони Шумахер (известен най-вече заради сблъсъка с Батистон на Световното през 1982, но и заради разкритията за употребата на допинг в немския футбол, направени в книгата). Футболът на слънце и на сянка е особено ценна заради акцента върху историята, личностите и любопитните моменти в южноамериканския футбол и, макар и да не е шедьовър, може да бъде интересна както на хора, които не се интересуват от играта, така и на фенове, на които е писнала вулгарността на съвременните й представители.

Въпрос за 1 милион долара

Защо в базовия асортимент на всички производители на студен чай - Нестий, Липтън, Сан Бенедето, Раух, собствените марки на магазините, който и друг се сетиш - винаги са студен чай с лимон и студен чай с праскова?

Лого ревю: Метрополис, Ботев, Транскарт, Картуун Нетуърк, Серие А, ПУК

Бързо ревю на шест нови лога.

Малко по-симпатичният пловдивски отбор се "спаси" от Митьо Христолов чак във В група. И понеже традиционната емблема остана в ръцете на Селския, на новия Ботев се наложи да си намери друга. Решението да се приеме първата емблема на клуба е логично и напълно естествено, все пак Ботев е най-старото футболно дружество в страната. Има обаче два проблема. Първо, това че първата емблема на Ботев е точно копие на тази на виенския Рапид, ама точно. И второ, използването на нямо Ъ в края на името е абсолютно ненужно и несериозно.

Транскарт израсна с бума на потребителските кредити преди 2-3 години, до там, че жълто-синьото й лого присъстваше неизменно на витрините и по касите на магазините, наедно с Виза и Мастъркард. Дали заради името или цялостната му композиция, винаги ми е напомняло за транспортна компания. Междувременно компанията смени няколко собственика и някак се загуби. За да се окаже, че вече има ново лого, решено този път в розово и синьо. Не знам защо, обаче символа и сега ми напомня на волан на камион, явно е някаква карма. Идеята, "транс" да се раздели от името на отделния продукт с точка обаче е хитро и симпатично.

Няма да е пресилено, ако кажа, че Метрополис на практика изградиха електронната музикална сцена в България. Самото течение, както се определяше тогава, еволюра до много по-стандартен промоутърски бизнес модел. Което пък не налага промяна на логото. Или да? Стилният минималистичен надпис се е превърнал в гротеска на фо корейски шрифт. Фейк и фейл!

Няма как да подмина и ребрандинрането на Картуун Нетуърк, макар то още да не се е случило с европейската версия на канала. Новото лого е своеобразен мешъп между стария шахматен уърдмарк и съкратената версия с разкикерени кубчета, използвана понастоящем. Крайният резултат е доста по-строг и от двата предишни варианта - това не означава, че програмата ще заложи на 24 часа Адълт Суим, но позволява доста по-свободно и креативно заиграване с логото в заставките.

Топката с надраскан пръстен в цветовете на италианското знаме, която доскоро минаваше за лого на Серие А, всъщност е такова на италианската Футболна лига, която организира първенството. От тази година всяко състезание си има отделно лого, всичките подчинени на ясен шаблон, в който е вмъкнато и логото на спонсора - ТИМ. Отделните символи не са нищо особено - стилизирани изображения на трофеите за купите, централен кръг на футболно игрище, ограден от зелен и червен сууш за Серие А, тичащо човече за Серие Б. Всяко едно от тях е клише само по себе си, но цялостния резултат ми допада.

Това пък е прясно-прясно и трябва да е новото лого на консултантския гигант ПрайсуотърхаусКупърс. ПрайсуотърхаусКупърс е бранд с чудесна ритмика на името и още по-чудесен монограм за лого, но явно лудостта на кризата не подминава никого и сега компанията се сдобива с уот-дъ-фък идентичност (от избора на шрифт, абревиатурата, неясния символ и цветовете до цялостния лейаут), по-подходяща за гаражна рекламна агенция.

Кю

Когато онлайн присъствието ти се е разпростряло на няколко блога и Туитър акаунта, се случва, заради интернет умора или обикновена липса на време, да откажеш да предложение пишеш за още един. Но не и когато предложението идва от Армин от Ъндър Кансидерейшън, създател на няколко от най-готините блогове за дизайн, и става дума за Куипсолъджис. Това е третата версия на Куипсолъджис, които в началото, преди 3-4 години приличаха много на моите Разни. Формулата е простичка - номер (привет на хората, които ме следят в Туитър!), кратко описание, линк и картинка или видео, а темата - графичен дизайн. Попреглеждай ги от време на време, не заради мен, а защото със сигурност ще намериш нещо интересно и красиво.

Батовград

Преди няколко месеца вълната от самоубийства на служители на китайския производител Фокскон и начина на живот на хилядите служители на фирмата – в затворен цикъл, на практика откъснати от външния свят - беше в центъра на вниманието. В историята, още от края на 19. век, има не малко примери за специални градове, изградени от индустриалци за служителите им, предлагащи всичко за нормален живот в границите си. От красивото, романтично градче Борнвил край Бирмингам, създадено за работниците в шоколадовата фабрика Кедбъри, до кошмарния (край на) американския Пулман, станал квартал на Чикаго, след насилственото потушаване на стачката на живеещите там работници в завода за вагони на Джордж Пулман. Историята, която следва, е от добрите примери, макар и без хепи енд.

Компанията за обувки Бата е основана от Томаш Батя (Батя е правилното произношение на името на чешки - ще наричам така членовете на семейството, а за фирмата ще използвам Бата) в Злин, тогава в Австро-Унгария, през 1894 г. Томаш е един от първите предприемачи, които въвеждат конвейрното производство в Европа, но истински тласък на Бата дават големите поръчки за обувки от армията по време на Първата световна война. Батя въвежда революциони за времето си практики в подобряване на качеството, производителността и условията на труд и заплащането. Освен бизнесмен Томаш е и социален визионер, стремящ се не само към собственото си благоденствие, това на служителите си, но и на цялото общество. От около 3000 жители към края на 19. век, през 30-те години населението на Злин е вече 35 хиляди, повечето от тях заети в заводите Бата. През 1923 г. Томаш Батя става и кмет на града, което помага да прокара урбанистичните си идеи, повлияни силно от течението Град градина, функционализма и модернизма на Льо Корбюзие, който участва лично в създаването на градския план на Злин. Уви, освен бизнесмен и урбанист, Томаш Батя е и запален авиатор. Уви, защото през 1932 г., при опит за излитане в лоши условия от летището в Злин, самолетът му се разбива.

Едо Шьон, Владимир Карфик, Льо Корбюзие в Злин.

Мемориалът Томаш Батя в Злин, 1938 г.

Управлението на компанията е поето от полубрата на Томаш Ян Антонин Батя. За щастие Ян не само споделя утопиите на брат си, но притежава необходимите качества да ги превърне в реалност. Под ръководството му компанията навлиза в машиностроенето, химическата промишленост, железнопътния транспорт, търговията на дребно, киното, самолетостроенето. От 16 хиляди служители, предимно в Чехословакия, през 1932 г. Бата се разраства до огромна международна компания с над 100 хиляди заети по целия свят. Централата в Злин е наричана Небостъргачът на Бата - със своите 16 етажа и 77 метра тя е втората по височина сграда в Европа през 30-те. Около фабриките си в чужбина пък Бата изгражда селища за работниците по модела на Злин, наричани събирателно бата-вили, оборудвани с училища, спортни съоръжения и всичко необходимо за пълноценен живот - Батовани (сега Партизанске) в Словакия, Батадорп в Холандия, Батапур в Пакистан, Борово-Бата (сега квартал на Вуковар) в Хърватска, Батавил във Франция, Батанагар в Индия, Батава в Канада, Ийст Тилбъри във Великобритания. Чехите, които работели в за Бата в чуждите представитлества, пък се наричали батамен. Бата един вид изобретява аутсорсинга, а неблагодарните китайци не град, даже улица не са кръстили така. През 1937 г. Ян Антонин Батя публикува книгата Да създадем държава за 40 милиона души, в която описва идеите си за икономически, технически, инфраструктурни и земеделски реформи, които биха позволили в Чехословакия да живеята 40 милиона.

Две години по-късно, в навечерието на немското нашествие в страната, Ян бяга първо в Канада, после в САЩ, откъдето подпомага финансово чехословашкото правителство в изгнание на Едвард Бенеш, осигурява самолети, с които чешки полоти се включват в британските военовъздушни сили по време на войната, помага за спасяването на множество чешки евреи от нацистите. През 1941 г. обаче, несправедливо обвинен в сътрудничество с нацистите, се мести отново - този път в Бразилия. Там той продължава с основния семеен бизнес - производството на обувки, а в джунглата изникват нови градове, на които дава името си - Батайпора, Батагуасу, Бататуба, Мариаополис (кръстен на съпругата му Мари).

След войната заводите на Бата в Чехословакия са национализирани, а фирмата преименувана на Свит. Томаш Батя - младши, син на Томаш Батя и племенник на Ян реорганизира международната дейност на фирмата и мести централата в Канада. В Чехословакия се разиграва истински цирк - през 1947 г. комунистическото правителство съди Ян Антонин Батя по 64 скалъпени обвинения, които обаче не издържат в съда. В крайна сметка е признат за виновен в измяна и осъден на 15 години принудителен труд и конфискация на имуществото. Президентът на Бразилия Еурико Гаспар Дутра го прави бразилски гражданин и го спасява от екстрадиране. Доста по-късно, след три обжалвания на наследниците му и преди едва през 2007 г. е оневинен и името му изчистено. Междувременно, през 1948 г. президент на ЧССР става Клемент Готвалд, който смята семейство Батя за най-ярките представители на новия враг - капитализма. По зла ирония Злин, градът изграден от Батя, но и този, на когото не посмяват да дадат името си, е прекръстен на Готвалдов и носи това име чак до 1990 г.

Хора

"Какво да правиш, нали е приятел" казваше Рентън, когато някой, най-често Бегби правеше глупости - да предизвика бой в бара, да се изсипе в квартирата ти и да продаде твоя телевизор, когато свърши парите. Предполагам, че моите приятели са казвали това по-често за мен, отколкото аз - за тях. Но има една категория хора, които са като гнусните сцени във филма, които не можеш да не видиш, като рана, която не можеш да спреш да човъркаш, като досаден вреден навик. Хора, с които би трябвало да си скъсал отдавна, но не го правиш - дали, защото са били от "готините" в училище, дали защото някога и някак си обичал (в най-широкия смисъл на думата). И към които не спираш да се връщаш, независимо от тяхното отношение или каквото са ти причинили. Не е рационално. Но е човешко.

Вижда се!

Още.

Разни 80

Как се маркират пластмасите, масово използвани за опаковки на хранителни и битови продукти, кои от тях са опасни и кои сравнително безопасни. Със сигурност си струва да запазиш тази информация и да внимаваш повече при следващото посещение в супермаркета. Съвсем накратко - бягай далеч от тези опаковки, маркирани с 3, 6 и 7. Ще се изненадаш, че почти всички кисели млека в България се предлагат в кофички от полистирен (6), който е канцерогенен - единствените изключения са млеката на Фреско и Карабунар. Дори Био млякото на Хармоника е в шестица, но, доколкото знам, се търси друг доставчик на амбалаж.

Какво снимат туристите и какво - местните. Поредица гениални инфографики за големите градове по света. Избери си място, което познаваш добре, разгледай внимателно, а след това премини към останалите от серията инфографски линкове.

Колко влияят цветовете при пазаруването? Много. Как? Ето как.

Историята на Бийтълс, изобразена с прическите на четиримата. Напълно достатъчно.

Кой шрифт да избереш ли? Следвай тази графика.

Най-тъпите спорове в Уикипедия.

Завръщане в бъдещето в инфографика. Това е, ако си си мислел Генезис за сложен.

Панорама на Лондон от 1845 г. Гугъл Мапс стайл!

Интерактивна графика на Нюзуик за най-добрите за живеене страни в света според няколко критерия. Сигурно вече си я видял, щото, нали, и България участва.

Имаш едни пари за пътуване? Ето докъде може да стигнеш с тях.

А колко е часът в Хонолулу, Окланд, Рио, Чикаго, Сан Франциско, Лондон, Мумбай, Токио, Сидни, Виена?

По всичко личи, че републиканците с широки панталони във Флорида се радват на най-добрия секс в САЩ. Още интересни факти тук.

След инфо линковете идва серия графични. Илюстрации, играчки, тениски и всякакви визуални занимавки в леко плашещия американа стил на Браян "Кендикилър" Тейлър.

Великолепни плакати на Токийското метро от 70-те и 80-те. Толкова забавни, че даже ти идва да се държиш невъзпитано, за да има за какво да продължават те поучават.

В своеобразно продължение на втория линк в постинга, ето ти още един, по-директен начин да изобразиш интересните места в даден град - изчерпателната и закачлива селекция иконки в поредицата корици на "24 в..." на Катар Еруейс от Фернандо В. Тони.

Честит 50-и рожден ден, Бразилия!

Позитивни плакати е международно състезание за дизайн с минимални изисквания. Миналата година темата е "Промяната", тази - "Наполовина пълна чаша".

Предизвикателни илюстрации от Франсиско Жозе де Соуто Лейте, или просто Дербиблу.

Фотографската азбука на Хъмфри Богарт.

Кино икони - красотата на минимализма.

Ударите на водещите тенисистки в света във видео на ултра-забавен кадър. Ще откриеш по нещо интересно във всеки един от клипвете. Ето и историята.

Джулиан Мур и картините.

Сигурно си забелязал био овче и козе сирената, кръстени хитро Беее и Меее. Е, оказва се, че не е, чак толкова оригинална идея - испанците от Беее вече са я развили по доста приятен начин.

Берлин от въздуха - сега и преди 20 години. (от)

Пътуване назад във времето и джаджите.

Да си писал СМС-и снощи? Съжаляваш ли вече? (от)

Графики от Османската империя, 18. и 19. век.