30.8.10

Телевизия на ръба на закона

Когато преди 3 месеца алармирах за проблема с кабелните и сателитните доставчици, не предполагах, че ще получа потвърждение толкова скоро и толкова болезнено. След като през изминалите няколко седмици мачовете на българските отбори от предварителните кръгове на Лига Европа и Шампионската лига бяха достъпни само за абонатите на Булсатком, съдбата им последва и гостуването на националния отбор по футбол на Англия на 3. септември, квалификация за Евро 2012. Законно ли е това?

Първо, няколко основни положения: Булсатком АД е регистрирано като предприятие, разпространяващо програми, ЕИК: 130408101, адрес: София, бул. Цариградско шосе, ЗИТ, ет. 3. Лицензът за програма ТВ+ пък е издаден на БГ Сат АД, ЕИК: 123092763, адрес: София, бул. Цариградско шосе, ЗИТ, ет. 4, т. е. става дума за 2 отделни, но очевидно свързани фирми.

Програмата на ТВ+ се излъчва единствено и само от сателитния оператор Булсатком и не се предлага от собственика си на други кабелни и сателитни оператори. Да, някои по-малки кабеларки в провинцията излъчват програмата, но нелегално. Икономическата логика е всяка телевизия да се стреми да стигне до по-голяма аудитория, за да печели повече от абонатни такси и да продава реклама по-скъпо. Не и ТВ+, достъп до която имат не повече от 1 милион българи. Лекотата, с която ТВ+ се сдобива с правата за мачовете на български отбори (както и първенствата на Испания и Италия, тенис турнира Уимбълдън и т. н.) обаче показва, че цената, която се плаща е много над тази, която телевизиите, водещи се от правилата на свободната пазарна икономика, са способни да заплатят.

Според Закона за защита на конкуренцията ТВ+ има монополно положения по отношение на правата за излъчване на тези събития. Освен това:

Забрана за злоупотреба с монополно или господстващо положение
Чл. 21. Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
1. пряко или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия;
2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
3. прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
4. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение.

За да гледа ТВ+ потребителят трябва да закупи от Булсатком стартов пакет от сателитна антена, карта, конвертор и приемник на стойност 148 лв. или да се обвърже с договор за абонамент за услугите на Булсатком за срок от година и половина. Смятай дали има нарушение на закона. Освен това по неговия (на закона) смисъл БГ Сат АД е длъжно да предложи на всички останали кабелни и сателитни оператори да разпространяват ТВ+ при цена и условия не по-различни от тези на Булсатком. Така, както прави HBO, например. Или която и да е друга телевизия.

Една странична бележка: В България, както и във всички останали цивилизовани страни, за да инсталираш сателитна антена върху фасадата на жилищна сграда в град се изисква съгласуване с общината. Но понеже в България спазването на нормативните изисквания е само пожелателно, блоковете са окичени с всякакви остъкления, решетки и сателитни чинии, докато в останалата част на Европа сателитна телевизия се ползва само в села и вилни зони, където прекарването на кабел е неоправдано.

И едно сравнение с Германия и Великобритания, пазари, от които следва да взимаме пример. Да, там местните футболни първенства, може би най-интересните телевизионни продукти, се излъчват по платени канали. Но в Англия програмите Скай Спортс се предлагат не само от Скай, но и от почти всички кабелни и IPTV оператори, в това число Върджин и Бритиш Телеком, често при по-изгодни условия от тези на сателитния оператор. В Германия пък Бундеслигата не се излъчва само и единствено от местния Скай (екс-Премиере), но и от канали, предлагани в кабелната мрежа на Дойче Телеком.

Нека преминем към втория закон, който регулира дейността на ТВ+ и който има конкретно отношение към излъчването на мачовете на България в квалификациите. Според Закона за радиото и телевизията:

Правомощия на Съвета за електронни медии
Чл. 32. (3) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:
1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес - чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия.

От 2000 г., когато регулаторният орган все още се казваше Национален съвет за радио и телевизия (НСРТ), "официалните мачове на българският национален футболен отбор в годишния календар на УЕФА и ФИФА" са неизменна част от списъка на значимите спортни и културни събития. Точката пръства и в предложения за обсъждане от СЕМ списък от март тази година. Прецени сам дали 85% от аудиторията представлява значителна част.

И ако отново си кажеш "какво пък, 2 закона били нарушени", мълчаливият отказ на СЕМ да вземе становище (не си губи времето с формуляра за подаване на сигнал в сайта - никой не ги чете) означава, че следният сценарий е напълно възможен: Правата за дадено спортно събитие не са чак толкова скъпи, че да не може човек с достатъчно големи доходи да не може да си ги купи еднолично. За целта той трябва да си регистрира фиктивна телевизия (която може да се излъчва единствено в хола му, да речем), да предложи най-много пари на Спортфайв и да покани двама-трима негови много близки приятели, с които да изгледа въпросното събитие (да речем финала на Световното първенство) в усамотението на хола си. Найс, а?

П. С. За да не кажеш, че се заяждам с Булсатком, ще спомена не особено закнонната шашма, която извъртяха БНТ и Близу преди Световното. Националната телевизия беше задължена да излъчи HD сигнал от Световното, но достатъчно некадърна да го осигури технически. БНТ прехвърли задачата на Близу, които се възползваха да го предложат ексклузивно в собствената си мрежа, при това при абсурдна цена и условия.

25.8.10

Кур

23.8.10

Разни фотографи 12

По мои сметки над 1200 фотографски портфолиа са предствени в Разни досега. Ако ти се струва малко, ето още:

Даниеле Тамани, Мауро Гонзалес, анонимен поне за мен фотограф, който поддържа егати якия блог, Иво Господинов, Елмо Тайд, Чема Йесте, Глен Лъчфорд, Алесандро Вила, Федерико Ера, Лаура Енкурсива, Робърт Уаят, Виктория Книш.

Марсел ван дер Влугт, Жак Анри Лартиг, Йорк Вайсман, Юстина Неринг, Елена Ясич, Марк Джелино, Страто Аяноглу, Лейди Тарин, Рената Ракша, Юг Ер, Мариана Зарейон, Джована Бадия, Сара Сани.

Душан Ральин, Джон Хенри Балитън, Марлена Биелинска, Лора Тейлър, Робърт Волтер, Чаз Рей Крайдър, Скот Оливър, Чавдар Тишев, Рафа Кастелс, Томас Прайър, Юля Кривич, блогът на Любомир Армутлиев.

Майкъл Донован, Синика Континен, Чиприян Стругариу, Ринзе ван Бруг, Андре Нунес, Браян Хейдър, Миша Драган, Сандор Лубе, Блайт Шепърд, Алиса Вернер, Габриел Саплонцай, Шелби Даймънд.

Лара Устер, Аарън Фарли, Саймън Лекиас, Браян Роусън, Кай Фенг, Алекс Мехиа, Оливие Валсеки, Вирхиния Галвес, Руслан Лобанов, Ли Хуй (сериозно), Лейла Ренчър, Микаел Янсон, Александра Коич.

Аня Чибисова, Андрю Пиърс, Фредерик Бастен, Симоне Леци, Джей Паркинсън, Диана Чире, Дарио Салмоне, Михаела Райкова, Алба Ируела, Антоан Грание, Андони и Аранча, Илдар Иксанов.

Джулиан Хибард, Бела Хауърд, Никола Раналди, Вероника Пеня, Мат Шарки, Кейти Шапиро, Диего Карбайо, Момчил Христов, Джош Раян, Меган МакАйзък, Кристи Мълер, Найим Калам.

Жан-Франсоа Карли, Вивиан Сасен, Клодин Дори, Едуин Ремсберг, Франк Ботс, Трейси Матлок, Акош Майор, Моника Лоудиано, Мерведжан Сарал, Оана Дамир, Павел Алексеев, Улрих Кноблаух.

Ана Краш, Дерек Уд, Мод Арсено, Ирина Чапо, Гийом Моро, Томас ФидлерАлън Чан, Едуар Буба, Джанджакомо Пепе (Синапси), Фокс Харвард, Самюъл Куин, Дилан ФорсбергМария Ериксон + 100 класически арт фотографии.

19.8.10

Макарони | макарони

17.8.10

Няма бира

Петдесет и шест. Колекцията ми от бирени чаши включва 56 различни по обем, вид и форма, за различни видове и марки бира, от една дузина страни. Вчера ги броих.

Миналия септември Съюзът на пивоварите в България обяви конкурс за дизайн на първата българска бирена чаша. Този март бяха обявени тримата победители. Има си и причина да пиша за това чак сега.

Началото на конкурса не беше лошо - ясно задание, чест и слава за награда, че и пригледна Фейсбук страничка, както подобава на маркетинг времето. Получени бяха над 60 предложения, бяха харесани 3 финалиста и започна голямото чакане. Класирането и победителите - Ирина Крумова, Елизар Милев и Мартин Ангелов бяха обявени в края на март тази година. Предполагам, че журналисти на събитието не е имало, защото информацията, която се разпространява, както и единствената снимка, е едно към едно от рилийза. Единствените две от предложенията, които съм виждал са това на Мартин (защото е блогър човека) и това на Волен Валентинов, което не е наградено. Но не и победилия дизайн. Кой знае, може би догодина ще ни го покажат.

15.8.10

Малки морски хора

Мили морски хора, да, вие бяхте в правото си, когато се борехте със зъби и нокти да реституирате земите около брега, когато с всички средства се опитвахте да ги извадите от защитените зони, когато гонехте къмпингуващи от плажовете, когато палехте гори, за да освободите земята за строежи. Но не, дребни морски човечета, не сте прави да се оплаквате, когато всички туристи се изсипват в ол-инклузив хотелите, а вашите кръчмички и магазинчета стоят пусти, когато водата в домовете ви липсва или в по-добрия случай е кафеникава, когато всички, които доскоро посещаваха селцата ви, това лято са някъде в Гърция, когато токът ви спира по няколко пъти и за по няколко часа на ден.

11.8.10

Фаровете

Харесвам фарове. Както в отшелничеството на занаята от една страна, така и в спасението, което сигналът им носи на хората в морето, има нещо хем привлекателно, хем леко плашещо градски човек като мен. Фаровете са красиви, а и няма един с един еднакъв - архитектурата, местоположението, светлината, всичко е уникално и неповторимо. Следват доста снимки - виж целия постинг.

9.8.10

Разни 79

Леко, лятно издание на Разни, като за понеделник.

Обожавам псевдоисторически реклами на пивоварни!

Минерална вода Хисар си прави конкурс за етикет, получава 224 предложения и си избира май единственото, което не е правено на Пейнт. Бекс също си прави конкурс за етикет - тук вече предполагам има смисъл да се участва. А тази инициатива на Ситроен за индивидуален дизайн на модела ДС3 си пазех в тайна, с идеята да участвам. Е, не ми стигна време, но ти може да разгледаш останалите проекти и да гласуваш.

Малко трудно е да обобщя, с какво се занимава Олаф Бройнинг, във всеки случай е интерсно. Абе, просто виж.

Какво може да научим от бебетата (сериозно четиво, може да си го оставиш за края).

Сензационно! Тайната редакционна формула на Дейли Мейл е разкрита. Простичка като картата на Лондонското метро, апарентли.

Към кой от 11-те черепа на Йоан Предтеча е редно да прикачим созополските кокалчета?

Бира от Братя Грим. Приказно.

Божествена Брандинг комедия по Данте™.

19 класически музикални албума в по-красив, минималистичен дизайн.

У нас или у вас? Млади дами в домовете си и млади дами... с велосипедите си. Ще е добре да преговорим еволюцията на секс-базите през десетилетията.

Изкуството на футболната инфографика.

Земя като една човешка длан.

Създателят на песента, от която нямаше как да се спасиш по време на Световното, К'наан не познава флаговете. Измама!

Кой какво в Блогосферата.

Кратка селекция типографски линкове: типустаци, хора на плажа правят буквички, 10-те шрифта на десетилетието и в крайна сметка, какво значение има избора на шрифт.

Билефелд не съществува.

5.8.10

Петя Буюклиева

(от)

3.8.10

На 170 километра от Бузлуджа

Въобще не искам да се занимавам с жалката картинка, която представлява българската левица, току що навлязла в 120-тата си година. Но пък изоставените паметници на партията в частност са любопитно отражение на нейната еволюция, или по-скоро деволюция.

Това е къщата-музей на "първия учител" Димитров на улица Опълченска. За по-невръстните читатели на блога, Георги Димитров е онзи от Коминтерна, Лайпцигския процес и старите десетолевки, неволният кръстник на меката на чалгата, съветският гражданин, чиято мумия стоя 40 години на хладно и тъмно в мавзолей, преди Бъки Бомбата да му види сметката, за да се направи там най-елитния паркинг в центъра на София. Едноетажната къща, в която по едно време с Димитров през 20-те години на миналия век е живял и Петър Дънов, е в окаяно състояние, с килната дървена ограда и виснали кабели по фасадата, сградата е опасна за хората и поради това (а и сигурно поради липса на интерес) е затворена за посещение.

Според надписа тази сграда е паметник на културата, поради това, че там са се намирали ЦК на Българската работническа партия и Работническия младежки съюз, както и редакцията на вестник Работническо дело, в по-нови времена известен като Дума. Двуетажната къща с лющеща се мазилка е на бившия площад Позитано (бивш, защото върху него сега се разполага това), точно срещу настоящата централа на БСП. От прозорците на БСП най-вероятно сградата не се вижда особено добре, може би само дръвчето изникнало от покрива й, с което си обяснявам нехайството на червените към състоянието й. Надписът впрочем също не се забелязва веднага, закрит от клончетата на храсталака, поникнал от мазето на къщата.