Разни 74

Запазените кадри от първото филмиране на Алиса в Страната на чудесата от 1903 г. (от)

Победителите от тазгодишното издание на Ребранд - има наистина уникални находки, както и няколко конюнктурни награди.

Това е Обердан Катани - роден през 1919 г., на 22 години става вратар на Палестра Италия, отборът на италианската емиграция в Сао Пауло. Истинска легенда на клуба, който през 1942 г. е принуден да смени името си на Палмейрас, защото Италия е вражеска страна по време на Втората световна война, печелил с цветовете на зелените 4 титли на щата (тогава все още няма национално първенство). Обердан все още живее в квартала около стадиона и редовно посещава мачовете на Палмейрас. Тук изглежда като пехливанин, на други ретуширани снимки - като победител в Мистър Олимпия, но на младини всъщност е сравняван с Кларк Гейбъл. Ако ти липсват футболните анализи в блога, може да попреглеждаш писанията на "Обердан Катани" в блога Три корни.

История в развитие: Мистерия с пакетче семки.

Ако по някаква причина се интересуваш от полски футбол (Мицански, Сакалиев, Гошко Певеца или нещо по-разумно), ето ти един сайт с новини на английски и един с видео от всички мачове.

Периодична таблица на периодичните таблици.

Малко типографски връзки: как се комбинират шрифтове, шоколадовата печатница, шрифтове с отворен код, буквата О, лицешрифт, ако шрифтовете бяха кучета.

Пример за вино, което се купува по етикета - Томър Ханука за Вина от някакви млади пънкове.

Изкуството на парите - типография, иконография, цветове и технология на банкнотите.

Разходка по улиците на СССР.

Италианската петролна компания Ени с видео, обясняващо (не толкова) новото й лого. Не, че е шедьовър, напротив, но в случай, че се интересуваш, какво е мисленето на един маркетинг мениджър...

Искаш ли да ти покажа пощенските си марки?

Красиви графики от Крис Торнли.

Математическа задачка за събуждане.

Манго, Пепе, Бари, Шоша, Пени, Сарко, Любовния тунел, Му, Маруля, Смачканата малинка, Розовото коте, Кончита, Фарфалина, Принцеса Консуела, Плъх, Рибица, Пудинг, Кухнята, Розовото портмоне... дами, как наричате вашата?

Ти се клатииш, той ти свети!

Кратки: Фликр сезони, универсално дистанционно, флаш занимавки (цъкай на иконките отгоре), смачкана карта, чилийска архитектура, въртящата се кухня.

Когато Китай превземе света

Welcome to Chinese Restaurant. Please try your Nice Chinese Food With Chopsticks the traditional and typical glonous history and cultual.

Tuk under tnurnb and hold firmly

Add second chcostick hold it as you hold a pencil

Hold tirst chopstick in originai position move the second one up and down Now you can pick up anything:

Лого ревю: Геймбукърс

Когато става дума за марка, за която си работил и е била пред очите ти повече от 7 години, не може да се говори за просто лого ревю. Логото на Геймбукърс, при всичките си недостатъци, беше успяло да допринесе за уникално голяма познаваемост на марката, а на пръв поглед станният символ XO еднозначно се асоциираше със спортните залагания онлайн. Съотношението и разположението на символа и уърдмарка обаче създаваше обективни проблеми при употреба, както онлайн, така и в офлайн реклами. Затова и промяната беше добре дошла и навременна.

В новото лого любимият ми Гил Санс е заменен със собствен шрифт на базата на Фрутигер, а за знакът е избрано очевидното решение, да бъде интегриран в надписа (макар това да не се е получило по оптимален начин). Като цяло едно добро и балансирано лого - ако не и гениално само по себе си то добре продължава и отразява същността на марката.

Колко джипа събира една дупка?

Преди години Албания стана известна като страната на Мерцедесите. Гастарбайтерите масово се връщаха с Мерцедеси - стари, потрошени, вероятно спасени в последния момент от някое гробище за автомобили. Не Рено, не Ауди, не Тойота, не Опел, не БМВ... само Мерцедес!

България е страната на джиповете. Ножицата на доходите на най-бедните и най-богатите е разчекната до край, а с изключение на 200-300 хиляди софиянци за средна класа не може да се говори. А джипът е ладата на 21. век - за изминалата 2009 година по данни на Съюза на вносителите на автомобили в България около 18% от продадените 25 хиляди нови автомобили са от класовете SUV1 и SUV2. И това не включва автокъщите, през които тогава минаваха полулегално голяма част от продажбите на джипове, заради акциза върху мощните автомобили. Купуването на джип е крайно нелогично, имайки предвид, че тези автомобили се използват предимно в градски условия и по-често возят по един човек - харчат много, неподходящи са за натоварен трафик (или задръствания, да си го кажем направо), по-трудно им се намира място за паркиране. По улиците на други големи градове със сходни на София транспортни и инфраструктурни проблеми, като Рим например, масово се движат малки колички - Смарт, Мини, Чинкуеченто. Разликата е шокираща, даже без да повдигам въпроса за преминаване на мотопеди и велосипеди.

Защо тогава? Въпрос на статус, най-често. Като при албанските гастарбайтери. За удобство нека приемем, че джиповете се справят по-добре с дупките по улиците - нали все пак изначалната им идея е да са офроуд. Това, разбира се, не е причината да се купуват масово, но нека допуснем, че е фактор. Ще взема за примера 2 модела на един и същ производител с богата гама в различни класове - Нисан. Масовият джип Кашкай се намира за към 50 хиляди лева, семейният модел Ноут струва около 25 хиляди (дори не говоря за малката Микра). Ако умножим разликата по броя на продадените джипове (а там има и многократно по-скъпи), за да добием представа за парите, които биха спестени, ако новите собственици на джипове си купуваха автомобили среден клас, ще получим 112 500 000 лева. Хубава сумичка - над 100 милиона! Или близо 2/3 от общите приходи от винетки. Ако тези пари се даваха за ремонт и строителство на пътища, страната щеше да е опасана от най-гладките магистрали в света. Даже щеше да остане да боядисаме асфалта в розово. Ей така - за по-хубаво и да радва очите на тези, които най-често виждаме зад волана на джиповете сега.

Всъщност, ебавам се - всичко това не е решение. Но в голяма степен е обяснение на проблема. Проблема с дупките по улиците, комарите, здравното осигуряване, обществените поръчки и който си искаш проблем от родната действителност.

Разни фотографи 8

Милош Газдич, Ян Банинг, Грег Суейлс, Елени Метиър, Леша Крeмов, Конрад Гьос.

Луис Артус, Агнес Кубицка, Томас Тукер, Анук Морган, Индржих Минарик, Родриго Бресан, Лика Каландадзе.

Джоузеф Тран, Ханес Каспар, Иван Младенов, Аманда Остин, Хенрик Адамсен, Кейт Ъндъруд, Зана Хан.

Аарън Дригърс, Рокаел Хайлман, Андрей Тих , Йелена Мартинович, Лори Андрюс, Лаура Хонзе, Томохиде Икея.

Ги Ле Боб, Янис Ципуланис, Лев Долгачов, Дейвид Канинг, Хуампи Бонино, Мартин ван де Грайнд, Ана и Марек.

Паскал Рену, Петра ван Рай, Тамер Йълмаз, Йоханес Шваб, Тамара Лихтенстайн, Том Уотсън, Алберт Расюлис, Джеси Крейг.

Михаел Папендийк, Йостейн Воленгрен, Ан-Констанс Френоа, Таня, Марк Пауъл, Анастасия Лазуренко, Жаопенг Юан.

Разни фотографи 7

Не съм сигурен, че фотографската рубрика има бъдеще в този си вид. Ще я мислим. Пускам ти една пориция днес, в понеделник ще има още. Надявам се, да имаш възможност да отделиш достатъчно време на всяко портфолио, което смяташ, че си струва.

Грег Уилямс, Мартин Махай, Линус Рикард, Барнаби Роупър (гледай видеото с Наташа Войнович), Андре Брандао, Гюнтер Блум и Силви Блум.

Нога Щайнер, Зед Нелсън, Джеймс Маунтфорд, Нико Гуидо, Паул Хилер, София Айрам, Джереми и Клер Уайс.

Рик Скот, Силви Малфрей, Мачей Дучински, Мори Гортмилър, Тайлър Шийлдс, Никос Василакис, Марк Хом.

Лиси Ларикиа, Джордж Стайнметц, Симен Йохан, Брукс Айола, Рафаел Бландо, Оливер Ласен, Яъз Йълмаз.

Кармен Фройдентал, Крис Фортуна, Том Лацки, Олег Андреев, Владимир Падия, Лоран Вю и Лоран Вю Те, Бранислав Симончик.

Томас Русе, Йохан Вилнер, Джейн Бъртън, Дейвид Рьомер, Иля Летучев, Октавио Асербо, Соледад Бургос (какво име, а?)

Бхарат Сика, Владимир Борович, Сатоми, Станимир Лучков, Рик Лигал, Ребека Армстронг.

Тук

Парамедии

Гледах спортните новини във вечерните емисии на националните телевизии, прерових водещите спортни сайтове - Спортал, Спортни, Новспорт, Топспорт - нищо. За пръв път от години си купих 7 дни спорт - 32 страници, две от тях отделени за дебилно интервю с шефката на БОК Стефка Костадинова - пак нищо. Заредих се да слушам Гонг по Дарик радио - Томислав Русев изяжда времето за спортни новини с опело по случай поредната загуба на любимия си отбор, но там май така или иначе нямаше да чуя нищо по темата.

Ще кажеш, че нищо не се случва. А от 12 до 21 март във Ванкувър се провеждат Зимни паралимпиийски игри - вече десети в историята (в Пекин преди 2 години се проведоха тринадесетите летни). Да, в България хората с физически увреждания са не просто дискриминирани - те често са чисто и просто изключени от обществото. Спорт? За сакати? Абсурд! Да, може би скоростта не е толкова висока, спортното майсторство е на по-ниско ниво, публиката е по-малко, но ако има хора, които въплътяват олимпийски дух най-истински, това са именно участниците в Паралимпиадите.

На зимните игри състезания се провеждат в 5 спорта - в алпийските ски, ски бягането и биатлона има стартове за изправени (например хора с протези), които използват стандартна екипировка, седнали (на столчета със ски) и със зрителни увреждания, които участват с придружител (честно казано, не знам как става стрелбата при биатлона); отборните спортове са кърлинг на инвалидни колички и хокей на шейнички за лед. Във Ванкувър България има 3 участника - Йоана Ерменкова, Александър Стоянов и Ивайло Вътов - и тримата ще стартират в ски бяганията за състезатели със зрителни увреждания (по програма в четвъртък и неделя). Макар, като гледах представянето на "здравите" ни олимпийци миналия месец, спокойно можехме да ги пуснем и на Паралимпиадата.

Та така, драги, ако се интересуваш, може да следиш събитията на официалния сайт на Ванкувър 2010. И стискай палци на нашите. Нищо, че те вече са успели.

Вълк и агне

Някога, ала много отдавна, в една далечна земя живеел свиреп горски вълк. Веднъж той огладнял и нагазил в близкото поточе. Навел се да пийне водица и съзрял едно апетитно агънце което стояло съвсем наблизо! Зарадвал се вълкът, прияло му се агнешко месце и си казал:

— Ах, че сладко изглежда това агънце! Така добре ще ми дойде за обяд!

Но понеже не искал да го обвинят, че е нападнал малкото животинче без повод, решил първо да се поскарат.

— Хей, ти! - изръмжал уж ядосано той. - Защо ми мътиш водата?
— Извинявай - отвърнало агънцето, - обаче как ще ти мътя водата, като си стъпил по-нависоко?

Замислил се Вълчо и рекъл:

— Агънце, подочух, че преди половин година си разправяло на всички в гората колко съм лаком! Как си позволяваш да говориш такива неща за мен?

Сега агънцето наистина се уплашило.

— Не е вярно! - възразило то с треперливо гласче. - Никога не съм изричало подобни думи!
— Ти какво? Искаш да кажеш, че лъжа ли? - рекъл гневно вълкът.
— Но как може да съм говорило такива неща за теб, като преди половин година още не съм било родено на тоя свят! - проплакало агънцето.

Свирепият вълк бил толкова прегладнял, че не можел да чака повече. Прекъснал агънцето и казал:

— Ако не си било ти, значи е бил баща ти!

И се нахвърлил да го изяде. Уви, който иска да стори зло, винаги ще си намери причина.

Езопова басня, публикувана в "Приказки от цял свят", издателство Рийдърс Дайджест, 2009, превод Васил Велчев. Всяка прилика с истински лица и събития е случайна.

Разни 73

Нещо, което винаги се опитвам да правя, когато пътувам - да усетя града като местен. Открий интересните места и събития в Амстердам, Лисабон, Барселона, Стокхолм, Будапеща, Хамбург, Париж и още дузина европейски градове в тази юберполезна онлайн общност.

— Българки.
— Аааа!

Логорама - анимацията съставена изцяло от корпоративни лога (и най-трудна за намиране в интернет) печели Оскар.

Макар и Сакоку периодът да приключва в средата на 19. век Япония осатава в голяма степен затворена за западния свят дъло след това. Адолфо Фарсари е един от малкото фотографи, работещи в страната. Снимките му са черно-бели и деликатно оцветени и макар за тях най-често да е позирано и целта е те да бъдат продавани като скъпи сувенири, те представляват незаменим документ за страната и бита й.

Това писмо все едно аз съм го писал. Я, даже и все едно аз съм го подписвал!

Анатомичните системи в тялото на човека, изобразени като карта на метрото. Похвално. Някой с повечко медицински познания може ли да потвърди достоверността?

Ситком карта на САЩ и Ню Йорк в частност. Мда, Манхатън е най-смешен.

Два цвята и една визуална подсказка - може ли да познаеш кои са закодираните брандове?

Кои са най-шарените кецки? Как кои!? (от)

Имената на цветовете според жените и според мъжете. Хм...

15 неща, които трябва да знаеш за циците женските гърди. Задължително. (от)

Темата по принцип не е весела, но интервюто с шефа на агитката на Миньор (Перник) Пешо Буфера за хулиганските боеве е забавно. (от)

Ярки испански киноплакати на филми от началото на миналия век.

Голи жени четат. Какво повече му трябва на човек?

Всъщност, ето какво - украинското Дружество на пеещите под душа.

Попитай и ще бъдеш възнаграден! Любопитно сравнение на два случая, в които две американски гимназии си харесват логото на Додж и реакцията на Крайслер.

Кой е любимият цвят на CEO мениджърите. И с какво трябва да се захванеш според цветовете, които препочиташ.

Пълната филмография (10 минути!) от японските реклами с мистър Губернатор на Калифорния! (от)

По какво се познава, че един ликьор е яйчен? По яйцето на бутилката!

България - Хаити на Балканите

Объркващо е.

Това, което преди няколко години ни се струваше злокобна конспиративна теория, все повече се материализира като още по-мрачна реалност. Да, Държавна сигурност и комунистическата върхушка са тези, създали и поддържали възхода на мутренските групировки и дирижирали преразпределението (някои биха го нарекли ограбване) на активите на държавата. При това без да пускат и чисто формалните лостове за управление на тази вече уж демократична държава. Не, че някога съм имал кой знае каква вяра в почтеността на българските управници, но подмяната е шокираща.

Още по-притеснително е, че се опитват да ни вменят, че сътрудничеството на репресивния апарат на една тоталитарна държава е всъщност поведение нормално, дейност, която в най-лошия случай няма значение, всъщност, даже дело патриотично и похвално. Така, както преди ни внушиха, че мутрите и чалгата са естествени явления, характерни за прехода, за нашите географски ширини, за българската душевност и природа. Промени ли се нещо в поведението на разобличените като доносници и щатни сътрудници на ДС политици и медийни фигури и отношението към тях? Никой, ама никой, дори не си помисля да спомене понятието срам. Напротив - хроничният лъжец Гоце Първанов дори си позволява да използва агентурни пройоми в мазните си политически игрички. Шизофренично, нали?

На този фон, провалът на управлението на ГЕРБ изглежда просто злободневен. Или пък да не беше обратното? В парламента герберите гласуват една след друга законови промени, обслужващи частни интереси и категорично насочени срещу обществените - безпрепятстявното подслушване, забраната на протести (а танковете да дойдат не искате ли?), ГМО либерализацията, разрешаването на тютюнопушенето на обществени места и още, и още... Вместо да бъде предприета реформа на пенсионното и здравното осигуряване или поне да бъде спряно нерегламентираното и често криминално изтичане на средства от системата, се орязва финансирането на основната дейност. Все едно Софийска вода да дойде у вас и да ви спре водата, защото по уличните водопроводи има много течове. Да не говорим за очебийната незаинтересованост на Бойко Борисов от разкриване на престъпленията на ДПС или разръчкването на ТИМ - групировка, олицетворяваща срастването на организираната престъпност и държавата много по-отчетливо от Октопода.

В последните два месеца Хаити и Чили бяха ударени от мощни земетресения. Докато островната държава беше буквално и преносно срутена, Чили оцеля с минимални предвид силата на труса щети. Защото там имаше държава и общество, способни да посрещнат и преодолеят жестокостта на природата, а в Хаити се ширеха пословични бедност, корупция и престъпност. И ако се чудиш, каква е връзката - идва лято, в което ще видим още скъсани диги на язовири и удавени селища, още потъващи кораби, още автобуси, газещи хора като в евтин американски хорър и какво ли още не. Но това не е толкова важно, колкото дали тогава ще се окажем повече Хаити или повече Чили. И мисля, че знам отговора, и се страхувам от него.

Йоханес Хендрикус Мусман

Прощавай, че отнемам от ценното ти време, но исках да покажа нещичко от творчеството на холандския сюрреалист Йоханес (Йопи) Мусман. Поради някаква причина (и то въпреки стила, в който рисува) ми допада.