Оранжево срещу розово 4

Първото издание на най-стария футболен турнир в света - Купата на Англия се провежда през 1871 - 1872 г. В него участват 15 отбора, т. е. точно половината от членовете на ФА по това време, повечето - от района на Лондон. Сред фаворитите е глазгоуския Куинс Парк, който е допуснат директно до полуфинал. Заради високите транспортни разходи (става дума за време, по което Васил Левски организира революционни комитети в нашенско) е решено, че ако шотландците победят, финалът ще се проведе още на следващия ден. Срещата завършва 0:0, Куинс Парк си заминават преди преиграването, а напред продължават героите на този постинг - футболен клуб Уондърърс от Батърсий, съставен от възпитаници на няколко лондонски училища.

Финалът се провежда на Кенингтън Овал на 16. март, събота в 16 часа пред 2000 зрители, платили билети по 1 шилинг. Вратите на стадиона са без напречни греди и мрежи, играе се без смени, очертания по терена почти липсват. Фаворит е военния клуб Ройал Енджиниърс, който обаче е попарен още в 10. минута, когато лейтенант Кресуел чупи ключица и оставя съотборниците си с човек по-малко - първата записана контузия в историята на футбола. Победния гол за Уондърърс отбелязва Мортън Пето Бетс, който, представи си, играе в мача с псевдонима А. Х. Чекърс поради факта, че се е състезавал за друг отбор в по-ранна фаза на турнира.

Кога ще стигнем до оранжевото и розовото ли? Ами точно сега. Първите носители на Купата на Англия - играчите на Уондърърс носят фланелки на оранжеви, розови и черни хоризонтални райета, бели три-четвърти гащета и черни чорапи, а съперниците им от Ройал Енджиниърс - фланелки и чорапи на червени и сини райета, сини гащета и, внимание, раирани фесове.

До края на 70-те години Уондърърс печелят турнира още 4 пъти, което понастоящем им отрежда 8. място във вечната ранглиста за Купата. Отборът се разпада през 1883 г., но името им остава живо в названията на други футболни клубове, като елитните Болтън и Уулвърхемптън.

Екипите от Викторианската епоха са наистина изумителни - цветове като розово, електриково синьо, кафяво, тюркоазено, пурпурно и бежово се комбинират по невероятен начин в райета, карета, точки. Бялото, въпреки всичко, си остава най-популярния цвят в ранните години на футбола заради достъпността и по-ниската цена.

Най-интересно е упорството на розовото, кой знае защо считан за момичешки цвят, в който честичко се издокарват представители на чисто мъжки спортове - футбол, ръгби, автомобилизъм.

Неизбежно, в този ред на мисли, е да спомена националния отбор на Шотландия. Доста често през периода 1881 - 1909 г. и по-рядко през следващите години той играе с екипи в розово и примроуз - жълтеникав цвят, аха-аха да мине за оранжево. Причината е сър Арчибалд Филип Примроуз, граф на Роузбъри, за кратко министър-председател на Обединеното Кралство, виден собственик на състезателни коне, които се състезавали именно в посочената по-горе комбинация от цветове, и почетен председател на Шотландската ФА. Наскоро - през 1999 г. шотландците, облечени с розови фланелки, дори успяха да бият Германия насред Бремен.