Колизеумът и прочее руини
При стегната програма за да видиш основните забележителности на Рим са ти необходими точно 3 дни и удобни обувки. Метрото има 2 линии, като и двете заобикалят центъра, а маршрутите на автобусите се разкодират бая трудно.Макар, разбира се, останки да има из целия град, повечето паметници от древността се намират леко на юг от "стария" Рим и на пръв поглед изглеждат отделени от останалите квартали в нещо като античен туристически парк. Това е леко объркващо, защото римляните не са се местили или отделяли историческите сгради от настоящето си. Напротив, градът е растял във, върху и чрез наследството си от времето на империята. Кварталът около Колизеума и Форума е разчистен едва през 30-те години на миналия век от Мусолини, който е увенчал всичко с грандомански мемориал, посветен на краля обединител Виторио Емануеле II, който местните наричат пишещата машина.
Паметникът в момента се ремонтира, но достъпът до него е свободен. Охранява се от ей тия симпатяги, насочили автомати право към народа на Рим и любопитните туристи.
Амфитеатърът на Флавиите е известен като Колизеум заради 35-метровата статуя на Нерон, издигала се пред него в древността и премахната през 6. век от папа Григорий. Построен е за 8 години и открит през 80 г. със 100-дневни игри включващи боеве между гладиатори, лов на диви зверове и възстановки на морски битки. При последваща реконструкция капацитетът му достига над 50 хиляди зрители, над които се разпъвал велариум, предпазващ ги от слънце и дъжд, но била премахната системата, която пълни арената с вода. Най-ниско седяли императорът и висшите благородници, а най-горе - робите и жените. Неколкократно е възстановяван след като претърпява щети от пожари и земетресения.
През 5. век, с установяването на християнството, гладиаторските спекатакли биват забранени и Колизеумът запада. В следващите години е използван за крепост, но през Средновековието е просто кариера за строителни материали за Палацо Венеция, Палацо Фарнезе, Св. Петър. Едва през 1749 г. папа Бенедикт XIV го обявява за свято място заради пролятата там кръв на християнски светци и разрушаването му е прекратено. Трибуните, с изключение на малка част реставрирана наскоро, не са запазени и отвътре театърът е на ниво тухли и пръст. В южната част над хипогеума от бетон е излята част от арената, макар според мен би било по-удачно да бъде изцяло възстановена от дърво и покрита с пясък, както е било в древността.
Според легендата именно на хълма Палатин Ромул основава града. Там са се намирали дворците на императорите.Кой знае защо, на Палатин и Форума в края на септември сред посетителите преобладаваха групи немски гимназисти. Няма лошо, нека знаят децата.
Почти нищо не е останало от хиподрума Циркус Максимус, за чийто капацитет навремето се смята, че е бил 300 хиляди.
Отгоре - надолу: Арката на Тит и Арката на Септимий Север, разположени съответно в източния и западния край на Виа Сакра на Римския форум, Арката на Константин до Колизеума.
Изглед към Римския форум от хълма Палатин. Вляво е църквата Св. Св. Козма и Дамян, преди това храм на Ромул. В дъното е Базиликата на Максенций от 4. век. Това, което виждаш е едва една трета от оригиналната сграда и пак остава най-внушителната конструкция на форума.
Наоколо са форумите на Август, Цезар, Траян, Нерва, от които най-интересна е колоната на Траян. Издигната през 113 г. в чест на победата на императора над даките, висока 30 метра и със забележителен барелеф. Статуята на Траян на върха, както може да се очаква, е заменена с такава на Св. Петър през 16. век.
Пазарът на Траян от 2. век е един вид първия мол в историята. Над него се издига кулата Торе дела Милицие от 13. век, с която папа Бонифаций VIII желаел да респектира вражеската фамилия Колона.
Една от най-впечатляващите сгради на Римския форум е църквата Св. Лаврентий, в която е вграден портика с колонада от Храма на Антоний и Фаустина. Обърни внимание на това къде се намира зелената врата в църковната фасада. Тя показва какво е било уличното ниво когато е изградена - 6 метра над основите на храма, разкрити при разкопките. Отдолу има още два примера за това как древни постройки са вграждани в по-късни и по този начин са запазени - църквата Св. Никола, в която са вградени колони от Храма на Юнона и Театърът на Марцел до нея, в близост до синагогата на брега на Тибър.
Първоначално се смятало, че това е Храмът на Веста (който всъщност е на Форума и от него са останали едва 3 колони), но по-късно се установява, че е посветен на Херкулес. Намира се до реката и дълго време е използван за църква като пространството между колоните е било зазидано. През 19. век е възстановен в първоначален вид.Термите на Каракала, малкото останало от Домус Ауреа и катакомбите оставихме за следващото посещение.
Гробът на Св. Кирил в църквата Св. Климент близо до Колизеума. Под нея има светилище на Митра. Интересно, според гайда на Фодорс от 2001 г. входът е 4000 лири, докато сега искат 5 евро (около 120% нагоре).
Първите впечатления от Рим са, че е някак нагъчкан, забързан и вехт. Сградите в центъра са високи, червеникави или бежови, с олющена мазилка, тротоарите са тесни, времето е приятно, а слънцето е ниско и грее силно, което може би обяснява странния контраст в повечето снимки.
Точно срещу фонтана ди Треви се намира църквата, в която се помещава българската православна община в Рим. На оградата й могат да се видят десетки закопчани катинари.
Пиаца Навона е запазил овалната форма на стадиона на Домициан, намирал се тук в древността. Площадът се оживява вечер, с улични художници, артисти и чести концерти. Има цели 3 фонтана, най-известния от които е този на 
Испанските стъпала. Срещу тях се намира улицата с най-скъпите бутици, а отляво е заведението с най-скъп чай в града.
Пантеонът е построен в този си вид през 125 г. от император Адриан, на мястото на разрушен от пожар едноименен храм издигнат от Агрипа. Сградата е превърната в християнска църква сравнително рано, благодарение на което се запазва в най-голяма степен от другите внушителни структури от времената на Римската република и империя. Това, разбира се, не му спестява известни посегателства. Когато папа Урбан VII сваля бронза от портика, за да направи с него оръдия за Кастел Сант Анджело и амвона на ватиканската базилика Св. Петър, Паскуино възкликва "Каквото не направиха варварите, направи го Берберини".
Карето му ходи, нали?
Виа дел Корсо, гръбнакът на Рим, е права улица свързваща Пиаца дел Пополо и монумента Виторио Емануеле II, за който ще пиша по-късно. Около нея се намират повечето забележителности на стария град, като например колоната на Марк Аврелий. Колоната отбелязва победите на императора над маркоманите и сарматите, висока е 29 метра и е куха със стълбище отвътре, а на върха и по-късно е поставена статуя на Св. Петър. Виа дел Корсо не е пешеходна, но изглежда такава привечер.
В тратория на Кампо дей Фиори цветята на масата са заменени с пресни пеперончини.
Палацо Куиринале е официалната резиденция на италианския президент. Странно, когато минавахме покрай него, от вътре се чуваха рок барабани на живо.
Кучешки паркинг. 
Улиците на Лион се превръщат в галерия на творци от цял свят и 
Почти традиоционното място, отделено за разни типографски връзки: 
