29.4.11

Разни 89

За всички, на които не им се гледа Сватбата днес:

Инфографика на... хайде не на века, ама поне на годината: суперсилите на супергероите.

Просто е - цъкаш по квадратчетата и правиш музика. Супер зарибяващо. И работи.

Виж това и преди да кажеш, к'во толкова, се опитай да нарисуваш същото с химикалка. Само с химикалка.

И като сме на тема провокативни илюстратори, прегледай работите на Кийт П. Райн (П-то е за пенис) и Фредерик Поансле.

Та рисуваш си с моливчето, гризваш си от него. Вкусно...

Снимки на пинъп модели и самите пинъп картинки, поставени едни до други. Д-р Енчев ви благодари.

Вагнер, Пучини, Росини, Брамс, Григ, Барток, Хендел, Щраус, Йаначек, Шуберт - брилянтна графика от Марк Съмърс в серията Композиторите.

Как изглеждат скрап за 316 милиона лева - виртуална разходка из Кремиковци. (от)

Фейс Ресърч е онлайн проект, изследващ лицевите черти, които хората намират за привлекателни. Пробвай се с няколкото интерактивни демота.

Свободни за употреба уеб шрифтове от Гугъл - ето тези с кирилица.

Симетрия, но не по (уф пак ли тоя) д-р Енчев. Не, наистина, гледай видеото - няма как да ти го обясня но ако трябва, би било нещо от сорта на "красиви визии на противоположности на разделен екран".

А това е блог, проследяващ с впечатляваща изчерпателност музикалните кавъри. (от)

Тук вече, може би усещаш, започва да става шарено. Започваме с малко храни в цветовете на дъгата от Хенри.

Незнамсиколко шарени и забавни къпкейкове и то от Полша. Приятно разглеждане и точене на лиги. (от)

А това е цялата палитра от неща за ядене.

И като сме на темата - Кромоунс е любопитно късометражно филмче за нещата от живота по цвят, при това съвсем българско.

За финал - шарените плетени кръпки за улични (или в случая тротоарни, щото в Париж си нямат по платното) на Хулиана Сантакруз Херера. Ако не друго са весели.

Кратка ретроспекция на дизайна на техниката Браун от 50-те, 60-те и 70-те. Мда, когато предметите от бита са били просто красиви.

Макдоналдс като религия. Амин.

От 25 години Бекс пуска лимитирани серии с етикети с произведения на избрани творци. А през април отбеляза годишнината с пъб кроул в източен Лондон.

И още бира! Седмицата на бирата във Ванкувър те кара да танцуваш, ооо, да! А за тази поредица реклами на Нюкасъл Браун Ейл си приготви чувството за черен хумор - готов ли си за среща със събирача на дългове, лекаря ("нека ги направим четири") и адвоката?

Селекция от телетекст страници, рекламиращи секс телефони. Еротиката почива тук.

Памук, Уил памук.

Видкю е нова услуга, с която можеш да споделяш видео от няколко различни сайта на едно място. Нещо като Фейсбук, а?

Като това бодипейнт видео, например, а ти си мислеше, че бодипейнтинтът е демоде. Или пък ей тая модерна интерпретация, как се прави пица, охлеле!

Блог за карти, много големи карти. Даже си има вградена лупа.

Книгите като частица от света около нас, най-вече нас. А ти вземи любимата си книжка с хубава и подходяща корица, снимай се и прати.

28.4.11

Сън

Гледал ли си как някой друг заспива? Няма нищо по-хубаво на света.

26.4.11

Събота 2

Ей тука съм ти качил малко околовеликденски снимки.

21.4.11

Кардиофилия

Този постинг е в известна степен резултат от предизвикано пророчество. В деня, в който отчетох отпадането на сърцата от менюто в блога, се натъкнах на фотографското портфолио на Анджела Страсхийм, включващо и долната серия.



Отляво надясно и отгоре надолу: сърце на здраво дете (черен хумор?), сърце на раково болен, мазно хипертрофирало сърце, простреляно сърце, сърце на тийнейджър, умрял от свръхдоза, празно изображение, което добавих за симетрия в постинга. Засега стига толкова.

20.4.11

Архитектура

Обикновено си рисувам картинки. Строенето на светло бъдеще е единият начин да избягаш от проблемите. Другият е да четеш книжки. Но малко преди да завърша четвъртата стена, картинката се разпада. Ако не можеш да си направиш матрица, значи си слаб архитект, нали? Нищо повече.

19.4.11

Преди еврото: Холандски гулден

Може би се дразниш на поредицата? Ако е така, просто погледни заглавието - ако пише "преди еврото", пропускаш. Още повече, че този път май няма и какво толкова да четеш.

Гулденът се появява някъде през 17. век, името му на старохоландски ще рече "златен", а се означава с ƒ, което идва от флорин - по-стара парична единица, родом от Флоренция, но разпространена в почти цяла средновековна Европа.

До 1990 г. в обращение са банкноти с по-традиционна тематика, демек портрети на важни холандци - Йост ван ден Вондел, Франс Халс, Ян Питерсон Свелинк, Михел де Ройтер, Барух Спиноза. Изкушавам се да ти разкажа за тях, но ще пропусна, най-вече заради ужасяващия дизайн на банкнотите, наподобяващи по рисунък по-скоро пощенски марки или лотарийни билетчета (макар че ей тука има хубава заигравка с портретите). През 80-те е пусната паралелно и серия с природна тематика, а през 90-те - такава, посветена на абстрактната геометрия.

Това са трите банкноти от природната емисия - от 50, 100 и 250 гулдена, на които са изобразени съответно слънчогледи (ама не на Ван Гог), бекасина и фарa Вестерлихтторен в Хамстеде.

Макар и изпълнени със странни фигурки (+ бар кодове) гулдените от последната емисия са известни по птичките във водния знак - съответно земеродно рибарче, червеногръдка, кукумявка и обикновена калугерица на банкнотите от 10, 25, 100 и 1000.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Нидерландия е еврото, като 1 се разменя за 2.20371 гулдена.

И вземи се разходи до Централна баня да видиш изложбата "Парите разказват", интересно е. Нищо, че Алфа банк не ми плащат за якото подгряване с тази поредица.

18.4.11

Архив: ноември и декември 2007

Отдавна е било, много отдавна - тогава ти припомнях за Темз Телевижън, показвах ти най-добрата реклама на света (сменена малко по-късно с друга, но с абсолютно същия сценарий и визия), разказвах ти историята на Шахтьор Донецк, обяснявах ти как да си сготвиш, рисувах ти сърца, толкова много големи сърца. Вече не е така.

13.4.11

По цвят

Една от онези иска-ми-се-да-се-бях-сетил-за-това-пръв идеи, но тук първи са се сетили едни бразилци. Нали, очевидно е - покупки, групирани по цвета на опаковката. Найс.

7.4.11

Червената шапчица

Имало едно време едно сладко момиченце, което всеки харесвал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му. Веднъж тя му подарила шапчица от червено кадифе и понеже му стояла толкова добре, че момичето не искало повече да носи нищо друго, започнали да го наричат Червената шапчица. Един ден майка му му заръчала "Eла, Червена шапчице, вземи това парче торта и бутилка вино и ги занеси на баба си - тя е болна и слаба и те ще я освежат. Тръгни рано, преди да стане горещо, не се отклонявай от пътя и се дръж прилично за да не паднеш и да счупиш шишето, че тогава за баба ти няма да остане нищо. А когато влезеш при нея, не забравяй да пожелаеш добро утро и не оглеждай навсякъде."

"Ще направя всичко така", обещала Червената шапчица на майка си. Бабата обаче живеела в гората, на половин час път от селото. Щом влязла в гората Червената шапчица срещнала Вълка. Но тъй като не знаела, какво лошо животно е той, тя не се уплашила от него. "Добър ден, Червена шапчице", казал той. "Благодаря, Вълчо." "Накъде си тръгнала толкова рано, Червена шапчице?" "При баба." "Какво носиш под престилката?" "Торта и вино. Вчера приготвихме тортата, болната и слаба баба ще се зарадва и подкрепи." "Червена шапчице, а къде живее баба ти?" "Къщата й е на четвърт час нататък в гората, под трите дъба, където има плет от лески, сигурно знаеш мястото", отговорила Червената шапчица. Вълкът си помислил "Момиченцето ще е вкусно хапване, по-апетитно от старата. Трябва добре да обмисля как да ми паднат и двете." Затова повървял още с Червената шапчица, а след малко й рекъл "Слушай, Червена шапчице, не видя ли красивите цветя в гората, защо не ги разгледаш? Нима не чуваш, как хубаво пеят птичките? Вървиш все едно бързаш за училище, а в гората е толкова забавно."

Червената шапчица отворила очи и видяла проблясващите около дърветата слънчеви лъчи и красивите цветя навсякъде. Помислила си "Баба ще се зарадва, ако й занеса букет, а и още е рано - ще успея да стигна навреме" и се отклонила от пътеката да бере цветя в гората. След всяко скъсано цвете си харесвала друго, по-красиво и влизала все по-дълбоко в гората. Вълкът пък се насочил право към къщата на бабата и почукал на вратата. "Кой е отвън?" "Червената шапчица, нося ти торта и вино, отвори ми." "Бутни резето", извикала бабата, "твърде слаба съм и не мога да стана." Вълкът отворил, влязъл, без да продума се насочил към леглото на бабата и я изял. После облякъл дрехите й, сложил си бонето й, излегнал се в леглото и дръпнал завесите.

Червената шапчица се била отнесла в брането на цветя и едва когато била събрала толкова много, че не можела да носи повече, се сетила за баба си и тръгнала към къщата й. Учудила се, когато видяла отворената врата, и се почувствала толкова странно, когато влязла в стаята, че си помислила "Хм, Боже мой, толкова обичам да съм при баба, а днес усещам страх." Казала високо "Добро утро", но не получила отговор. Тогава се приближила до леглото и дръпнала завесите настрани - там лежала баба й, която била нахлупила бонето над очите си и изглеждала някак причудливо. "Бабо, какви големи уши имаш!" "За да те чувам по-добре!" "Бабо, какви големи очи имаш!" "За да те виждам по-добре!" "Бабо, какви големи ръце имаш!" "За да те държа по-добре!" "Бабо, каква ужасна голяма уста имаш!" "За да те изям по-добре!" Едва изрекъл това Вълкът скочил от леглото и излапал бедното момиче.

Щом се заситил Вълкът легнал обратно в леглото и захъркал шумно. В това време край къщата минавал ловецът, който си казал "Колко силно хърка старицата, ще погледна дали мога да се погрижа за нея." Влязъл и като стигнал до леглото видял спящия в него Вълк. "Къде те намирам, стари пакостнико, а те търсих толкова време!" Ловецът заредил пушката си, но се сетил, че Вълка може да е изял бабата, и решил да не стреля, а взел ножица и започнал да реже стомаха на животното. След само няколко разреза той видял Червената шапчица, а след още няколко момичето изскочило и извикало "Ах, колко бях изплашена, колко тъмно беше в търбуха на Вълка!" След това излязла и старицата, която едва дишала, но също била жива. Червената шапчица бързо донесла няколко големи камъка, с които напълнили стомаха на Вълка. Когато се събудил, той понечил да скочи и да си тръгне, но камъните били толкова тежки, че го съборили мъртъв на земята.

Така и тримата били доволни. Ловецът съдрал кожата на Вълка и си я отнесъл вкъщи, бабата изяла тортата и изпила виното, които внучката й била донесла, и се пооправила, а Червената шапчица се зарекла, че никога няма да се отклонява от пътя в гората, когато майка й го е забранила.

Разказват също, че друг път, когато Червената шапчица носела сладкиш на баба си, един друг Вълк се опитал да я заговори и отклони от пътя. Червената шапчица обаче се опазила и изтичала право в къщата на баба си. Разказала й, че е срещнала Вълка, че му е пожелала хубав ден, но той гледал толкова лошо, че ако не била на открита пътека, сигурно е щял да я изяде веднага. "Ела", казала бабата, "да залостим вратите за да не може да влезе." Скоро на вратата потропал Вълка и извикал "Отвори, бабо, аз съм Червената шапчица и ти нося сладкиш." Двете си замълчали и не отворили. Вълкът обиколил къщата и скочил на покрива, където смятал да изчака, докато Червената шапчица си тръгне, да се промъкне след нея и да я изяде в тъмното. Бабата обаче заподозряла плановете му. Пред къщата имало голямо каменно корито и старицата казала "Вземи ведрото, Червена шапчице, вчера готвих наденички, искам да отнесеш водата, в които са врели, в коритото." Червената шапчица отнесла толкова вода, че коритото се напълнило. Миризмата на наденички се издигнала и стигнала до носа на Вълка. Той подушил, навел се надолу, но започнал да се пързаля и накрая паднал от покрива право в коритото, където се удавил. Червената шапчица се прибрала благополучно вкъщи и никой вече не се опитал да й навреди.


Това е оригиналният текст на приказката, публикуван в сборника Детски и домашни приказки на Братя Грим от 1812 г. Преводът си е лично мой. Като изключим отпадането на втората история, повечето съвременни адаптации се придържат близо до тази версия. Братята записват приказката от Йохана Хасенпфлуг и й пействат края на Вълкът и седемте козлета, също публикувана в сборника. Самата история е доста по-стара и се разказва в няколко европейски страни. Във версията на Шарл Перо (който от своя страна също цензурира някои по-нелицеприятни нюанси на народната приказка, като момента на канибализъм) от 17. век липсва щастливия край, а поуката според него е за младите дами, които не трябва да се доверяват всекиму. Любопитно е, че думата за момиче в първото изречение, използвана от Грим, е Dirne, чието значение на съвременен немски е проститутка.

4.4.11

Разни 88

Светът се е променил, малко или много.

Раждането на тийнейджърите като социална група. Обещаваш трейлър за филма на Мат Улф.

Малко по-особени рентгенови снимки.

Уважаеми ___, моля ___ - вече култов, няма как да не го спомена тук.

И ако така или иначе си в офиса, скучаеш и не можеш да видиш какво дават по Нешанъл Джиографик сега, защо не прегледаш какво има в специализирания научнопопулярен портал на Би Би Си.

Ако пък има нещо, което си се чудил и на което не си намерил отговор, може да направиш като Джарет.

Готварската книга на Икеа от миналата година с фотографиите и минимималистичния аранжимент на Евелина Брател си има видео продължение. А това е мнението на (вече досадилия) Чарли Шийн по въпроса за рецептите.

Бутилчица истински доматен кетчуп кетсъп от преди 100 години.

Морето ще те примами в забвение, морето е неизмеримо по-голямо от теб, морето е огледало, морето не знае часът, защото времето е в морето... 10 неща, които научих от морето - просто го гледай.

Велосипеди от рециклирани материали... вярно, трябва да ти докарат чак от Аржентина, но.

Прическите на рок звездите - от Бъди Холи до Бил Каулиц - добро начало за масивна селекция инфографски линкове.

Интерактивна карта на Лондонското метро, адаптираща според времената, нужни за достигане на дадена станция.

Откъде идват злодеите в компютърните игри. Не е моя територия, но е очевидно, че всички лоши са от някакви зачукани места.

Разбира се, хитовата карта на света по държави според размера на пениса - хич не сме зле в България, още повече че, малка подробност - повечето от по-големите от нас са събирани по метода "хвалба", а не с реално мерене. Женската част пък се отчита с добър размер на чашката на сутиена. И в този момент си задаваш въпроса, какво, мамка му не ни е наред? Защото пък според това, хем си имаме слънце, хем не измираме твърде рано, но сме най-нещастни - бързо някой да види как стоят нещата с пишките и циците в Кипър.

А това е не само дяволски подробно, но и наистина красиво - история на научната фантастика. Уау!

Кратък преглед на еволюцията на филмовите надписи, алсо ноун ез "заглавия" и "букви".

Фейсбук! 59.376% от всички исландци имат акаунт срещу 0.003 от китайците, най-младите потребители са от Сърбия, най-много са пенсионери от Фарьорските острови, близо 129 милиона американци и малко над 1600 от Екваториална Гвинея... такива ми ти работи.

Сигурно вече попривикваш с лятното часово време - може да прегледаш историята на часовите зони. (от)

Кое е първото?

Джузепе Меаца в Милано, Стадио Олимпико в Торино и Сан Паоло в Неапол - характерните особености в архитектурата на стадионите са в основата на хитрата фотоманипулация в тази кампания.

Купете си тези снимки, купете си тези снимки, купете си тези снимки...

Полезно: универсални пиктограми за всичко възможно. И за свободна употреба.

Съдбата на един от символите на московския конструктивизъм - общежитието на Текстилния институт от архитекта Иван Николаев.

Готви се за емиграция към острова на Дизел - земя на глупавите, дом на смелите.

Атлети - сравнение на телата на различни олимпийски спортисти.

Не се сещам дали съм го споменавал досега, но сега го правя - с Фонтселф може да направиш лесно шрифт от собствения си почерк. Или каквото там имаш под ръка.

Типографска карта на света - имената са напълно достатъчни.

Изглежда като тийзър за следващия сезон на Декстър, но е просто селекция стилни ножчета за отваряне на писма (нищо, че на сайта пише "кичозни"). Всъщност, изглежда като стилен тийзър за следващия сезон на Декстър.

А предупрежденията на цигарените кутии в Канада ще изглеждат така и така. Може пък да ти харесва, к'во?

Драматичната (и спорна) история за смъртта на съветския космонавт Владимир Комаров. (от)

Джулиан Бейкър предлага зърна. Не, че си нямаш, ама за 5 паунда е оферта.

Нокиа сменя не само операционната система, но и шрифта. Чао, Нокиа Санс.

Цветове и кончета в лого дизайна.

Може би си спомняш бразилския сериал Робинята Изаура (излъчван тук през 80-те), а може би знаеш и, че актрисата в главната роля се е снимала в Плейбой, при това цели 2 пъти - ето ти сесиите от 1980 г. и от 1981 г. (май се искаше регистрация)

Трудно е да се обхване цяла лудница и лиготия покрай рождения ден на Доби (отменен е, уви), но ето ти една конспиративна теория.