Кафе без захар
През 1992 г. съм бил твърде малък за да разбирам от политика. Точно колкото Влади Ампов, който тъкмо се беше прочул с вселенския хит Мандарини. Татко му, майка му и очевидно още един човек във формата трио Спешен случай явно са разбирали доста повече, защото тогава излиза песента им Кафе без захар. Тогава по детски се чудех, какъв е проблема с досиетата - отварят се и толкоз!
17 (седемнадесет) години по-късно котараците продължават да размятат папки - я на някой във властта, я на някой журналист, но винаги избирателно, винаги на порции. Уви, в много случаи е твърде късно - позволихме 20 години преходът да бъде воден от (бивши) агенти на комунистическата Държавна сигурност. Ако някой някога се е чудел в това, има ли нужда от пълна и безусловна лустрация, то мисля, че сега няма такъв. За лустрацията, и то такава, която носи последствия за агентите като забрана да заемат ръководни постове, важи принципът по-добре късно, отколкото никога.
17 (седемнадесет) години по-късно котараците продължават да размятат папки - я на някой във властта, я на някой журналист, но винаги избирателно, винаги на порции. Уви, в много случаи е твърде късно - позволихме 20 години преходът да бъде воден от (бивши) агенти на комунистическата Държавна сигурност. Ако някой някога се е чудел в това, има ли нужда от пълна и безусловна лустрация, то мисля, че сега няма такъв. За лустрацията, и то такава, която носи последствия за агентите като забрана да заемат ръководни постове, важи принципът по-добре късно, отколкото никога.
4 коментара:
Бога ми Пламене, голямо мрънкало си :) Политическите ти коментари са детински. И аз съм чувал да ми казват, че АКО тогава бяхме направили кървава баня като в Румъния, щяхме да сме ОК, че няма такова нещо като "нежна революция", но не мисля, че това или пълното отваряне на досиетата би променило нещо съществено. И въобще по-грозна дума от "ако" в българския език няма; то цапа и мирише.
Политиката относно бившите ченгета е като известната приказка: доброто трябва да се прави от зло, защото то няма от какво друго да се прави. В собственото ми семейство има вербувани хора, но не сме ставали истински копои - за жалост, иначе сега щях да пиша от Южна Франция, а не от въшливия си офис нейде в Централен Мордор.
Надявам се скоро да пуснеш някоя статия за хералдика или типография, тия кекави напъни за социална ангажираност не са ти силата, ман. :)
А иначе и аз помня, не съм толкова млад! Помня Екогласност, Кой не скача е червен, помня Шушу-мушу и помня колко вкусен беше салама тогава и как за нова година получавах чифт чорапи, банан и два портокала. Помни кучето помнииииииииииииии
Не от Мордор, от Първа писта пишеш, драги.
А какая разница ? :D
никаква промяна, за какви революции изобщо става дума?
Въпросът на въпросите - "а къде да скрием ключа?" тегне като Пръстена над Фродо
Публикуване на коментар