Странни неща се случиха покрай отвличането на Киро Киров този месец. Първо сикаджийският бос и президент на футболен клуб Славия Венци Стефанов, чиито син изчезна преди 5 години, призова МВР да инвестира в някаква, очевидно скъпа система за проследяване. Това се случи, докато в парламента се гласуваха промените в Закона за електронните съобщения, целящи да дадат пълен и безконтролен достъп на държавата до личната кореспонденция на гражданите, които, слава Богу, не се приеха в най-мракобесния си вариант. После освободеният вече Киров заяви, че е обиден на България и предложи полицията да дава извънредни парични награди на информаторите в такива случаи. Междувременно черногледи "врачки" пресметнаха, че реалният брой на отвличания е в десетки и стотици пъти повече от тези, за които се знае в обществото, и предивидиха, че в скоро време похищенията ще се превърнат в ежедневие, а сумите за откуп ще се свият до няколко хиляди лева.
Масовите отвличания са един от последните етапи на разпадането на държавата до състояние на пълна анархия. Последният е откритата война между криминалните структури и, доколкото са останали такива, силите стремящи се към нормализация.
Българската полиция е тотално неспособна да противодейства на организираната престъпност със или без странните законови промени, които МВР предлага. Бизнес елитът пък на практика отгледа и охрани сегашните си душмани. Ако иска да се отърве от проблема той, а не друг, ще трябва да плати цената - или многократно във формата на откуп и някой и друг отрязан пръст, или като жертва част от слободията си за по-силна държава.
Вишехрад е укрепление на хълм южно от Нове Место. Разходката си струва по няколко причини - на първо място невероятната панорама на Вълтава и останалия град, но и заради хубавия парк и гробището до църквата Св. Петър и Павел, където почиват много известни личности като Йозеф Бицан, Бедржих Сметана и Антонин Дворжак, Алфонс Муха, Йозеф Мокер, Милада Хоракова, Карел Чапек и Сватоплук Чех.
Не знам защо, но гробищата не ми създават неприятно чувство за обреченост, за разлика например от цъфналите дървета през пролетта, които напомнят за преходността на всичко.
Чехите са луди по спорта. Във всяка чупка на крепостта има тенис игрища, наистина повечето занемарени, това е единственото, което си функционира. 
Стадионът е нов и приятен (такъв, какъвто, уви, скоро няма да имаме в България), проста бетонена конструкция със стръмни трибуни, а интересен детайл е, че от вътрешната страна козирката е облицована с дървени летви.
Розовото печели!
