Играй с мен

Футболните босове идват във всякакви форми и размери, както бих казал, ако бях коментатор в Диема - от бивши спортисти, през политици до обикновени далавераджии, но най-често са бизнесмени с чист или не съвсем бизнес. Собственикът на Уест Хем Юнайтед Дейвид Съливан спада към последната група, но е все пак малко по-особен.

Роденият в Кардиф Съливан е класически пример за селф-мейд мен, чието състояние към момента се изчислява на 850 милиона британски паунда. Постига го с порно. През 70-те, заедно с партньора си Дейвид Голд си изгражда истинска империя - еротични списания, секс шопове, софткор филми, каталожна търговия.

През 1975 г. се запознава с Мери Макстед. Мери израства без баща, а от рано трябва да се грижи за терминално болната си майка - въобще, идеалният профил на момиче, което се впуска в порно бизнеса, за да се издържа. Кариерата й към онзи момент включва хардкор филмчета с имена Мис Борлох, Орална връзка и Моят бизнес е секс и фотосесии за Нейв и Мен Онли. Макар да е женена, Мери и Дейвид стават любовници, а той активно я налага в списанията си Уайтхаус, Плейбърдс и Прайват, сменя псевдонима й на Мери Милингтън и продуцира няколко филма с нейно участие - Ела играй с мен, Плейбърдс, Признания за аферата Дейвид Галакси, Кралицата на клуб Блус. Макар да е рекламиран като британския Дълбоко гърло, Ела играй с мен е еротична комедия, в която участват доста мейнстрийм актьори, като Алфи Бас и Айрин Хендъл (не ги знаеш, и аз не ги знам, но си представи Антон Радичев и Стефка Янорова) и дори може да се похвали с това, че един от най-дълго излъчваните в кината на Острова - между 1977 и 1981 г. Снимката й по цици с полицая пред Даунинг стрийт 10 от онова време е някак символична за Мери. Паралелно с филмите и фотосесиите, Милингтън продължава да работи като високопрофилно момиче на повикване ("високопрофилно" в случая ще рече, че сред клиентите й са доста влиятелни политици и бизнесмени), върти няколко секс шопа и се ангажира с кампании срещу цензурата. Снима се и във филма със Секс Пистълс Голямата рокенрол измама, но нито тя, нито басистът на групата Сид Вишъс ще доживеят премиерата.

Виж, Обединеното кралство и в момента е доста консервативно и пуританско, но през 70-те положението е наистина шизофренично. Самият Дейвид Съливан е осъден няколко години по-късно за "неморални приходи" и прекарва 71 дни в затвора, преди да спечели обжалването. "Ако произвеждах оръжия или цигари и продуктите ми убиват милиони, щях да имам колебания. Но аз се борех за свободи и вярвам в правото на възрастните хора да взимат решения самостоятелно", коментира впоследствие той. Милингтън има постоянни проблеми с полицията и съда. Това в огромна степен я засилва по спиралата надолу - тормоз от данъчните и ченгетата, страх от остаряване, клептомания, злоупотреба с наркотици и неизбежните депресия и параноя. На 19. август 1979 г. Мери си спретва коктейл от кломипрамин, парацетамол и алкохол, обажда се за последно на издателя си Джон Ийст, пише 4 (доста хаотични) предсмъртни бележки и излиза от играта.

Впрочем, ако беше жива, днес Мери Милингтън щеше да навърши 70 години. А може би все пак е по-добре, че не е така.

Още (очаквано NSFW) връзки по темата: "официалната" фен страница, форумна тема с фотосесии на Мери, профил в ИМДб, Секс и слава: Историята на Мери Милингтън (документален филм, Ченъл 4, 1996 г.), постинг за Милингтън в блога Скеч от миналото, лайфстайлът на Дейвид Съливан.

Дисклеймър: Някак си не успях да изгледам цял филм с Милингтън. Но ти може би ще успееш :-)

Изгубеният снайперист

През 20-те години на миналия век съветският писател Алексей Николаевич Толстой се захваща с превод на Приключенията на Пинокио от Карло Колоди. Преводът се затлачва, Толстой намира историята за твърде скучна и започва да я доукрасява, добавя и няколко сюжета. Така се ражда Златното ключе или приключенията на Буратино.

Преди около месец на пазара се появи книгата на Гюнтер Бауер Снайперистът. Убивай, за да оцелееш от издателска къща Прозорец (ISBN: 9789547338548). Според описанието, това е "изключително вълнуващо четиво, завладяващо съзнанието на читателя с автентичността на преживяното и трагизма на изтреблението. Уникален е и фактът, че Бауер воюва по фронтовете на Втората Световна война в Европа от първия до последния й ден, при това сражавайки се на предната огнева линия в най-опасните военни операции на Вермахта: нахлуването в Полша, щурма на форт Ебен-Емае, десанта на остров Крит, Барбароса и Тайфун на Източния фронт, боевете в Италия и защитата на Берлин." Впечатляващо, нали?

Логично, автобиографията предизвиква интерес сред определена група читатели и дори попада в Топ 10 на Хеликон за нехудожествена литература.

  

В книгата е посочено, че в оригинал заглавието е "Erinnerungen eines deutschen Scharfschutzen", всъщност обаче е превод на руското издание Смерть сквозь оптический прицел. Новые мемуары немецкого снайпера от Гюнтер Бауэр (Яуза-Пресс, 2009 г., ISBN: 9785995500889). В Русия мемоарите на Бауер попадат и в сборника Снайперская "элита" III Рейха. Откровения убийц (ISBN: 9785906716064), заедно с биографиите на известните германски снайперисти Сеп Алербергер и Бруно Суткус. Преводач и на двете книги е М. П. Свириденков.

Къде е проблемът ли? Снайперист с име Гюнтер Бауер не е служил във Вермахта по време на Втората Световна война и съответно не е писал мемоари.

Всъщност Смерть сквозь оптический прицел е изплагиатствана на 100% и се опитва да представи художествена измислица като историческа литература.

Както личи от заглавието, Grandfather's Tale: The Tale of a German Sniper от Тимъти Еренбъргър (iUniverse, 2001 г., ISBN: 9780595164622) проследява приключенията на Георг Фрик, дядо на разказвача, като немски снайперист по фронтовете на ВСВ в Полша, Белгия, Съветския съюз, Крит, Италия, Германия. Впечатляващо, нали? Романът на Еренбъргър обаче е фикция и не претендира за историческа достоверност.

Това е началото на разказа на Гюнтер Бауер:

Сентябрь, 1937

В тот день я, как всегда, был в булочной, принадлежавшей нашей семье. Вместе со мною там работали моя мать Анна и моя беременная жена Ингрид. Нам с Ингрид было обоим по восемнадцать лет. Мы поженились всего двумя месяцами раньше.

Я помогал моей матери вести дела в булочной уже несколько лет, и, когда я повзрослел, это стало нашим общим семейным бизнесом. Мать была рада, что часть ее забот я переложил на свои плечи.

В булочную вошли две пожилые женщины. Они долго рассматривали разные пирожные и печенье, тихо обсуждая между собой, что им лучше купить. В конце концов они определились с выбором и сделали покупку. На выходе им услужливо придержал дверь почтальон, направлявшийся к нам.

— Я принес тебе призывную повестку, Гюнтер, — сказал он войдя.

Услышав эти слова, я почувствовал, что в один миг моя жизнь круто переменилась. Я знал, что еще два года назад в Германии была восстановлена всеобщая воинская обязанность, но относился к этому как-то отстраненно, не представляя, что это коснется меня самого.

А това е началото на втора глава от дядовата история (в първа глава, която липсва в руската версия, се разказва за наши дни):

The Old Country,
September 1937

"I was working in the family bakery one day. Working alongside me were my mother, Anna, and my pregnant wife, Ingred. Ingred and I were both eighteen years old. We had gotten married only two months earlier.

"For years, I had helped my mother run the bakery. Now that I was grown, we ran it like a partnership. It was too much work for Mother to do on her own, and she was happy to be able to work alongside her beloved son.

"Two old women entered the bakery. They looked at all the different breads and pastries for several minutes, talking to each other in hushed tones. Then they selected some pastries and cookies and purchased them from Mother. As they left the store, the postman held the door for them. Then he walked inside.

"'I have a draft notice for you, Georg,' said the postman. That was the moment I remember the world changing. I had heard of young men being drafted, but never thought that I would be one of them.

Сама по себе си Grandfather's Tale: The Tale of a German Sniper и Еренбъргър (освен тази автор на няколко фентъзи истории за магьосника Абакар) са любопитен случай. Книгата е публикувана през iUniverse - не точно издателство, а платформа за самоиздаване. Ревютата в Амазон, над 200, са в двете крайности - еднотипни хвалби за алтернативния поглед върху този момент от историята и динамиката на сюжета и такива, които чистосърдечно я обявяват за боклук.

Миналата седмица писах на издателство Прозорец и тази сутрин получих отговор. Очаквано, не са знаели за проблема, а книгата им е била препоръчана от руска страна.

Свързах се и с Еренбъргър през Фейсбук (изключително любопитен акаунт - политическите предпочитания на Тимъти очевидно са доста вдясно и консервативни), но той в голяма степен звучеше примирен със ситуацията.

Малката и голямата свобода

Liberté, égalité, fraternité.

Не съм сигурен кой е авторът на мотото, в чието име немалко хора са били подкъсени с една глава, но никога досега през последните 200 години Франция не е била под по-силен натиск да го наруши.

Помня шока от бомбените атентати в Лондонското метро преди 10 години. Но помня и как местните не позволиха агресията да наруши начина им на живот - в град, превърнал посланието на популярния плакат от Втората Световна война Keep Calm and Carry On в свое верую, това е невъзможно.

Французите обаче са друга бира.

Не мога да поставя на преден план своята мъка и състрадание, защото нищо не може да се сравнява, нито да смекчи трагедията на жертвите в Париж и близките им. Знам само две неща. Едното - това е ужасяващ провал на френските служби за сигурност, по-малко от година след Шарли Ебдо, в която не липсваха подобни инциденти и на фона на уж засилените мерки преди срещата на върха за климата. Другото - терористите искат да ни накарат да се страхуваме всеки ден, да променим навиците си, да променим начина, по който виждаме света около нас. Вярвам, убеден съм, че французите обичат живота толкова, че няма да се подадат на това и няма да отстъпят и крачка назад от принципите си.

А виновните ще бъдат наказани, най-малкото, защото онези девици са с мустаци до кръста.

С костюм със змийска окраска новата ГЕРБ съветничка Даниела Симова предупреди опозицията: Внимавайте, хапя!

Ще направя нещо, до което не съм предполагал, че ще стигна. Поради фундаменталната му стойност за българската журналистика ще публикувам изцяло и без редакция статия на Лора Бориславова от югозападния всекидневник Вяра.

До борбената бизнес дама се осмелиха да седнат само новият председател Ивайло Константинов и Йордан Йорданов, издокаран с обувки от крокодилска кожа.

С 19 на 13 гласа Ивайло Константинов нокаутира кандидата от БДЦ за ОбС шеф Георги Райнов, в урната се появи бяла бюлетина.

Златко Славев и Ивайло Шаламанов обявени за модните икони на новия Общински съвет, Ани Йорданова и Дилиана Диканска се очертаха като модните диктаторки на властта в Дупница.

Георги Пехливански шашна залата с костюм и тъмносини маратонки, поздравиха го с рефрена на Пресли "Прави каквото поискаш, но да не си стъпила върху сините ми велурени обувки, скъпа".

Ивайло Константинов, Даниела Симова и Йордан Йорданов

Разни 116

Силата е не само в информацията, а в това какво правиш с нея. И как. Ето ти няколко как-а, започвайки с чудовищната историография на всички значими събития за изкуствата, войните, империите, обществото, религиите, абе страшно нещо. 6 степени Франсис Бейкън репликира прословутото бейкъново число от киното в историята, използвайки за отправна точка английския политик. От Острова потегляме на разходка по метро линията Виктория, по-точно над нея, където езиците от цял свят разказват повече за града, отколкото можеш да си представиш. А ако след това още търсиш отговори на въпроса колко, този сайт ги дава по много теми.

Божо ми спестява един сърдит постинг, който се канех да напиша отдавна, обяснявайки всички онези проблеми във визуалната комуникация и ориентиране в Софийското метро. Хубава работа, ма българска, много българска бе.

В един друг свят, какво да правим с изоставените метро станции е луксозен проблем за всеки един градоначалник, който го има. Идеите за Париж, макар и донякъде в графата предизборни обещания, са достойни решения, нон?

Впрочем, имам си ново любимо архитектурно студио (не, че досега съм имал друго) - Пицу Кедем. Комплексът Уолдън 7 на Рикардо Бофил и пролетарската цитадела на барон Осман пък към момента ги поставям в графата "не знам, ще видим".

Графичната книга 750 години в Париж (не знам как стана, но в тези Разни има много за града) на Венсан Мае разказва историята на Франция с една единствена сграда. Две онлайн палитри - практична за HTML и елегантна по швейцарски. Илюстрациите този път са минималистичните фигурки на Хей, (де)мотиваторите на Юми Сакугава и червенокоските на Елиза Талентино. Типографските връзки: направи си шрифт с иконки, направи си какъвто и да е шрифт с новото нечовешко приложение на Адоуби и един шрифт, който не можеш да си направиш - азбуката за Турски поток (май-май единственото яко на проекта). С дизайна продължаваме в следващото блокче, но преди това виж набързо и тези невероятни китари, как правилно да преведеш едно цветно лого в черно и бяло и анимирани корици (когато още ги правеха като хората)

Още, но на тема футбол: световните религии като отбори, илюстрациите на Дан Лейдън (сигурен съм, че е попадал в блога и друг път) и още много от същото в този инстаграм/туитър, класификация на емблемите-монограми, възхвала на вълка на Улвърхемптън и Диего Марадона в 100 архивни снимки.

В търсене на нов флаг, който да символизира Американския Юг, тези ентусиасти са стигнали до нещо, което натрапчиво прилича на бръснарски стълб. Виж, за ужаса Милуоки има някаква надежда.

Историята в нехронологичен ред започва с бойните полета на Първата Световна война сега, продължаваме с новооткрити откъси от Епоса за Гилгамеш, оставаме на изток с този руски блог за Кавказ, а после на запад за неочаквано фолклорния вид на новите американци, когато са акостирали на остров Елис. Обратно на Балканите към рушащата се гордост на юго туризма и Боб Гучоне, гид за сръбското хорър кино и култовия компютър Галаксия. И ако още не си се загубил в пространство-времето, последно завъртане с шарените прякори на викингите, наци икеата за ограбени от еврейските домове мебели, локалните пигменти, защо работим по цели/само 8 часа, къде в Лондон са погребани хилядите жертви на чумната епидемия от 17. век и дълго четиво за един-единствен мач между Ман Юнайтед и Ливърпул преди 20 години.

От миналия път си знаеш, че ще открием с ядене и ще завършим с пиене (и жени) - фо срещу рамен, история на последния и тайванските ба-ван, рецепта за бретцелови бао, улицата с най-добрите парижки сладкарници, храната в България отвън (това си го гледал, ама нали), музеят на пържените картофки, как един уж вреден снакс може да ни предпази от алергиите, грузинска кухня и мексикански чушлета за начинаещи, най-добрите донъти в Америка, суеверия на масата, хладилниците в домовете на известните готвачи, перфектните лучени кръгчета и таймлайн на храните от древни времена.

Какво да сготвиш с необичайна белгийска бира? Кулинарният блогър и създател на Амюзе-Гьозе Елс Дебремекер знае отговорите, а за още може да се насочиш към страницата Белгийска бира и храна. Минаваме през историята на легендарната Орвал, възраждането на шварцбирата (на пръв поглед скучен стил) и американския лагер (на пръв, втори и последен поглед скучен стил) и как от нелегалните домашни варки в Саудитска Арабия се ражда Бруклин Бруъри, преди да поемем на обиколка из американските крафт пивоварни по най-краткия път, или пък просто да открием най-близката. Английсият пъб е важна обществена институция и съм напълно сериозен в това, но напоследък все повече затварят - Гардиън проследява причините, процесите и как те (не) могат да бъдат обърнати.

Етимологията на думата пеперуда в различни езици, по-забавна е дори от това как пияческите навици влияят върху съвременния английски език.

Светът вече не е същият и причина и следствие на това е, че Плейбой вече няма да публикува голи снимки - перспектива, която висеше със страшна сила, след като Максим пое в тази посока, но не ми се вярваше, че ще се случи. Убеден съм, че това е грешка и не е начинът да спаси качествените издания от интернет порното. Именно защото претендират за качество. За съжаление, експериментът с по-арт сесиите във френското издание бе прекратен твърде бързо, а в нишата се появи местното Луи.

И понеже Плейбой ни оставя без цици, ти давам картините на Найджъл Ван Уийк и поредицата от седем (засега) видеа с голички красавици в природата.

Кой знае защо, но съществува версия на Уикипедия на старославянски/старобългарски. Е, може да си потрошиш малко главата (липсващите букви някак допринасят за мъката).

След новите 5 и 10 евро се задава нова двайсетачка. ЕЦБ, разбира се, си има специален сайт, в който може да научиш всичко ново и важно, както и удобно да сравниш емисиите.

За домашно - няколко документални филма, които са много, много по-смущаващи, отколкото серийката по Дискавъри, на която заспиваш вечер.