Първенството на Бразилия завърши тази неделя и понеже подозирам, че не си го следил така близо, както ти бях препоръчал, ще ти разкажа какво се случи.
Кръг преди края 4 отбора бяха с реален шанс за титлата - Фламенго с 64 точки, Интернасионал, Палмейрас и Сао Пауло с по 62.
Ще започна с Палмейрас, не само защото са ми на сърцето, а защото демонстрираха, колко безхаберни може да бъде загубена титлата. Вердао започна силно, представяше се стабилно през по-голямата част от първенството и изглеждаше сигурен шампион, не само заради преднината си от 5 точки на върха, но и заради добрата си игра. В един момент (горе-долу когато в клуба под наем се завърна Вагнер Лав, а "гениите" от маркетинг отдела пуснаха някакъв юбилеен екип в синьо) нещо се пречупи, Палмейрас записа поредица от загуби, в това число от отбори в зоната на изпадащите. Дъното беше достигнато, когато на почивката на мача с Гремио (загубен с 2:0, разбира се) Маурисио и Обина се сбиха и бяха изгонени от съдията, като оставиха отбора с 9 човека. След мача ръководството на Палмейрас заяви, че няма да разчита на двамата и те са свободни да си търсят нов работодател. Така Вердао позволи да бъде изпреварен първо от Сао Пауло, а после и от Фламенго. Виж този
гол на Диего Соуза от мача срещу Атлетико (който донякъде върна зелените в играта).
Шампионът Сао Пауло започна неубедително и известно време се луташе в средата на класирането, преполагам заради недостатъчната сработеност на многото нови играчи, което и ме накара да
предвидя, че няма да се включи в борбата за титлата. Постепенно обаче трикольорите стабилизираха защита и взеха някои мачове, които може би заслужаваха да загубят (и което май е характерно за шампионските отбори) и няколко кръга преди края вече виждаха четвъртата поредна титла в ръцете си.
Фламенго, подобно на Сао Пауло, започна слабо. Всъщност не слабо, а направо ужасно - защитата сякаш се надпреварваше с Адриано и все успяваше да пусне гол повече, отколкото е вкарал Императора. Играта не вървеше, но някак си нещата се оправиха, Менго набра скорост, записа силна серия от мачове и кръг преди края малко неочаквано се озова на върха. Впрочем, Адриано спомена, че се е намирал в положението на Роберт Енке преди да заиграе за Фламенго, но като гледам ни предстои да видим още много негови голове.
За Интернасионал, бидейки номинално едни от любимците ми, ми се ще да напиша повече, но за съжаление не успях да гледам повече от едва 2 техни мача, заложени в телевизионната програма (за разлика от горните 3 отбора). След доброто начало на сезона Интернасионал се представяше стабилно,
заемайки 2-3 място през почти целия сезон, като не изпускаше първото място от поглед.
В последния кръг Сао Пауло и Интернасионал домакинстваха на вече изпадналите Спорт Ресифе и Санто Андре и взеха мачовете си с 4:0 и 4:1 съответно. Палмейрас гостува на застрашения от изпадане Ботафого и падна с 0:2, което позволи на домакините да запазят мястото си в Серие А, а зелените се сринаха до 5. място, изпреварени и от Крузейро, като догодина даже няма да играят за Копа Либертадорес, а за второстепенния Копа Судамерикана (нещо като нашата Лига Европа). Фламенго прие Гремио и 80 хиляди изпълниха Маракана в очакване на първата титла на червено-черните от 17 години. Предвид това, че Гремио е същевременно най-добрия домакин и най-слабия гост в цялото Бразилейро, задачата надали щеше да е трудна. Но се оказа - добрите резултати на Интернасионал и Сао Пауло и ранния гол за Гремио повишиха напрежението, а гледката на Маракана със сигурност напомняше за 16. юли 1950, 10-ина минути преди края на финала на световното между Уругвай и Бразилия. Все пак Фламенго успя сравнително лесно
да обърне мача, като футболистите на Гремио видимо не си даваха зор, знаейки, че техен равен ще направи градския съперник Интернасионал шампион. И тогава настана това:
Компания на Палмейрас в Копа Судамерикана ще правят Гремио, Гояс, Атлетико Минейро, Аваи, Сантос, Баруери и Витория. Атлетико дълго време бяха в борбата за титлата, но към края записаха серия от 5 загуби и паднаха до 7. място; отборът беше буквално влачен от
Диего Тардели, 24-годишен юноша на Сао Пауло, играл и за Фламенго, който заедно с Адриано стана голмайстор на първенството с 19 гола (най-бързият европейски отбор печели - сега е моментът за трансфер).
Аваи (от града с най-красиво име Флорианополис) пък стана най-добрия новак тази година, като освен това впечатлява с броя на спонсорите на фланелките си - 8 (осем).
В борбата срещу изпадане, за която вече споменах, най-интересно беше името на Флуминензе - грандът от Рио, който допреди няколко сезона влизаше в сметките за титлата, а този дори стигна финал за Копа Судамерикана (загубен от еквадорския Лига де Кито). Флу продаде 3 от основните си играчи на Сао Пауло преди сезона, а след началото му бързо-бързо се закотви на дъното на класирането. Смени 2 треньора, преди да назначи Кука, с който се вдигна, направи
поредица от силни мачове и в крайна сметка, след драматично 1:1 в последния мач като гост на Коритиба, завършил с
бой между феновете на домакините и полицията на терена, остана над чертата.
Спасението на Флуминензе и Ботафого и завръщането на Васко да Гама в елита след сезон в
Серие Б (горките, дори си направиха специален екип в черно и златисто за да отпразнуват титлата там) означава, че догодина в Серие А отново ще има 4 отбора от Рио де Жанейро. Следващият сезон започва през май 2010, а преди това - от януари до април ще се проведат шампионатите на отделните щати.
И понеже, когато говорим за Бразилия, другата тема освен футбола може да е само тази за жените, ще те оставя с
"музите" на Бразилейрао.
Той е ценен не заради голите мадами - прелистването през списанията, публикувани в продължение на 6 десетилетия, разкрива по невероятен начин не само еволюцията на разбиранията за красота и еротика, но и на графичния дизайн, модата, фотографията, журналистиката, хумора и технологиите. И най-вече на рекламата - пряма, многословна и някак наивна от днешна гледна точка в средата на века, тя постепенно достига настоящето си ниво на минимализъм. 
Разбира се, за да се оцени пълното богатство на архива са необходими задълбочени познания на американската попкултура и общество през десетилетията, но и без тях няма как да не се насладиш на текстове на Уди Алън, Артър Кларк, Ъруин Шоу, Мики Спилейн, Ричард Кондън и разбира се за това, как да си избереш компютър през 1982 г., интервютата с Фидел Кастро, Джими Картър, Стивън Кинг, Франк Запа, Чарлс Бронсън, Брус Уилис, Били Джоел, Кевин Спейси и Джийн Симънс, дадени в моментите, в които те са на върха на славата си. 
