Най-висшата лига

Въпросите кое е най-доброто първенство и имплицирания в него кое е най-интересното рано или късно се задават във всяка футболна компания. Не ги смятам за особено рационални, затова и ще се опитам да направя това, което е най-добре да направиш с един нерационален въпрос - да намериш рационално решение. Разбира се, поне малко интерес към футбола и/или инфографиките ще ти помогнат да преглътнеш последващия текст по-леко.

За протокола: статистиките са от последните 20 завършени сезона на английската Висша лига, испанската Примера дивисион, германската Бундеслига, италианската Серия А, българската А група и шведската Алсвенскан, последните две - с контролен характер, ама не съвсем, ще видиш какво излиза.

Основната графика (излишно е да споменавам, но го правя - цъкай на картинката за по-голям размер) е във формата на горичка, в която стъблото на съответното национално дърво (или цветенце за дамите) отговаря на броя отбори, попадали в топ 3, а размера на короната - на клубовете, печелили титлата.

Големият срам е за Премиършип - само Арсенал, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси са ставали шампиони, едва още 3 отбора са попадали в призовите места - Ливърпул, Нюкасъл и Лийдс. На обратния полюс е Швеция - Малмьо, Елфсборг, АИК, Калмар, ИФК Гьотеборг, Юргорден, Хамарби, Халмстад и Хелзингборг са печелили титлата, Хакен, Йоребро и Йоргрите са завършвали в тройката. В Испания и Италия по 5 клуба са били шампиони (Барселона, Реал, Валенсия, Атлетико, Депортиво и Ювентус, Милан, Интер, Рома, Лацио съответно), при 10 (Реал Сосиедад, Майорка, Атлетик Билбао, Севиля, Виляреал) и 9 (Наполи, Удинезе, Фиорентина, Парма) с медали. По-добре са България и Германия със съотношение 6 на 11 (ЦСКА, Левски, Литекс, Лудогорец, Локо Пловдив, Берое, Локо София, Славия, Черно море, Велбъжд, Нефтохимик и Байерн, Вердер, Борусия Дортмунд, Щутгарт, Волфсбург, Кайзерслаутерн, Леверкузен, Шалке, Хамбургер, Херта, Борусия Мьонхенгладбах съответно). Нещата за Бундеслигата обаче се влошават при въвеждането на следващия критерий.

Индексът на Херфиндал е икономически измерител на степента на пазарна концентрация, демек за наличието на монопол - за целта дяловете на водещите компании се степенуват на втора и се събират. В нашия случай, ако има 5 отбора с 20 титли, ще се съгласиш, че има разлика между това всички да са с по 4 и това един да има 16, а останалите да са с по 1.

Именно тук натежават 12-те сребърни салатиери на Байерн Мюнхен и изпращат Германия на дъното. Манчестър Юнайтед и Ювентус също монополизират успеха в Англия и Италия. Тук трябва да обърна внимание на един спорен момент - отнетите титли на Юве от 2005 и 2006 г. - докато втората е присъдена на Интер (и я отчитам като такава), първата е просто заличена. В този случай приемам черно-белите за шампиони, още повече, че ако трябва да допълвам сезоните, ще стигна до 1995 г., когато отново те печелят скудетото. На този фон България стои добре - с 6 победи на Левски, по 4 на ЦСКА, Литекс и Лудогорец и по 1 за Славия и Локо Пловдив в първенството. Съперничеството между Барса (9) и Реал Мадрид (6) задържа Испания в горната половина, докато очаквано Швеция е най-конкурентна (рекордьорът там Малмьо е с едва 4 успеха в шампионата).

Бонус точки, ако успееш да разгадаеш кодирането на инфографиката с точките. Именно с разликата в точките между шампиона и вицето затваряме темата. Някой би спорил, че броят на мачовете през сезона е от значение (а те са по-малко в Швеция и България), но ако два отбора са еднакво силни, дистанцията между тях не би следвало да варира силно, независимо колко дълго продължава първенството, затова ще се придържам към абсолютните стойности.

Свикнал съм да мисля за Бундеслигата като турнир, в който титлата се решава драматично. Да, ама не - заедно със Серия А е на дъното с акумулирана разлика от 156 точки или по 8 средно на сезон, т. е. шампионът става ясен 3 кръга преди края. Това, разбира се, се дължи на 2 силни периода на Байерн, включително и рекордния аванс от 25 пред Дортмунд преди 2 години. Подобно е положението в Италия с Ювентус, но там най-голяма разлика е постигал Интер - през 2007 г., точно след Калчополи. В Примера Барселона печели с 15 пред Реал през 2013 г., в Англия Ман Юнайтед изпреварва Арсенал с 18 през 2000 г., в А група - ЦСКА завършва с 16 пред втория през 2008 г., но пък трите първи титли на Лудогорец са спечелени с по точно 1 точка преднина. И тук Алсвенскан се оказва най-интригуващата лига, като само веднъж шампионът може да се похвали с 10 точки разлика - Гьотеборг през далечната 1997 г., като средно дистанцията след последния кръг е под 4. Ако мога да направя какъвто и да е извод от този анализ, то е, че големите пари често създават чудовища, които не могат да бъдат спрени. Има и общо 3 случая, в които първенецът и подгласникът са завършвали с равен брой точки - в Премиър лийг Сити триумфира благодарение на голова си разлика за сметка на Юнайтед през 2012 г., в Испания Реал изпреварва Барса с по-добри показатели в преките двубои през 2007 г., а през 2000 г. в Германия Байер Леверкузен сдава титлата в последния кръг след загуба от Унтерхахинг.

Като цяло, въпреки колоси като Реал и Барселона, Испания някак успява да изглежда най-добре сред Големите 4. Но не и твърде убедително. Или поне не достатъчно, за да убеди един футболен фен.

Ей, забравих Бразилейро...