Адам

И Аллах се влюби в Своето творение. Той се вклюби в звездите, в Своя Млечен път, в Своето слънце, в луната и най-вече в Своята хубава земя. Толкова се гордееше със земята, че Той самият пожела да живее там. Но как, как можеше Той да отиде да живее на земята?

Една нощ Му хрумна чудесна идея. Помоли вестоносеца Си Джибрил да отиде на земята и да донесе глина. Аллах сътвори човека. Точно както искаше. Той помоли духа да влезе в тялото. Духът отказа. Смяташе се за много благороден и не искаше да влезе в тяло от глина. Аллах призова Джибрил като посредник.

- Влез в тялото! - нареди Джибрил.

Духът отказа.

- В името на Аллах, влез в тялото! - заповяда Джибрил.
- Сега, когато е споменато Неговото име, ще вляза - отговори духът.

Духът влезе в тялото на човека против волята си. Докато преминаваше през гърдите му, човекът внезапно се изправи, но не можа да запази равновесие и падна.

- Той няма търпение - каза Аллах на Джибрил, усмихвайки се.

Аллах даде име на човека: Адам!

Адам остана да седи там, където седеше, седем дни. Аллах му изпрати трон от злато с инкрустирани камъни, дреха от коприна и корона. Адам се облече, сложи короната на главата си и седна на трона. Ангелите издигнаха Адам с трона му на раменете си и го занесоха на земята.

Бяха минали хиляда двеста и четирийсет години от Сътворението на света.

Кадер Абдола, "Къщата на джамията", превод от холандски: Николина Сиракова

Футбология

Вдъхновението идва от заигравката на Он Голс Скорд с емблемите на клубовете от Премиършип. За по-интересно, от мен е допълнителният елемент с обединението на 2 отбора.

Започвам със Славия и Левски, 2 клуба, на които сливанията по целесъобразност не са чужди. От тези периоди обаче не може да се извлече нищо по-оригинално графично. Емблемата на белите за сметка на това е перфектна за трансформация в монограм.

Останалите два столични гранда (не бих могъл да вложа повече ирония от това) аналогично подлежат на мърджър. Решението е очевидно - армейската звезда, но с два лъча, заменени с железничарски крилца. Прилича малко на старото лого на БГА Балкан, но това може да даде отговор на дългите търсения на (железо)армейците на надежден спонсор.

Някога мощният Югозапад с мъка поддържа 2 отбора в елита в наши дни. Под символа с планински върхове и чук спокойно (и традиционно со малко кьотек) могат да се обединят Пирин от Гоце Делчев, Благоевград и Разлог, Беласица, Миньор от Перник и Бобов дол, марешкия Дупник и няколко Витоши, т. е. лично НВ Бойко Борисов ще носи логото на гърдите си. Пирински миньор ще играе в изцяло черни екипи и ще домакинства на убермодерната ЯМК Арена в Симитли.

Това обединение ще се случи може би най-трудно заради съперничеството на феновете. Искам обаче да ги успокоя, че и след това пловдивското дерби - между Ботомотив и резервите на Ботомотив - ще се провежда редовно и люто. За емблема приемаме стилизиран портрет на Христо Ботев с железничарско кепе, което си е 2 в 1 по повече от един начин. Честито, майна!

Може да ти се струва невероятно, то и аз бях забравил, но навремето в Русе се е играел футбол и Дунав е име не само на мост, а и на най-хм... съществувалия местен клуб. Е, да си признаем, единственият шанс за футбола в речната столица (ееейнц!) на България е отборът да бъде осиновен от западен източен гранд, който да праща в него новите си африкански попълнения за обиграване. 'Айде пиши Дунав и да си ходим!

Делиорманът е тесен за 2 титана като Лудогорец и Светкавица. Логото е зелено Л със светкавица, а името идва малко дълго, но там са си свикнали, като евентуално с тиренце може да се добави и името на Спонсора.

Любителите на футбола и футболната статистика (най-вече колегата Румен Пайташев, познат също с псевдонимите "Владимир Памуков" и "Димо Падалски") със сигурност са забелязали, че, когато варненският футбол просперира, бургаският крета, и обратното. Заравняването на това разминаване ще е по-благодатно за Черноморието от 3 голф игрища, двойно поскъпване на квартирите лятото и откриването на мощите на Иисус в Несебър накуп. Плажната топка за емблема по никакъв начин не е подигравка, все пак плажен футбол се практикува и в най-силните първенства.

С това достигаме оптималния според Българския фризьорски съюз брой членове на А група (Да, нечетен е. Проблем?) Но ако се сетиш за още някой елитен футболен бранд за бъдещето, обаждай насам.

Шаблон 10

(стенсил, София, ноември 2012 г.)

Бразилейро 7

В крайна сметка не се е случило нищо непоправимо.

За пръв път от 4 години титлата в Кампеонато Бразилейро не беше решена в последния кръг, а шампионът беше ясен цял месец преди края. Атлетико Минейро беше приятната изненада в началото на сезона, след като миналия се спаси от изпадане в предпоследния кръг, а в последния легна позорно на градския съперник Крузейро за да спаси и него. Не знам на какво да го отдам, със сигурност не на Роналдиньо, но така или иначе силите на петлите бързо привършиха и първо загубиха шансове за титлата, а на финалната права пребориха Гремио за второто място. Три любопитни трансфера от средата на годината - Ботафого привлече холандеца Сеедорф (чиято жена е бразилка и преди е бил близо до преминаване в местен отбор), направилият солидна кариера в Европа Диего Форлан подсили Интернасионал, а часове след като шитна Лукас Моура на ПСЖ за 45 милиона евро, Сао Пауло обяви, че е подписал с плеймейкъра на Сантос и Селесао Пауло Енрике - Гансо. Докато първите 2 са по-скоро любопитни, третият задава едновременно основния проблем и пътя на бразилските грандове - създаването и обиграването на силен отбор, вместо да продават при първата офертичка от Европа или Азия.

Каквато точно е политиката на Флуминензе. Със състав, почти идентичен на този, донесъл титлата през 2010 г., и водени от въздесъщия Фред, Флу бяха абсолютно безапелационни и не оставиха никакви съмнения в превъзходството си.

И докато за Васко да Гама, Сантос или Фламенго може да се каже, че първенството е било разочароващо, за Палмейрас това не е достатъчно. Свободно падане би било доста по-точно. Започнахме добре - с Купа на Бразилия, дълго чакан трофей, който гарантира участие в Копа Либертадорес догодина. Но комбинацията от престъпно безхаберно ръководство, изгнанието от Палестра Италия (това в Бразилия е изключително важно), многото контузии и непостоянна форма (с изключение на аржентинския голаджия Ернан Баркос) изпрати Вердао в зоната на изпадащите. И смяната на Сколари, който впрочем оня ден беше назначен за национален селекционер, с Клейна не беше нищо повече от опит да се издърпаме от блатото за косата.

Мачът, в който Флуминензе подпечата титлата, а надеждата за спасение на Палмейрас се изпари, е показателен - пред едва 8000 зрители на стадиона в Президенте Пруденте, градче на 500 километра от Сао Пауло, с автогол и два на Фред, вторият от които в последната минута, за крайното 2:3. Е, не се е случило нищо непоправимо.

Всички снимки са на Габриел Учида.