Вълк и агне

Някога, ала много отдавна, в една далечна земя живеел свиреп горски вълк. Веднъж той огладнял и нагазил в близкото поточе. Навел се да пийне водица и съзрял едно апетитно агънце което стояло съвсем наблизо! Зарадвал се вълкът, прияло му се агнешко месце и си казал:

— Ах, че сладко изглежда това агънце! Така добре ще ми дойде за обяд!

Но понеже не искал да го обвинят, че е нападнал малкото животинче без повод, решил първо да се поскарат.

— Хей, ти! - изръмжал уж ядосано той. - Защо ми мътиш водата?
— Извинявай - отвърнало агънцето, - обаче как ще ти мътя водата, като си стъпил по-нависоко?

Замислил се Вълчо и рекъл:

— Агънце, подочух, че преди половин година си разправяло на всички в гората колко съм лаком! Как си позволяваш да говориш такива неща за мен?

Сега агънцето наистина се уплашило.

— Не е вярно! - възразило то с треперливо гласче. - Никога не съм изричало подобни думи!
— Ти какво? Искаш да кажеш, че лъжа ли? - рекъл гневно вълкът.
— Но как може да съм говорило такива неща за теб, като преди половин година още не съм било родено на тоя свят! - проплакало агънцето.

Свирепият вълк бил толкова прегладнял, че не можел да чака повече. Прекъснал агънцето и казал:

— Ако не си било ти, значи е бил баща ти!

И се нахвърлил да го изяде. Уви, който иска да стори зло, винаги ще си намери причина.

Езопова басня, публикувана в "Приказки от цял свят", издателство Рийдърс Дайджест, 2009, превод Васил Велчев. Всяка прилика с истински лица и събития е случайна.