За книгите без любов
Портретът на Дориан Грей. Това е единствената книга, която съм прочел за една нощ. Трябваше да го направя за училище. Също там не дочетох Дон Кихот и Тютюн. Съжалявам за това.
Тогава и сега образователната система е сбъркана по еднакъв начин. Разликата е, че сега тя е по-неадекватна. Днешните деца имат много повече източници на информация и влияния от тези, израснали през 80-те и 90-те, а достъпът до тях е много по-лесен. Днешните ученици четат книги много по-малко от учениците през 80-те и 90-те и много хора се дразнят от факта. Аз пък не разбирам безпрекословния култ към хартиените томчета. От изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг през 16. век броят на издадените (и прочетени) книги постоянно е нараствал. Същото важи и за грамотността, при това без тя да пострада от появата на радиото, киното, телевизията, интернет или смартфоните през последния век, дори напротив.
Децата четат повече списания. Нима това е проблем? Критиците удобно забравят, че много от класическите книги на 19. и 20. век излизат първо на части в седмични вестници и списания - вземи за пример дикенсовите Големите надежди и Повест за два града. Редица велики автори се публикуват в Плейбой - Керуак, Хелър, Мураками, Бредбъри, Вонегът, Гарсия Маркес, Набоков, Ъпдайк. Кой ще каже дали Най-красивият удавник или Любов по време на холера е по-добро четиво?
Проблемът, колкото и парадоксално да звучи, е в необятното изобилие от информация и улеснения достъп до нея. И в липсата на каквито и да е филтри в криворазбраната новооткрита свобода на съвременното общество. Не става дума за необходимостта от цензура, а по-скоро за интелигентно насочване. "Вземете изтанцувайте по един валс, покажете, че сте млади хора" не е интелигентно насочване, но именно така звучат загрижените за отмирането на четенето-на-книжка-на-нощна-лампа-вечер навика. Защото освен да забавляват, списанията, телевизията, компютърните игри даже (убийте ме с камъни сега), могат да обучават и възпитават интелигентни млади хора не по-зле от книгите. Всъщност по-добре от много книги.
Опа, т'ва май трябваше да е в началото. Сори.
Тогава и сега образователната система е сбъркана по еднакъв начин. Разликата е, че сега тя е по-неадекватна. Днешните деца имат много повече източници на информация и влияния от тези, израснали през 80-те и 90-те, а достъпът до тях е много по-лесен. Днешните ученици четат книги много по-малко от учениците през 80-те и 90-те и много хора се дразнят от факта. Аз пък не разбирам безпрекословния култ към хартиените томчета. От изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг през 16. век броят на издадените (и прочетени) книги постоянно е нараствал. Същото важи и за грамотността, при това без тя да пострада от появата на радиото, киното, телевизията, интернет или смартфоните през последния век, дори напротив.
Децата четат повече списания. Нима това е проблем? Критиците удобно забравят, че много от класическите книги на 19. и 20. век излизат първо на части в седмични вестници и списания - вземи за пример дикенсовите Големите надежди и Повест за два града. Редица велики автори се публикуват в Плейбой - Керуак, Хелър, Мураками, Бредбъри, Вонегът, Гарсия Маркес, Набоков, Ъпдайк. Кой ще каже дали Най-красивият удавник или Любов по време на холера е по-добро четиво?
Проблемът, колкото и парадоксално да звучи, е в необятното изобилие от информация и улеснения достъп до нея. И в липсата на каквито и да е филтри в криворазбраната новооткрита свобода на съвременното общество. Не става дума за необходимостта от цензура, а по-скоро за интелигентно насочване. "Вземете изтанцувайте по един валс, покажете, че сте млади хора" не е интелигентно насочване, но именно така звучат загрижените за отмирането на четенето-на-книжка-на-нощна-лампа-вечер навика. Защото освен да забавляват, списанията, телевизията, компютърните игри даже (убийте ме с камъни сега), могат да обучават и възпитават интелигентни млади хора не по-зле от книгите. Всъщност по-добре от много книги.
* * * Внимание! Сухарски текст! * * *
Опа, т'ва май трябваше да е в началото. Сори.