Какво иска ЦСКА

Че почти нищо в българския футбол не е наред, не е кой знае каква тайна, но през последната година хаосът във вътрешните турнири мина смятани за невъзможни граници. Ситуацията с най-успешния и популярен клуб в страната ЦСКА изглежда неразбираема дори за хора, навътре във футболните среди, камо ли за странични наблюдатели. Какво искат ЦСКА и феновете, които онзи ден протестираха преди полуфиналния мач за Купата срещу Берое, с две думи?

ЦСКА предлага процедура, от която зависи съществуването на клуба и която е била задействана от Българския футболен съюз десетки пъти преди това - в това число с шампиона от последните години Лудогорец, както и с Берое, като при старозагорци това дори се случва по средата на състезателния сезон. По същество представлява прехвърляне от настоящето дружество на ново на търговската марка, права за участие в първенствата и турнирите, организирани от БФС, и т. н. Това ще позволи на новото дружество да стане правоприемник на старото, намиращо се в процедура по несъстоятелност, която може да продължи с години и при която клубът няма как да получи лиценз за участие в шампионата.

БФС обаче отказва. Защо? Това не се казва.

Неофициално на всички обаче е ясно, че проблемите идват от министър-председателя и футболист-аматьор Бойко Борисов и депутата от ДПС Делян Пеевски - и двамата недолюбват човека, свързван с новото дружество - Гриша Ганчев, а освен всичко друго са съсобственици (неофициално, разбира се) в друг софийски клуб - Левски.

Логотворителност: Аптека

Разхождайки се по улиците на различни европейски градове, вероятно ще забележиш (или вече си забелязал, кой знае), че в различни страни преобладават различни търговски обекти - някъде има много банкови клонове, на други места в повече са кръчмите... Но никъде няма толкова аптеки, колкото в България. Аптеките у нас обаче са брандирани по многообразни начини и трудно се отличават. А това е проблем, както се казва в книжките за костенурчето Франклин.

Допреди 20-ина години аптеките се означаваха с лого, изобразяващо чашата на Хигия, обичайно в синьо. Постепенно започваха да се появяват кръстове, хапчета, букви и тук-таме сърца, понякога генерични, понякога вносни, понякога лога на вериги (твърде често с надписи, сетнати в кирилизиран Ревю), понякога просто брандове на фармацевтични компании, а цветовете се разшириха със зелено, червено и комбинациите между тях. Колажчето отгоре няма претенцията да представя и малка част от използваните към лето 2016-о.

Не навсякъде по света има официално установен символ за отбелязване на аптеки, но там, където има, е някак по-подредено и лесно за потребителите да се ориентират. Един от ранните символи на фармацията е жезълът на древногръцкия бог-лечител Асклепий (Ескулап на латински), около който е увит смок мишкар (на много езици името на змията е ескулапов смок). От него произлиза и вече споменатата чаша на Хигия (която се явява дъщеря на Асклепий). В Северна Америка се използва изображение на хаванче с пестик, чрез които в миналото на място са се стривали лекарствата, и символът ℞, който представлява съкратено изписване на думата рецепта, но му приписват и прилика с окото на Хор и астрологичния знак за планетата Юпитер - ♃. Зеленият гръцки кръст се възприема като международен символ за аптека и е разпространен в по-голямата част от Европа (Испания, Франция, Гърция, Великобритания, Ирландия) и Индия. В Италия съществува и вариант с червен кръст. До 2007 г. в Швейцария се ползва зелен кръст с изображение на смок и везни в средата, а след това змията е редуцирана до бяла серпентина около кръста. През 1936 г. Германия въвежда единно лого - червено готическо А, в което първо е вписан бял кръст, после руна, а в момента - чаша на Хигия. След Втората Световна война Австрия заменя немските знаци със собствена версия на буквата, оформена от самата змия (това ми е любимото графично решение). Исландците успяват да обединят в едно лого змия, А и капсула. На А, стилизирано като змия и чаша, но в зелено залага и шведския държавен монопол Апотекет. Сред по-странните символи са бюста на зяпнал мавър - хапер, поставян над аптеките в Холандия в миналото, и крилатият жезъл на Хермес - кадуцей, погрешно асоцииран с фармацията, заради визуалната си прилика с пръта на Асклепий. Червеното Е е от Турция, а йероглифът - от Корея. Гугъл Мапс са се спрели на компромисното хаванче с кръст за иконка.

Това, което ще предложа, може да не е най-оригиналното. Всъщност, дори на фона на останалите опции, е най-неоригиналното решение, но логото на Фармасуис е лесно познаваемо, графично изчистено, използва традиционна символика и се възпроизвежда ясно в малък размер (например върху карти) - всичко, което се иска в случая. Но синьо - както защото исторически това е цветът, асоцииран с фармацията в България, така и защото имам големи планове за другите цветове. Съдете ме (не, не ме съдете наистина!)

Приемането на кръст като основен символ позволява създаването на изчистена система от знаци в здравната сфера. Съществуват 3 доста разпространени в целия свят означения за медицинска помощ - червеният кръст / полумесец / кристал, буквата H от hospital и шестолъчната Звезда на живота с жезъла на Асклепий, създадена през 70-те в САЩ и използвана предимно за спешна помощ. Вписването на H в кръста по начин, подобен на вписването на змията, създава емблема, достатъчно специфична и отличителна за различните видове болнични заведения. Интересна е ситуацията при пътните знаци в България, където самостоятелно H информира за болница (Д18), а червен кръст - за медицински пункт (Е1), все едно някой прави разлика.

Зеленото е чудесен цвят и се връзва чудесно с ветеринарната тематика - не съм решил обаче дали е по-подходящ за ветеринарна аптека или клиника, но това не му пречи да е чудесен цвят, нали. О-то е точно толкова голямо, че да се сетиш, че става дума за оптика, а русалковото (просто повод да линкна още един постинг отпреди 8 години) ми се струва като най-подходящо като цвят.

Спирам да губя ценното ти време (колко пък да е ценно, щом си чел дотук), но последно погледни не само колко чудесно работи цветовото кодиране, а и как използването на негативни форми прави монохромните варианти кристално различими.

Е, правиме ли го?