За книгите без любов

Портретът на Дориан Грей. Това е единствената книга, която съм прочел за една нощ. Трябваше да го направя за училище. Също там не дочетох Дон Кихот и Тютюн. Съжалявам за това.

Тогава и сега образователната система е сбъркана по еднакъв начин. Разликата е, че сега тя е по-неадекватна. Днешните деца имат много повече източници на информация и влияния от тези, израснали през 80-те и 90-те, а достъпът до тях е много по-лесен. Днешните ученици четат книги много по-малко от учениците през 80-те и 90-те и много хора се дразнят от факта. Аз пък не разбирам безпрекословния култ към хартиените томчета. От изобретяването на печатарската преса от Йоханес Гутенберг през 16. век броят на издадените (и прочетени) книги постоянно е нараствал. Същото важи и за грамотността, при това без тя да пострада от появата на радиото, киното, телевизията, интернет или смартфоните през последния век, дори напротив.

Децата четат повече списания. Нима това е проблем? Критиците удобно забравят, че много от класическите книги на 19. и 20. век излизат първо на части в седмични вестници и списания - вземи за пример дикенсовите Големите надежди и Повест за два града. Редица велики автори се публикуват в Плейбой - Керуак, Хелър, Мураками, Бредбъри, Вонегът, Гарсия Маркес, Набоков, Ъпдайк. Кой ще каже дали Най-красивият удавник или Любов по време на холера е по-добро четиво?

Проблемът, колкото и парадоксално да звучи, е в необятното изобилие от информация и улеснения достъп до нея. И в липсата на каквито и да е филтри в криворазбраната новооткрита свобода на съвременното общество. Не става дума за необходимостта от цензура, а по-скоро за интелигентно насочване. "Вземете изтанцувайте по един валс, покажете, че сте млади хора" не е интелигентно насочване, но именно така звучат загрижените за отмирането на четенето-на-книжка-на-нощна-лампа-вечер навика. Защото освен да забавляват, списанията, телевизията, компютърните игри даже (убийте ме с камъни сега), могат да обучават и възпитават интелигентни млади хора не по-зле от книгите. Всъщност по-добре от много книги.

* * * Внимание! Сухарски текст! * * *

Опа, т'ва май трябваше да е в началото. Сори.

Бон апети

Красивият фууд дизайн винаги е имал място в блога - от готварската книга на Икеа до рецептите в рисунки. Добрият пример този път си е съвсем български. Новият вариант на предаването Бон апети (Нова, всеки делничен ден от 11:30) печели точки не само с липсата на Иван Звездев, заменен от Лора и Стоян, но отскоро и с начина за показване на необходимите продукти за рецептите.

Малкият сайдер тест

Големият сайдер тест стана малък, след като от него отпадна испанската сидра и тотално ми уби идеята. Сидра в България не се внася - единият от обичайните заподозрени Оле-оле направо си фалира преди месец, а другият - Иберия е спрял да вкарва, след като се е наложило да бракува пробната партида. Ако набараш сидра някъде, свиркай насам - супер е.

Съмърсби (1.80 лв., 0.33 л, 4.5% алк. съдържание) е начално ниво сайдер, но направи микрореволюция в сегмента, т. е. напрактика го създаде. С не само страхотна рекламна кампания, но и адекватен за пазара продукт - силно плодов, в разфасовка и алкохолно съдържание, познати от бирите (макар повечето представени тук да са със сходен градус, сайдерите могат да варират между 2% и 10%), свеж и ароматен, Самърсби заслужава уважение дори и само заради това.

От друга страна, в България още битува мнението, че сайдер е някакво там безалкохолно. А гледката на петокласници, който закусват с по едно Съмърсби в 9 сутринта, определено не е окей.

Стронгбоу (2.30 лв., 0.25 л, 5.3% алк. съдържание) всъщност присъства на пазара от едно десетина години и почти всеки авантюристично настроен почитател на бирата си го е купувал по невнимание. В Англия Стронгбоу е масова марка, ама в смисъла на Ариана и Мераклийско, предлага се даже в пластмасови двулитровки. Вкусови бележки: аромат на дъб, кисела жилка във вкуса, фина газировка, сух послевкус.

Магнърс (ок. 3 лв., 0.33 л, 4.5, алк. съдържание, от Анди'с) е една идея по-горе в йерархията от Стронгбоу, ако не за друго, защото е ирландски. А всичко ирландско е една идея по-горе, нали. Магнърс има тъмнозлатист цвят, по-слаба газировка и по-богат ябълков вкус. За съжаление го пих малко преди изтичане на срока му на годност и стоеше някак неприятно пресечен. Бих му дал още един шанс, когато е по-пресен или пък наливен.

За сайдерите на Карфур споменах вече преди време. Има половин дузина видове, този тук (6.90 лв., 0.75 л, 4.5% алк. съдържание) е с контролиран произход (AOC) от Пе д'Ож, Нормандия. Първоначалните впечатления от мътния френски сайдер - дъх на дърво и бурна газировка, се разсейват бързо, за да отстъпят място на характерния ябълков вкус, балансиран, не прекалено сладък, плюс усещане за сапун и плесен (в никакъв случай в лошия смисъл). За разлика от британските сайдери Пе д'Ож е оптимален за консумация заедно с храна, а също като сидрата става и за готвене.

И това, че се задава зима, съвсем не означава, че трябва да спираш сайдерчетата, бирата спираш ли я?

Аматьорът

Съвършенство. София, 2011

Улична типография. София, 2011

Червените фенери. София, 2011

Г/м²

Бла бла бла бла.. Знаеш ли какво да правиш?

Разни фотографи 24

Този път в понеделник. Лека работа ти желая.

Джулиъс Шулман, Денис Пиел, Арно Рафаел Минканен, Джейсън Де Лион, Аои Коцухирои, Малик Сидибе, Енцо Динолфо, Себастиан Пранц.

Дрю Крили и Тиаго Мартел, Нейтън Атия, Ник Фарел, Кейт Кокс, Станислав Блаженков, Хоув Бейкър, Андре Жоаким, Алесандро Русино.

Алеко Осенски, Томас Пери, Асит, Емануеле Фонтанези, Матео Монтанари, Хосе Педро Кортес, Дейвид Ду, Харли Уиър.

Стефан Рапо, Лайъл Кобърн, Мат Барнс, Кристина Ортис Портийо, Ермано Ивоне, София и Мауро, Сюзън Оптън.

Стивън Лайън, Джон Лав, Бен Уотс, Тони Франк, Карел Лосеницки, Камо Агилера, Джордан Вот, Джордано Чиприани, Деймиън Руд.

Веселина Николаева, Йохан Бона, Аисте Тирюте, Лазар Калембер, още Метин Демиралай, Ерик Мишо, Ина Поночевная, Харалд Пейшън.

Дъздин Кондрен и Каролин Грифин, Бернхард Ланг, Флоренсия Петра, Елтън Андерсън, Чарлс Йе, Ингрид Луке Гад, Женевиев Бьоргардотир.

Стефан Мисие, Рафаел Мацуко, Джейк Вержоса, Виталий Руденко, Рокаел, Пал Нанаши, Томек Бергман, Уилям Дики, Кристел Де Кастро.

Адриано Батиста, Катя Синковская, Аня Мокричка, Агнес Жофре, Джон Саямило, Федерико Ферари, Джанин Улард, Натали Арефиева, Майк Лармор.

Ранди Мартин, Александра, Ерик Котейра, Кристофър Лашър, Нейтън Паск, Финч Линдън, Дженифър Съмър, Роджър Ренберг.

Вивиан Майер, Уингейт Пейн, Катарина Сопчич, Соня Ях, Маркус Гьорг, Саша Бойко, Патрик Матисън, Иза Гжибовска, Марсел Велдман.

Стиви и Мейда, Джована Елиантонио, Нико Фъргюсън, Павел Терешковец, Кат Макдоналд, Дейвид Хилтън, Кен Маркъс, Фелиция Симион, Мейнке Клейн, Юдит Нири.

Анхел Алфаро, безумие, Пери Галахър, Даниел Хойт, Анджей Франковски, Крисчън Найбек, Шарлотенбург, Жозеп Планас и Монтаня.