Тук

Парамедии

Гледах спортните новини във вечерните емисии на националните телевизии, прерових водещите спортни сайтове - Спортал, Спортни, Новспорт, Топспорт - нищо. За пръв път от години си купих 7 дни спорт - 32 страници, две от тях отделени за дебилно интервю с шефката на БОК Стефка Костадинова - пак нищо. Заредих се да слушам Гонг по Дарик радио - Томислав Русев изяжда времето за спортни новини с опело по случай поредната загуба на любимия си отбор, но там май така или иначе нямаше да чуя нищо по темата.

Ще кажеш, че нищо не се случва. А от 12 до 21 март във Ванкувър се провеждат Зимни паралимпиийски игри - вече десети в историята (в Пекин преди 2 години се проведоха тринадесетите летни). Да, в България хората с физически увреждания са не просто дискриминирани - те често са чисто и просто изключени от обществото. Спорт? За сакати? Абсурд! Да, може би скоростта не е толкова висока, спортното майсторство е на по-ниско ниво, публиката е по-малко, но ако има хора, които въплътяват олимпийски дух най-истински, това са именно участниците в Паралимпиадите.

На зимните игри състезания се провеждат в 5 спорта - в алпийските ски, ски бягането и биатлона има стартове за изправени (например хора с протези), които използват стандартна екипировка, седнали (на столчета със ски) и със зрителни увреждания, които участват с придружител (честно казано, не знам как става стрелбата при биатлона); отборните спортове са кърлинг на инвалидни колички и хокей на шейнички за лед. Във Ванкувър България има 3 участника - Йоана Ерменкова, Александър Стоянов и Ивайло Вътов - и тримата ще стартират в ски бяганията за състезатели със зрителни увреждания (по програма в четвъртък и неделя). Макар, като гледах представянето на "здравите" ни олимпийци миналия месец, спокойно можехме да ги пуснем и на Паралимпиадата.

Та така, драги, ако се интересуваш, може да следиш събитията на официалния сайт на Ванкувър 2010. И стискай палци на нашите. Нищо, че те вече са успели.

Вълк и агне

Някога, ала много отдавна, в една далечна земя живеел свиреп горски вълк. Веднъж той огладнял и нагазил в близкото поточе. Навел се да пийне водица и съзрял едно апетитно агънце което стояло съвсем наблизо! Зарадвал се вълкът, прияло му се агнешко месце и си казал:

— Ах, че сладко изглежда това агънце! Така добре ще ми дойде за обяд!

Но понеже не искал да го обвинят, че е нападнал малкото животинче без повод, решил първо да се поскарат.

— Хей, ти! - изръмжал уж ядосано той. - Защо ми мътиш водата?
— Извинявай - отвърнало агънцето, - обаче как ще ти мътя водата, като си стъпил по-нависоко?

Замислил се Вълчо и рекъл:

— Агънце, подочух, че преди половин година си разправяло на всички в гората колко съм лаком! Как си позволяваш да говориш такива неща за мен?

Сега агънцето наистина се уплашило.

— Не е вярно! - възразило то с треперливо гласче. - Никога не съм изричало подобни думи!
— Ти какво? Искаш да кажеш, че лъжа ли? - рекъл гневно вълкът.
— Но как може да съм говорило такива неща за теб, като преди половин година още не съм било родено на тоя свят! - проплакало агънцето.

Свирепият вълк бил толкова прегладнял, че не можел да чака повече. Прекъснал агънцето и казал:

— Ако не си било ти, значи е бил баща ти!

И се нахвърлил да го изяде. Уви, който иска да стори зло, винаги ще си намери причина.

Езопова басня, публикувана в "Приказки от цял свят", издателство Рийдърс Дайджест, 2009, превод Васил Велчев. Всяка прилика с истински лица и събития е случайна.

Разни 73

Нещо, което винаги се опитвам да правя, когато пътувам - да усетя града като местен. Открий интересните места и събития в Амстердам, Лисабон, Барселона, Стокхолм, Будапеща, Хамбург, Париж и още дузина европейски градове в тази юберполезна онлайн общност.

— Българки.
— Аааа!

Логорама - анимацията съставена изцяло от корпоративни лога (и най-трудна за намиране в интернет) печели Оскар.

Макар и Сакоку периодът да приключва в средата на 19. век Япония осатава в голяма степен затворена за западния свят дъло след това. Адолфо Фарсари е един от малкото фотографи, работещи в страната. Снимките му са черно-бели и деликатно оцветени и макар за тях най-често да е позирано и целта е те да бъдат продавани като скъпи сувенири, те представляват незаменим документ за страната и бита й.

Това писмо все едно аз съм го писал. Я, даже и все едно аз съм го подписвал!

Анатомичните системи в тялото на човека, изобразени като карта на метрото. Похвално. Някой с повечко медицински познания може ли да потвърди достоверността?

Ситком карта на САЩ и Ню Йорк в частност. Мда, Манхатън е най-смешен.

Два цвята и една визуална подсказка - може ли да познаеш кои са закодираните брандове?

Кои са най-шарените кецки? Как кои!? (от)

Имената на цветовете според жените и според мъжете. Хм...

15 неща, които трябва да знаеш за циците женските гърди. Задължително. (от)

Темата по принцип не е весела, но интервюто с шефа на агитката на Миньор (Перник) Пешо Буфера за хулиганските боеве е забавно. (от)

Ярки испански киноплакати на филми от началото на миналия век.

Голи жени четат. Какво повече му трябва на човек?

Всъщност, ето какво - украинското Дружество на пеещите под душа.

Попитай и ще бъдеш възнаграден! Любопитно сравнение на два случая, в които две американски гимназии си харесват логото на Додж и реакцията на Крайслер.

Кой е любимият цвят на CEO мениджърите. И с какво трябва да се захванеш според цветовете, които препочиташ.

Пълната филмография (10 минути!) от японските реклами с мистър Губернатор на Калифорния! (от)

По какво се познава, че един ликьор е яйчен? По яйцето на бутилката!

България - Хаити на Балканите

Объркващо е.

Това, което преди няколко години ни се струваше злокобна конспиративна теория, все повече се материализира като още по-мрачна реалност. Да, Държавна сигурност и комунистическата върхушка са тези, създали и поддържали възхода на мутренските групировки и дирижирали преразпределението (някои биха го нарекли ограбване) на активите на държавата. При това без да пускат и чисто формалните лостове за управление на тази вече уж демократична държава. Не, че някога съм имал кой знае каква вяра в почтеността на българските управници, но подмяната е шокираща.

Още по-притеснително е, че се опитват да ни вменят, че сътрудничеството на репресивния апарат на една тоталитарна държава е всъщност поведение нормално, дейност, която в най-лошия случай няма значение, всъщност, даже дело патриотично и похвално. Така, както преди ни внушиха, че мутрите и чалгата са естествени явления, характерни за прехода, за нашите географски ширини, за българската душевност и природа. Промени ли се нещо в поведението на разобличените като доносници и щатни сътрудници на ДС политици и медийни фигури и отношението към тях? Никой, ама никой, дори не си помисля да спомене понятието срам. Напротив - хроничният лъжец Гоце Първанов дори си позволява да използва агентурни пройоми в мазните си политически игрички. Шизофренично, нали?

На този фон, провалът на управлението на ГЕРБ изглежда просто злободневен. Или пък да не беше обратното? В парламента герберите гласуват една след друга законови промени, обслужващи частни интереси и категорично насочени срещу обществените - безпрепятстявното подслушване, забраната на протести (а танковете да дойдат не искате ли?), ГМО либерализацията, разрешаването на тютюнопушенето на обществени места и още, и още... Вместо да бъде предприета реформа на пенсионното и здравното осигуряване или поне да бъде спряно нерегламентираното и често криминално изтичане на средства от системата, се орязва финансирането на основната дейност. Все едно Софийска вода да дойде у вас и да ви спре водата, защото по уличните водопроводи има много течове. Да не говорим за очебийната незаинтересованост на Бойко Борисов от разкриване на престъпленията на ДПС или разръчкването на ТИМ - групировка, олицетворяваща срастването на организираната престъпност и държавата много по-отчетливо от Октопода.

В последните два месеца Хаити и Чили бяха ударени от мощни земетресения. Докато островната държава беше буквално и преносно срутена, Чили оцеля с минимални предвид силата на труса щети. Защото там имаше държава и общество, способни да посрещнат и преодолеят жестокостта на природата, а в Хаити се ширеха пословични бедност, корупция и престъпност. И ако се чудиш, каква е връзката - идва лято, в което ще видим още скъсани диги на язовири и удавени селища, още потъващи кораби, още автобуси, газещи хора като в евтин американски хорър и какво ли още не. Но това не е толкова важно, колкото дали тогава ще се окажем повече Хаити или повече Чили. И мисля, че знам отговора, и се страхувам от него.

Йоханес Хендрикус Мусман

Прощавай, че отнемам от ценното ти време, но исках да покажа нещичко от творчеството на холандския сюрреалист Йоханес (Йопи) Мусман. Поради някаква причина (и то въпреки стила, в който рисува) ми допада.

Нови 7 безполезни факта

Кризата очевидно е към края си, след като безполезните факти отново идват в порция по седем:

Липосукцията е най-опасната доброволна операция - в 19 от 100 хиляди случая пациентът умира в следствие на усложнения след нея, докато при повечето оперативни намеси смъртността е между 1 и 3 на 100 хиляди. Причината е, че липосукция твърде често се извършва извън болници и от лекари без подходящата специализация.

_

Ерньо Голдфингър е роден в Унгария архитект и дизайнер, една от водещите фигури на модернизма във Великобритания, където прекарва по-голямата част от съзнателния си живот. Авторът на Джеймс Бонд Иън Флеминг ненавиждал Ерньо заради разрушаването на стари къщи през 50-те и архитектурния му стил, затова кръщава един архизлодеите в книгите за 007 Аурик Голдфингър. Ерньо побеснява (за което сигурно са помогнали и шегаджийските обаждания в дома му в стил "Ало, Голдфингър, тук е Бонд") и решава да съди Флеминг. Последният дори има намерение на преименува героя на Голдприк, но издателят на книгите предпочита да плати  обезщетение на архитекта и да не смени името.

_

Ако си израсъл през 80-те няма начин Патешкия танц да не е белязал детството ти. Може и да не си обръщал внимание на това, но песента се изпълнява от небезиствестната по онова време Ромина Пауър. Ето ти и едно историческо изпълнение от Златния Орфей през 1984 г.

_

Уест Хем (както и Ийст Хем, де) всъщност е в Източен Лондон.

_

Първият мач от Бундеслигата, който се провежда на дортмундския Вестфаленщадион на 2. април 1976 г. е между отборите на Бохум и Шалке 04. Интересно е, защото Дортмунд, Бохум и Гелзенкирхен (откъдето е Шалке) са на десетина километра един от друг и феновете на трите отбора се мразят нечовешки. Стадионът е построен за Световното през 1974 г., като Дортмунд замества като град-домакин Кьолн, който се отказва. По това време местната Борусия крета във Втора Бундеслига и изборът е малко странен. През 1976 г. пък Бохум е новак в по-горното ниво, но с миниатюрен стадион, на който не би завидял и роден селски клуб. Дербито с Шалке изпълва Вестфаленщадион (макар и феновете на символичните гости да са чувствително повече), а Бохум пада с 1:4. Все пак клубът се спасява от изпадане, а приходите от билети помагат за построяването на техния нов стадион, открит 3 години по-късно.

_

Английска гражданска война на практика приключва през 1649 г. с екзекуцията на крал Чарлс I. Няколко години по-късно лидерът на пуританите Оливър Кромуел разпуска парламента, обявява се за лорд-протектор и (покрай всичко останало, разбира се) забранява Коледа. Работата е там, че за пуританите в Библията няма никаква обосновка за празнуване на Коледа (за разлика от неделния ден, който трябвало да се спазва строго), тържествата обикновено (и както си му е реда) завършвали с пиянство и разгул, а и омразните католици я почитали. След смъртта на Кромуел и възстановяването на монархията, Коледа отново става официален празник, а трупът на лорд-протектора е изровен от гроба и подложен на всякакви гаври. Изводът - не се ебавай с Коледа!

_

Думата мускул произлиза от латинското musculus, което означава мишчица. Сравни с българската дума мишци.