Отвлечената държава

Странни неща се случиха покрай отвличането на Киро Киров този месец. Първо сикаджийският бос и президент на футболен клуб Славия Венци Стефанов, чиито син изчезна преди 5 години, призова МВР да инвестира в някаква, очевидно скъпа система за проследяване. Това се случи, докато в парламента се гласуваха промените в Закона за електронните съобщения, целящи да дадат пълен и безконтролен достъп на държавата до личната кореспонденция на гражданите, които, слава Богу, не се приеха в най-мракобесния си вариант. После освободеният вече Киров заяви, че е обиден на България и предложи полицията да дава извънредни парични награди на информаторите в такива случаи. Междувременно черногледи "врачки" пресметнаха, че реалният брой на отвличания е в десетки и стотици пъти повече от тези, за които се знае в обществото, и предивидиха, че в скоро време похищенията ще се превърнат в ежедневие, а сумите за откуп ще се свият до няколко хиляди лева.

Масовите отвличания са един от последните етапи на разпадането на държавата до състояние на пълна анархия. Последният е откритата война между криминалните структури и, доколкото са останали такива, силите стремящи се към нормализация.

Българската полиция е тотално неспособна да противодейства на организираната престъпност със или без странните законови промени, които МВР предлага. Бизнес елитът пък на практика отгледа и охрани сегашните си душмани. Ако иска да се отърве от проблема той, а не друг, ще трябва да плати цената - или многократно във формата на откуп и някой и друг отрязан пръст, или като жертва част от слободията си за по-силна държава.