Манохар

Ток
Към 8 часа ме будят за да ми предадат анкетка за това как могат да направят престоя ми в хотела по-приятен - в колко часа да чистят стаята, искам ли плодове и цветя, каква храна предпочитам, имам ли нужда от адаптер за контактите. Да, имам. Слизам да уточня това на рецепцията, където обяснявам, че ползвам зарядни с европейски щепсели и им ги описвам.

Прибирам се в стаята да подремна и предвидливо поставям табелката "Do not disturb" на вратата. Заспивам и малко след това ми звънят за адаптера. "Извинявайте за безпокойстовото." "Аа, няма проблем."

Вече имам адаптер, с който мога да ползвам индийски уреди в Европа.


Закуска
"Желаете ли нещо допълнително към закуската?"
"Да, пържено яйце."
"От едната или от двете страни?"
"От двете."


По индийския ESPN дават репортаж от финала за купата на Китай. Пажин срещу Янкович. Отборът на Пажин печели.


Персоналът в хотела - сервитьори и камериери (ми като камериерки, ама мъже, не знам как се казва) - се подменя всеки месец. Днес беше последния ден. Нашите отиват в различен хотел от веригата, а тук идват други. Странно.

Топ 3

на новините в Индия през последните дни.

1. Боливудската актриса Шилпа Шети печели британския Селебрити Биг Брадър. Преди седмица-две стана скандал заради расистки реплики отправени към Шилпа от други участници в шоуто.

Таймс ъф Индия има интересен коментар по темата защо индийците са толкова чувствителни към расизма - защото те самите са расисти: обидно отношение към тъмнокожите, усещане за превъзходство от страна на по бледите северняци към тъмните южняци, че и самата кастова система.

2. Марути (най-големият индийски производител на автомобили, собственост на Сузуки) ще повиши цените на автомобилите си с до 12 000 рупии от 1 февруари. Причината са повишените цени на суровините. Марути са адски нагли - използват цитат от вестникарска статия обявяваща намеренията им и приканват хората да "спестят" като си купят кола по-рано.

3. Самоубийствата на фермери във Видарба заради задлъжнялост към банки. 70 само през януари, но според правителството това било добре, защото за пръв път са по-малко от 100 на месец. От 2005 г. насам става дума за около 1400 самоубийства.

7 снимки от Хайдерабад

Така изглежда десетката като я изпуснеш

Стандартният размер на билбордите е 10 х 15 метра. Сигурно за да се виждат от космоса

Събира "до 4 пътника"

... без багажа

РПУ Бегумпет

Паметник в ремонт

Индия, Андра Прадеш, Хайдерабад, Банджара Хилс, Сайбър Спацио, Айвикомптек

За Индия и клишетата

Индия е шумна, мръсна, шарена, пренаселена. Трафикът в Хайдерабад е кошмарен - автомобили, моторикши, мотопеди, мотори, пешеходци в невъобразим хаос; и никой от тях не спазва правилата, убеден съм. Ако някой се интересува дали има крави по шосетата - да, има.

В Хайдерабад има много мюсюлмани, освен индуистите разбира се. Говори се местния език телугу, същo хинди и урду, при това всеки от тях на уникален местен диалект. Той е втория по големина IT център на Индия след Бангалор, тук и съперникът на Боливуд - Толивуд.

Населението на Хайдерабад и Секундерабад (на практика слети градове, хотелът ни например е в Секундерабад) е някъде м/у 6 и 7 милиона. Има хора с точки и без точки, традиционно облечени или костюмирани, от бледи до почти черни. Повечето са учтиви. За сметка на това английският им звучи като... ми като индийски ;-)

Хотелът

От резервацията го знаем като Тюлип, но навсякъде тук се нарича Манохар.

Във фоайето е доста задушно, както и навсякъде досега. Стаята обаче е страхотна - не само изглежда добре, но е обзаведена наистина стилно. Имам си tft телевизор (някой може ли да ми обясно за какво ми е широкоекранен тв в страна, в която няма нито един канал който да излъчва в този формат - въпроса ми важи и за България, където само тв7 се пробва от време на време), дистанционно за лампите, паста за зъби, гребенче, четка и самобръсначка в банята. През нощта на няколко пъти гасне тока за по 2-3 секунди.

Има към 70 тв канала. отличават се няколко компании с по няколко канала - за спорт, филми, новини, чъжди сериали, музика, класически индийски филми - Star, Z, ETV. Star имат около 10-ина канала, повечето на английски, и неприкрито имитират Sky. Има си и местни MTV, VH1, HBO, Disney, ESPN, Cartoon, CNN, както и телевизия за аниме Animax.

Към 5:30 ми шмугват брой на Economic Times, нещо като FT, под вратата. Дали заради джетлага, напpежението или шума заспивам чак час по-късно.

Полетът

Повече от 8 часа си е натоварващо, но минава сравнително добре. (Марина не мисли така, защото е седяла до непрекъснато повръщаща възрастна индиийка). За пръв път летя с толкова голям Еърбъс... разликата е, че просто побира повече хора, а бизнес класата е по-луксозна. Луфтханза има 22 радиостанции (!) - 2 за класическа музика, 2 за световна музика, 2 само за японска, за рок, за техно, за какво ли не... Пускат ни 2 филма, първият от които - My Bollywood Bride e не само доста забавен, но подготвя за изненадките на Индия. Вторият е някаква мелодрама на хинди, на която почти целия самолет реши да подремне.

Летището е доста занемарено. Всъщност късното пристигане (след полунощ местно време) ни спестява малко от културния шок. Някои от куфарите, вкл. моя, се маркират с тебешир преди да се пуснат на пътечката за багажа - оказва се, че така отбелязват тези, в които има неща, потенциално интересни за митницата. В моя случай това е камера.

Посрещат ни двама души - един от хотела и един от такси компанията на Айвикомптек. Пътуваме с първия, а втория се опитва да изкрънка някакви пари за паркинга. Сори, нямаме рупии. Както Юнуз отбелязва, употребата на клаксона е не по-малко важна част от управлението на автомобил в Индия от натискането на педалите или въртенето на волана.

Франкфурт

Пътят към Хайдерабад минава през Франкфурт - по-добрият вариант от това да се ползва вътрешен полет в Индия. Там имаме една вечер. Резервацията на и е за Щайгенбергер - 5-звезден хотел близо до летището, в който предполагам, че 99% от гостите прекарват само по една нощ. Към 19 ч. сме в центъра. Небостъргачът на Комерцбанк доминира, не само защото е най-висок, а и заради жълтата светлина, която го облива.

Бързо се отказваме да обикаляме бизнес квартала, който е доста пуст по това време. Кратка разходка по пешеходната улица след която си намираме кръчма до катедралата - Цум Щорх. Изглежда като 300-годишен семеен ресторант, а и си е такъв ;-) Места по принцип няма, но се уреждаме с маса до бара. Храната става бавно, но е доста вкусно. След това притичваме през площадчето на стария град, колкото да направим по няколко снимки и се прибираме, междувременно студът е станал сковаващ.

Немският обслужващ персонал е идиот (в единствено число, защото всички принадлежащи към него, като че ли се управляват от един голям глупав мозък). Мога да си говоря на немски с него до момента, в който се наложи да покажа паспорта си. От този момент персоналът автоматично превключва на английски.