Разни 116

Силата е не само в информацията, а в това какво правиш с нея. И как. Ето ти няколко как-а, започвайки с чудовищната историография на всички значими събития за изкуствата, войните, империите, обществото, религиите, абе страшно нещо. 6 степени Франсис Бейкън репликира прословутото бейкъново число от киното в историята, използвайки за отправна точка английския политик. От Острова потегляме на разходка по метро линията Виктория, по-точно над нея, където езиците от цял свят разказват повече за града, отколкото можеш да си представиш. А ако след това още търсиш отговори на въпроса колко, този сайт ги дава по много теми.

Божо ми спестява един сърдит постинг, който се канех да напиша отдавна, обяснявайки всички онези проблеми във визуалната комуникация и ориентиране в Софийското метро. Хубава работа, ма българска, много българска бе.

В един друг свят, какво да правим с изоставените метро станции е луксозен проблем за всеки един градоначалник, който го има. Идеите за Париж, макар и донякъде в графата предизборни обещания, са достойни решения, нон?

Впрочем, имам си ново любимо архитектурно студио (не, че досега съм имал друго) - Пицу Кедем. Комплексът Уолдън 7 на Рикардо Бофил и пролетарската цитадела на барон Осман пък към момента ги поставям в графата "не знам, ще видим".

Графичната книга 750 години в Париж (не знам как стана, но в тези Разни има много за града) на Венсан Мае разказва историята на Франция с една единствена сграда. Две онлайн палитри - практична за HTML и елегантна по швейцарски. Илюстрациите този път са минималистичните фигурки на Хей, (де)мотиваторите на Юми Сакугава и червенокоските на Елиза Талентино. Типографските връзки: направи си шрифт с иконки, направи си какъвто и да е шрифт с новото нечовешко приложение на Адоуби и един шрифт, който не можеш да си направиш - азбуката за Турски поток (май-май единственото яко на проекта). С дизайна продължаваме в следващото блокче, но преди това виж набързо и тези невероятни китари, как правилно да преведеш едно цветно лого в черно и бяло и анимирани корици (когато още ги правеха като хората)

Още, но на тема футбол: световните религии като отбори, илюстрациите на Дан Лейдън (сигурен съм, че е попадал в блога и друг път) и още много от същото в този инстаграм/туитър, класификация на емблемите-монограми, възхвала на вълка на Улвърхемптън и Диего Марадона в 100 архивни снимки.

В търсене на нов флаг, който да символизира Американския Юг, тези ентусиасти са стигнали до нещо, което натрапчиво прилича на бръснарски стълб. Виж, за ужаса Милуоки има някаква надежда.

Историята в нехронологичен ред започва с бойните полета на Първата Световна война сега, продължаваме с новооткрити откъси от Епоса за Гилгамеш, оставаме на изток с този руски блог за Кавказ, а после на запад за неочаквано фолклорния вид на новите американци, когато са акостирали на остров Елис. Обратно на Балканите към рушащата се гордост на юго туризма и Боб Гучоне, гид за сръбското хорър кино и култовия компютър Галаксия. И ако още не си се загубил в пространство-времето, последно завъртане с шарените прякори на викингите, наци икеата за ограбени от еврейските домове мебели, локалните пигменти, защо работим по цели/само 8 часа, къде в Лондон са погребани хилядите жертви на чумната епидемия от 17. век и дълго четиво за един-единствен мач между Ман Юнайтед и Ливърпул преди 20 години.

От миналия път си знаеш, че ще открием с ядене и ще завършим с пиене (и жени) - фо срещу рамен, история на последния и тайванските ба-ван, рецепта за бретцелови бао, улицата с най-добрите парижки сладкарници, храната в България отвън (това си го гледал, ама нали), музеят на пържените картофки, как един уж вреден снакс може да ни предпази от алергиите, грузинска кухня и мексикански чушлета за начинаещи, най-добрите донъти в Америка, суеверия на масата, хладилниците в домовете на известните готвачи, перфектните лучени кръгчета и таймлайн на храните от древни времена.

Какво да сготвиш с необичайна белгийска бира? Кулинарният блогър и създател на Амюзе-Гьозе Елс Дебремекер знае отговорите, а за още може да се насочиш към страницата Белгийска бира и храна. Минаваме през историята на легендарната Орвал, възраждането на шварцбирата (на пръв поглед скучен стил) и американския лагер (на пръв, втори и последен поглед скучен стил) и как от нелегалните домашни варки в Саудитска Арабия се ражда Бруклин Бруъри, преди да поемем на обиколка из американските крафт пивоварни по най-краткия път, или пък просто да открием най-близката. Английсият пъб е важна обществена институция и съм напълно сериозен в това, но напоследък все повече затварят - Гардиън проследява причините, процесите и как те (не) могат да бъдат обърнати.

Етимологията на думата пеперуда в различни езици, по-забавна е дори от това как пияческите навици влияят върху съвременния английски език.

Светът вече не е същият и причина и следствие на това е, че Плейбой вече няма да публикува голи снимки - перспектива, която висеше със страшна сила, след като Максим пое в тази посока, но не ми се вярваше, че ще се случи. Убеден съм, че това е грешка и не е начинът да спаси качествените издания от интернет порното. Именно защото претендират за качество. За съжаление, експериментът с по-арт сесиите във френското издание бе прекратен твърде бързо, а в нишата се появи местното Луи.

И понеже Плейбой ни оставя без цици, ти давам картините на Найджъл Ван Уийк и поредицата от седем (засега) видеа с голички красавици в природата.

Кой знае защо, но съществува версия на Уикипедия на старославянски/старобългарски. Е, може да си потрошиш малко главата (липсващите букви някак допринасят за мъката).

След новите 5 и 10 евро се задава нова двайсетачка. ЕЦБ, разбира се, си има специален сайт, в който може да научиш всичко ново и важно, както и удобно да сравниш емисиите.

За домашно - няколко документални филма, които са много, много по-смущаващи, отколкото серийката по Дискавъри, на която заспиваш вечер.

Барселона | 9 години по-късно

Не очаквах да ми отнеме цели 9 години, от времето преди този блог (постингите са добавени по-късно), за да стигна отново до Барселона. Барселона си е все същият, близък, но необятен, че ще си позволя, може би за последно, един от онези олдскул пътеписи с кофти снимки и лични впечатления.

Парти лайк итс Мис ван дер Рое. Ако изборът на Германския павилион за първа тема ти се струва странен, приеми, че нататък ще става по-интересно, но за мен си беше хайлайт. Нищо, че това е копие, построено през 80-те години, тъй като оригиналният павилион е разрушен веднага след Световното изложение през 1929 г., въпреки визуалния шум около него (или може би именно затова) и факта, че явно се използва за частни събития, е точно толкова красив, колкото изглежда по снимки.

Световното изложение всъщност оставя сериозна следа в града. От самия Пласа Еспаня (гледката е от бившата арена за борба с бикове, забранена в Каталуня, сега - мол, спести си еврото за панорамния асансьор и се качи от вътре до терасата на върха) с венецианските кули и магическия фонтан, сградите на Барселонския панаир, олимпийския стадион някъде назад и Побле Еспаньол.

Побле Еспаньол, демек испанското градче, е етнографски и архитектурен музей на открито, но не си представяй Етъра. С над 100 сгради от всички региони на страната (копието на Торе де Утебо е използвано като модел за възстановяването на разрушения при Гражданската война оригинал в Арагон), работилници за традиционни занаяти (зяпането на стъкларите е пристрастяващо), ресторантчета с регионална кухня и редовни събития (в случая - фестивал на Хондурас, почти всички бяха облечени в синьо-белите фланелки на националния отбор), поблето не е точно туристически капан.

Апропо фестивал, ежегодният Мерсе беше превърнал всяко площадче и градинка в Барселона в сцена - от фокуси за децата, концерти, танци (например малко странната и еднообразна местна версия на хорото) и обичаи (като, оказва се, каталунската традиция да се изграждат кули от хора - наистина е впечатляващо).

Барселона е адски туристическо място - за последните десетина години броят на посетителите се е удвоил и води до на пръв поглед странни идеи за вето върху строежа на нови хотели и забрана на Еърбнб. Е, не е като това да не носи приходи от буквално всичко - дори характерните тротоарни плочки са популярен мотив за сувенири. Градът обаче си остава сигурен, що-годе спокоен извън масовите места (избягвай Рамбла и Саграда Фамилия, заклевам те), не кой знае колко скъп, придвижването е лесно и бързо, а английският ще ти свърши работа на почти всички места (за разлика от преди няколко години). За начинаещ все пак бих препоръчал съветите за транспорта на Ан.

Луис Доменек и Монтанер (един човек е) е незаслужено пренебрегван за сметка на съвременника си Гауди и формира модернистичното лице на града в не по-малка степен. Вярно, сградите му имат нещастието да не са така достъпни за туристи - Палау де ла Мусика Каталана е великолепна концертна зала, свряна между тесни улички, но на само 5 минутки пеша от централния Пласа Каталуня, а Хоспитал де Сант Пау е действаща болница, чието великолепно декорирано историческо крило едва наскоро става достъпно за външни посетители, но си струва разходката от 500 метра от Саграда Фамилия. Самият Гауди няма да получи почти никакво внимание в този постинг, просто градът предлага достатъчно други занимания и открития.

Паркът на Ситаделата (историята е интересна - от крепостта тук по време на Войната за испанското наследство в началото на 18. век кралските войски обстрелват града, заради което каталунците я сриват при първата възможност и правят на мястото й парк) и плажът на Барселонета (хладка вода, но и местни, които с лекота захвърлят горнищата, уви независимо от възрастта) обаче са задължителни отбивки за презареждане всеки път.

Бокерията се преориентира към туристите, които смучат фрешове и стриди (и двата трийта са си страхотни, няма никаква ирония в това), но предлага и достатъчно щандове за пазар на местните. С превръщането на пазара в Ел Борн в културен център и мащабния ремонт на Сант Антони, само Санта Катерина близо до катедралата остава като алтернатива в централната част. Бирата на снимката е наистина Естрея Дам, но в града има достатъчно местенца за любителите на крафта - от заведенията на Мориц с вкусно хапване, през баровете Биеркаб и Брудог до брупъбовете Гараж около Университета и Блек Лаб до пристанището.

Меси, Неймар и Суарес отблизо. А отдолу са истинските.

Окей, Камп Ноу може да се стори скучен на ултрасите, но посещението на мач с пийването преди и след това, цялата обстановка вътре и вън (за играта дори не отварям дума) може да накара всеки да заобича футбола и клуба.

А клубът е навсякъде. Тези фарфалаци ритаха (или по-скоро търчаха безцелно) на празник в другия край на града няколко дни след това.

Ясно, всеки е бил в Барселона, но особеното на този град е, че освен огромен и космополитен, може да е човешки, личен и неочакван.

Ще оставя и това му лице - калкан някъде в Стария град - като контраст за финалните панорами.

Независимо къде се намираш в града, има една гледка, която те изкушава - силуетът на църквата Саграт Кор в планините на запад. Още по-любопитно е, че около нея има лунапарк - Тибудибудаучу Тибидабо, който отгоре на всичко е фийчърнат в удиалъновия Вики, Кристина, Барселона. Да се добереш дотам не е сред най-бързите занимания в иначе лесно обходимата Барса и ако го правиш заради парка, си губиш времето. Ако го правиш заради панорамния изглед на града, стичащ и сливащ се с хоризонта - струва си.

От другата страна - към морето е друго странно притегателно съоръжение - лифт, чиято самотна кабинка бавно се клатушка между две антично изглеждащи стоманени кули (още едно наследство от Световното изложение) и към хълма Монтжуик. Когато потърсиш информация за телеферика, по-вероятно е да се натъкнеш на по-новия и модерен лифт Монтжуик, който върти само над парка. За истинското изживяване на 100 метра над пристанището трябва да се качиш на хълма, но да се насочиш към Мирамар (или да си го хванеш от кулата Сан Себастиан).

Със сигурност има много неща, които съм забравил или пропуснал, но за тях си има следващ път.

На връщане попаднах на цели две туристически дописки за Барселона - бордовото списание на България Ер съветваше да не търсим тапас в града, не били типични, за сметка на морските специалитети, Гардиън пък препоръчваше тапас бар, в който било обичайно да чакаш до час за маса. Дафак глупостите? Барса е градът с най-лесно достъпна храна в Европа - има си от всичко, веднага и вкусно.

Шаблон 13

(стенсил, Дорчол, Белград)

Унгарска рапсодия.

Разни 115

Екс-вото е едно от онези неща, които добиват различен смисъл, когато се матерализират - обещанието за благодарност, отправено към Бога в замяна на помощ в критичен момент. Разнообразни предмети, очаквано предимно от моряци, оформят своеобразни галерии в църквите из западното Средиземноморие.

За тонове архитектурно вдъхновение може да се насочиш към Аркилавърс, но почакай - тук има още много, което ще те занимава известно време: повест за два града и бившите им месарски райони, емоционална карта на Викториански Лондон, прозорците на света, подовете на Париж, миниатюрните фасади на Ню Йорк и фаровете на Ирландия, забравените стълбовидни кладенци на Индия (да, от Черният рицар: Възраждане), илюстрации на (други, измислени) филмови локации, 7 известни архитекта в защита на 7 грозни сгради, Муджи (онези магазини с фенси скъпи дебрандирани артикули) преобразява скучни панелки, Ливърпул освен Бийтълс, пристанище и футбол си има и мистериозен подземен свят, на какво миришат градовете, Сан Франциско преди гентрификацията, разходка из изоставеният луксозен курорт Вароша и историята на една стена и упоритите райтъри.

Нова Зеландия недолюбва колониалния си флаг от край време и ето че процесът по избор на ново знаме е вече реален и на финалната фаза. Очаквано сребърната папрат е основен мотив при финалистите, но на мен ми се щеше по-интересните предложения като Тукутуку и Хуихуи да стигнат по-напред. Ето и два различни проекта със сходен генезис - случайни флагове по улиците на Хонконг и такива, вдъхновени от архитектурата на сградите в бразилския Флорианаполис.

Игрички за графични дизайнери, алманах с логотипи от Източния блок, славянски шевици върху автомобили (обърни внимание на своеобразната азбука), ръчно рисувани табели, навяващи спомени за Индия, Нерадостният Заек, ноар плакати за известни филми от Марко Манев, митът за златното сечение, червеноноси картички - жокери за литературните течения, упражнения по щатски брандинг върху регистрационните табели, интерактивна карта на света на Игра на тронове, смущаващите картини на Дино Валс и CV върху кутия за мляко, ок, нает си.

Още дизайн, но на спортна тематика - великите моменти във футболната история, илюстрациите на Марк Маккени и последния човек, традиционният син екип с червена вертикална ивица на Пари Сен Жермен е измислен от известния моден дизайнер Даниел Ештер, Междузвездни войни в НФЛ и откъде идват играчите в Бундеслигата.

Проекти.те представят български шрифтове, при това безплатни, а това са букви от София. Апропо българска срещу руска кирилица, ето една концепция, която извежда унификацията на едно следващо ниво - стандартизация на латинските и кирилските графеми. И за финал на типографското блокче - още безплатни шрифтове, анатомична азбука, стилизирани имена на държави и М като метро.

Добрите идеи: небългарите около нас, с комикси срещу расизма и няколко мейл кореспонденции, които всъщност си струва да прочетеш.

Историческата сводка започва с това как арамейският, своеобразният лингуа франка на източното Средиземноморие преди 2000 години, е напът да изчезне изцяло, оставаме в Близкия Изток с една идея за прекрояване на границите, много карти за Средновековието и от последните 200 години, истории за белгийските бежанци във Великобритания по време на Първата и полските в Иран, да, Иран по време на Втората Световна война. 29 игри, които никой не играе вече, срещу може би най-бруталния спорт от край време - калчо сторико. И стигаме до наши дни с разкриването на дизайнера на роклите, в които са облечени моделите на Густав Климт, вестникарския архив на Гугъл и 20-тата годишнина на Хлапета.

Ядене, пиене... ей тия три неща. Започваме с порция секс, а после ще стигнем и до темата на снимката. В зората на железопътният транспорт битувал страхът, че високата скорост на влаковете може да е пагубна за възпроизводителните органи на жените. В наше време жените стигат до оргазъм на влакчетата в увеселителните паркове - или все пак не? Всъщност, ето ти истински описания как да накараш жена да свърши (и малко по-сериозно по темата), но магическата пръчка на Хитачи май е едиствената гаранция - открива се дори в класически произведения на изобразителното изкуство; или пък тази по-новичка машинка. Какво порно предпочитат жените, няколко странни случки по време на снимки, малко по-сериозни истории от света на аматьорското порно, вкусове разни, приносът на мафията за оралния секс, комичната понякога история на сексуалното образование в Америка, фетишът с "оплождането" с "извънземни" "яйца", философията на един пътуващ фест, бъдещето на интернет порно индустрията, и онзи момент, когато самият Орсън Уелс е замесен. От другата страна на екрана - за зависимостта от порното и задължаващия мит за сексуалния успех. Картинките са соц пинъпи от белградския битак, еротична азбука от Съветския съюз, награда за плакат - еротичното изложение в Барселона през октомври и палави анимационни гифове, а тази историйка за градински домати и видео поредицата за връзката между храна и секс ги приеми за плавен преход към следващата не по-малко апетитна тема.

Ийтуит е Убера на кулинарията и твоя шанс да вечеряш в дома на професионален готвач. Защо дините изглеждат странно в ренесансовите картини и изобщо какво се е случило с плодовете, с които сме свикнали и обичаме днес, през последните няколко века. Секси момичета с дюнери заливат рунета и защо се случва това, освен, нали, очевидното - секси момичета и дюнери. Малко по-традиционен гид как да снимаш храна (за начинаещи фууд блогъри и напреднали хипстъри), точилка с десен и семпли чаши, пардон, Семпли. Къде по света е ок да си пийнеш повечко (в останалата Източна Европа ни бият с малко), но, спокойно, вече има сладко от бира за пълноценна закуска. За вечеря пък датчаните, кой друг, ни обясняват как се комбинира крафт бира с гурме храна, продължаваме с бирени портрети, някои от най-редките бири на света и една, направена със стар хляб, примерна извадка с крафт от славянски държави и карта с всички пивоварни в Чехия, лек път! За мезе - всевъзможните заливки за пържени картофки от цял свят (в т. ч. kartofi sus sirene, пускай химна), най-добрите места да хапнеш стек в Лондон, в Християния можело и да се яде, смалява ли се дупката на донъта, какво има в готовите храни (лайна, ама ти си го знаеше) тайната на сиренето комте и съвсем открито вкусния дим сум.

Тези пък не знам как да ги групирам, затова ти ги изсипвам така: изчезналите и забравени комикс герои, световните тенденции и наемите по станциите на Лондонското метро, къде в Берлин е най-шумно, италиански глезотийки, световният лидер по самоубийства - Гвиана, портал за поляците в Германия, специалните октоподи, много оранжево, различен поглед върху Перник, уики за гербове, танцуващите скелети на Дисни, защо Китай инвестира в европейския футбол, архив с шоуто на немската тв легенда Харалд Шмит, защо в американските затвори се влиза без сутиен, един баварец обяснява, какво е да участваш в първенството по американски футбол по бельо.

Отборът на народа

Няма друг начин определението от заглавието да се използва за ПФК Левски София освен ироничен. В момента клубът, чиято собственост е поделена между депутата Делян Пеевски и премиера Бойко Борисов, е най-ясния пример за прегръдката между двете най-влиятелните партии във властта - ГЕРБ и ДПС.

В края на миналия сезон мажоритарният собственик Тодор Батков се оттегли официално и сдаде дружеството в ръцете на Иво Тонев (бивш шеф на тотото и общински съветник от ГЕРБ) и Александър Ангелов (адвокат, който често представлява близки до Пеевски фирми). След дълги години без спортни успехи и противоречиви методи на управление клубът беше на дъното - най-ниско класиране в историята на А група и няколко милиона дългове към държавата и частни кредитори. Въпреки това Левски безметежно получи от БФС професионален лиценз за новия сезон, а в началото му започна и да се разплаща. Начинът, по който това се случва, обаче е изключително съмнителен.

Но да се върнем 3 години назад, когато Тонев за пръв път се появи в синята управа, а събитията напомнят настоящите до смущаващи подробности. Тогава спонсорски договор подписа руската банка ВТБ. ВТБ не развива търговска дейност в България, но чрез дъщерни компании има(ше) участия в пирамидата КТБ, Булгартабак и БТК. Бойко Борисов пък се отчете като доведе Газпром, срещу чиято финансова помощ за Левски, държавата гарантираше подкрепа за газопровода Южен поток. На Герена дори сринаха сектор А и започнаха строеж на нова трибуна, която да бъде платена от руската енергийна компания. Нещата се закучиха, когато Газпром все пак не успя да пребори европейското законодателство, Южен поток замръзна, замръзна и строежа на стадиона в Подуене. Междувременно правителството на ГЕРБ падна, а по време на протестите срещу Орешарски, с ДПС се оказаха от двете страна на барикадата. Иво Тонев си тръгна от Левски.

Завръщането му тази година беше съпроводено с появата на Виваком върху сините фланелки. След разрива между Пеевски и Цветан Василев, телекомът, подобно на Булгартабак, се озова в сферата на влияние на първия. Бившият банкер в изгнание лично описа как БТК е била принудена от корпулентния бизнесмен да стане спонсор на клуба 3 седмици преди сделката да бъде обявена. А не е като Василев да няма опит - по стандартната схема за източване на КТБ (през трета компания, обикновено регистрирана в офшорна зона) банката издържаше футболния Ботев Пловдив и баскетболния Левски. Днес пловдивският клуб е затънал в дългове и също с недовършен стадион, БК Левски е закрит, а бившият му треньор Тити Папазов създаде нов клуб със същото име, който беше автоматично приет в баскетболната лига.

Не по-малко интересна е съдбата на сектор А на Георги Аспарухов. След спирането на работа от Главболгарстрой по обекта, с неговото завършване през 2014 г. се зае компанията Автомагистрали Черно море от Шумен. Името на фирмата донякъде загатва, че спортните съоръжения не са й специалност, и наистина - един от по-известните й проекти е пътен възел Белокопитово (да, онзи пътен възел). Секторът ще бъде отворен до дни като идеята на клуба е на строителните компании да не се заплаща цената от 14 милиона лева, а това да стане постепенно с приходите от продадените за него билети. През сезон 2014/15 всички домакински мачове на Левски са били посетени от общо 26 хиляди запалянковци. Вероятно не всички биха се настанили на новата трибуна, но за удобство ще приема, че е така и че цената на единичен билет ще бъде средно 10 лв. Простата сметка показва, че Главболгарстрой и Автомагистрали Черно море ще си върнат парите след 53 години. Чудесна сделка, не?

Впрочем миналата година клубът беше глобен от УЕФА за нарушаване на финансовия феърплей и се намира под наблюдение, а в Швейцария едва ли гледат с добро око на подобни фокуси.

И докато на Тодорини кукли все още си търсеха маркетинг директор, някак "от само себе си" опашката от желаещи да залеят сините със златен дъжд стигна до ъгъла с Александър Екзарх.

Австрийският концерн Щрабаг присъства на българския пазар от 2002 г., като изпълнява предимно големи инфраструктурни проекти по обществени поръчки. Като се почне с гафовете по Терминал 2 на Летище София и се стигне до натрошените плочки пред НДК, името му се е превърнало в нарицателно за некачествено свършена работа. Досега Щрабаг не се е рекламирал публично - естеството на бизнеса не го налага, не е спонсорирал и футболни клубове до обявеното тази есен партньорство с ФК Левски. Единственият разумен довод компанията да иска да постави логото си на фланелките и да финансира сините, е като че ли желанието да печели повече обществени поръчки. Уви, не ми е известно за спонсорство да се дават допълнителни точки при оценка на офертите, но говорим за България, където корупцията приема всякакъв вид. Корупция ли казах? На най-най-високо държавно ниво? При поръчки за стотици милиони левове? Абсурд.

Само се надявам, предвид заявения интерес да строи стадиони, Щрабаг да не прави козирките. За феновете се моля, понеже на Летище София вече се е случвало да падне вдигната от австрийците козирка.

Апропо феновете, организираните привърженици на Левски изглеждат ако не доволни, то примирени с прикритата собственост на клуба. И докато към Герена се изливат милиони, а БФС и дебелашките медии размахват бухалката срещу вечния враг (аз бих предпочел съперник, но от другата страна изглежда не е така), скрупулите за произхода на средствата са последна грижа на сините. И не че подобно отношение е нещо ново или изненадващо за Сектор Б.

* Оригиналната карикатура е на Нейт Бийлър.

* Ботъм лайн: пред очите ни един спортен клуб се превръща в черната каса на властта за рушвети от милиони левове, а феновете му, които хич не са малко, са в ролята на онези момчета, които срещу парче пица държаха пластмасова маса над главата на един партиен лидер.

Логолюция: БСП 2

Малко е странно, че във времена на многократно по-вълнуващи ребрандинги като Гугъл и Максим лого ревюто се завръща по повод БСП, но там си имам блог история. Явно на Позитано незнамсикойномер имат влечение към Американ Грийтингс, чиято роза отново се разцъфва, макар и обърната огледално, на мястото на вертого варианта от миналата година. Новата емблема се появи за пръв път по рекламните материали за събора на Бузлуджа и навреме за местните избори тази есен. Освен завъртането, отбелязваме добавяне на годината 1891 и леко вертикално разтегляне. Догодина чакам четвъртата доработка.

Пяна

Появи се, бутайки колелото през пясъка към брега. Там спря, хвана го за рамката и го хвърли в морето. Седна, а после полегна така, че вълните да мият цялото му тяло. След няколко минути тичешком пристигна и тя и легна до него. Луната, ясна, пълна и жълта в началото на нощта, сега беше закрита от сивкави облаци. Излях остатъка от узото си на земята, станах и си тръгнах. Това нямаше да свърши добре. Рано или късно.