Най-висшата лига

Въпросите кое е най-доброто първенство и имплицирания в него кое е най-интересното рано или късно се задават във всяка футболна компания. Не ги смятам за особено рационални, затова и ще се опитам да направя това, което е най-добре да направиш с един нерационален въпрос - да намериш рационално решение. Разбира се, поне малко интерес към футбола и/или инфографиките ще ти помогнат да преглътнеш последващия текст по-леко.

За протокола: статистиките са от последните 20 завършени сезона на английската Висша лига, испанската Примера дивисион, германската Бундеслига, италианската Серия А, българската А група и шведската Алсвенскан, последните две - с контролен характер, ама не съвсем, ще видиш какво излиза.

Основната графика (излишно е да споменавам, но го правя - цъкай на картинката за по-голям размер) е във формата на горичка, в която стъблото на съответното национално дърво (или цветенце за дамите) отговаря на броя отбори, попадали в топ 3, а размера на короната - на клубовете, печелили титлата.

Големият срам е за Премиършип - само Арсенал, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Челси са ставали шампиони, едва още 3 отбора са попадали в призовите места - Ливърпул, Нюкасъл и Лийдс. На обратния полюс е Швеция - Малмьо, Елфсборг, АИК, Калмар, ИФК Гьотеборг, Юргорден, Хамарби, Халмстад и Хелзингборг са печелили титлата, Хакен, Йоребро и Йоргрите са завършвали в тройката. В Испания и Италия по 5 клуба са били шампиони (Барселона, Реал, Валенсия, Атлетико, Депортиво и Ювентус, Милан, Интер, Рома, Лацио съответно), при 10 (Реал Сосиедад, Майорка, Атлетик Билбао, Севиля, Виляреал) и 9 (Наполи, Удинезе, Фиорентина, Парма) с медали. По-добре са България и Германия със съотношение 6 на 11 (ЦСКА, Левски, Литекс, Лудогорец, Локо Пловдив, Берое, Локо София, Славия, Черно море, Велбъжд, Нефтохимик и Байерн, Вердер, Борусия Дортмунд, Щутгарт, Волфсбург, Кайзерслаутерн, Леверкузен, Шалке, Хамбургер, Херта, Борусия Мьонхенгладбах съответно). Нещата за Бундеслигата обаче се влошават при въвеждането на следващия критерий.

Индексът на Херфиндал е икономически измерител на степента на пазарна концентрация, демек за наличието на монопол - за целта дяловете на водещите компании се степенуват на втора и се събират. В нашия случай, ако има 5 отбора с 20 титли, ще се съгласиш, че има разлика между това всички да са с по 4 и това един да има 16, а останалите да са с по 1.

Именно тук натежават 12-те сребърни салатиери на Байерн Мюнхен и изпращат Германия на дъното. Манчестър Юнайтед и Ювентус също монополизират успеха в Англия и Италия. Тук трябва да обърна внимание на един спорен момент - отнетите титли на Юве от 2005 и 2006 г. - докато втората е присъдена на Интер (и я отчитам като такава), първата е просто заличена. В този случай приемам черно-белите за шампиони, още повече, че ако трябва да допълвам сезоните, ще стигна до 1995 г., когато отново те печелят скудетото. На този фон България стои добре - с 6 победи на Левски, по 4 на ЦСКА, Литекс и Лудогорец и по 1 за Славия и Локо Пловдив в първенството. Съперничеството между Барса (9) и Реал Мадрид (6) задържа Испания в горната половина, докато очаквано Швеция е най-конкурентна (рекордьорът там Малмьо е с едва 4 успеха в шампионата).

Бонус точки, ако успееш да разгадаеш кодирането на инфографиката с точките. Именно с разликата в точките между шампиона и вицето затваряме темата. Някой би спорил, че броят на мачовете през сезона е от значение (а те са по-малко в Швеция и България), но ако два отбора са еднакво силни, дистанцията между тях не би следвало да варира силно, независимо колко дълго продължава първенството, затова ще се придържам към абсолютните стойности.

Свикнал съм да мисля за Бундеслигата като турнир, в който титлата се решава драматично. Да, ама не - заедно със Серия А е на дъното с акумулирана разлика от 156 точки или по 8 средно на сезон, т. е. шампионът става ясен 3 кръга преди края. Това, разбира се, се дължи на 2 силни периода на Байерн, включително и рекордния аванс от 25 пред Дортмунд преди 2 години. Подобно е положението в Италия с Ювентус, но там най-голяма разлика е постигал Интер - през 2007 г., точно след Калчополи. В Примера Барселона печели с 15 пред Реал през 2013 г., в Англия Ман Юнайтед изпреварва Арсенал с 18 през 2000 г., в А група - ЦСКА завършва с 16 пред втория през 2008 г., но пък трите първи титли на Лудогорец са спечелени с по точно 1 точка преднина. И тук Алсвенскан се оказва най-интригуващата лига, като само веднъж шампионът може да се похвали с 10 точки разлика - Гьотеборг през далечната 1997 г., като средно дистанцията след последния кръг е под 4. Ако мога да направя какъвто и да е извод от този анализ, то е, че големите пари често създават чудовища, които не могат да бъдат спрени. Има и общо 3 случая, в които първенецът и подгласникът са завършвали с равен брой точки - в Премиър лийг Сити триумфира благодарение на голова си разлика за сметка на Юнайтед през 2012 г., в Испания Реал изпреварва Барса с по-добри показатели в преките двубои през 2007 г., а през 2000 г. в Германия Байер Леверкузен сдава титлата в последния кръг след загуба от Унтерхахинг.

Като цяло, въпреки колоси като Реал и Барселона, Испания някак успява да изглежда най-добре сред Големите 4. Но не и твърде убедително. Или поне не достатъчно, за да убеди един футболен фен.

Ей, забравих Бразилейро...

Разни 114

Не е вярно, че не блогвам. Напротив, просто по-рядко тук, а имам чувството, че продължава да ми отнема все повече време.

Чудовищата на Точка налазват София и това е най-хубавото, което се е случвало на този град от много време.

Още един обещаващ роден проект, още повече ако, както пише в английската версия на сайта, се развие в цялата източноевропейска/славянска митология, а не само българската - анимационната поредица по фолклорни мотиви Златната ябълка. Давайте смело, началото е доста приятно.

Поландбол може да звучи като странен нов спорт, но всъщност е интернет меме/комикс, представящ различните държави (не само Полша) като нескопосано нарисувани топки, но пък с безобразно некоректни шеги и именно затова смешно. Цъкай линковете, само ако можеш да си осигуриш достатъчно време за разглеждане и хилене.

Гмуркаме се надълбоко и малко хаотично в миналото, започвайки с призрачните до степен на изкуство фотографии от местопрестъпления в Париж от началото на миналия век, генезисът на руския параноичен империализъм и защо руския не е баш славянски език, как европейците са побелели, падането на Сайгон и края на Виетнамската война, личните истории на преживелите Арменския геноцид, куриозният (визуално, но не само) случай с пресушаването на Ниагарския водопад, късчето Китай в Русия, приказката за Хамелнския ловец на плъхове като свидетелство на историческо събитие и какво ако Германия беше спечелила Втората Световна.

Едва ли когато Анджело Трофа, който вече е "участвал" в Разни, прави дизайн за боливийския национален отбор, базиран на Випала, който също вече съм споменавал, е очаквал подобна реакция. Ми жалко, драги боливийци, много тъпо.

Кой казва, че картите трябва да са скучни - виж например тези красоти, посветени на кварталите на Барселона (има и гид за любителите на крафт бирата, но за тях повече по-долу). Може да научиш какво е изохронна карта или просто да разбереш колко време е траело пътуване с влак от столицата Виена до всяка точка на Австро-Унгария преди 100 години. В архива Дейвид Ръмзи говорим не просото за качество и не просото за количество - над 59 хиляди исторически карти на Северна и Южна Америка. Тук пък в частност можеш да разгледаш няколко винтидж визуализации на статистики от времето на Гражданската война в САЩ, при това във висока резолюция. И така и така заговорих за пътуване, какъв по-добър преход към дизайнерските линкове от тази база данни с всички паспорти на света.

Би било хубаво да не пропуснеш нищо от следващите, нищо че са кратички, но хората (ако приемем, че дизайнерите са хора) са се потили над таблета часове, дни, месеци: такситата по света, непреводими думи, затова в рисунки, известни картини без глутен, талисманите на отборите в НБА в комиксов стил, архитектурен зоопарк, илюстраторите - Маори Сакай, Шон Лууз, Кийт Бътчър, Джон Холкрофт, 100 дни, 100 шрифта, какво прави българската кирилица по-добра от руската и как типографията променя възприемането на истината, олд скуул лого (вече не ги правят такива), сладки убийци, 366 готини неща ей така, шарки от знамена, философски концепции, класически и порно филми в минималистични плакати (с които навлизаме директно в следващото блокче).

За какво са създадени инфографиките, ако не за да илюстрират и систематизират всички екранни убийства в Игра на тронове, пък и изобщо всичко значимо в сериала (знам, че никой истински фен няма да се обърка и без това, но все пак). На принципа, че футболът е продължение на войната с мирни средства, ето ти и фентъзи екипи за родовете. Жените на Дон Дрейпър от Мед Мен са малко по-малко от мъртъвците в Играта, но и там има нужда от малко система. А за финал като на кино - наградите за най-добър филм в различни страни по света.

Мислиш си, че познаваш и различаваш цветовете? Тази игричка започва леко, но после полудяваш. Впрочем, на обратния полюс - малко внимание и помощ за хората, които не познават цветовете.

Спортната секция започва с фокус върху един район на Италия, познат не точно като футболен център - Сицилия, дербито на Валенсия, което също обикновено минава тихомълком, и още няколко видео разказа за по-популярни местни съперничества в поредицата Дерби Дейс, следва историята за това как Спартак организира мач на самия Червен площад пред погледа на самия Сталин (и всичко се разминава без жертви), преглед на спортната преса в България от първата половина на миналия век, личните рисувани истории на няколко от най-известните играчи на съвремието, фотографски сувенир от Световното в Бразилия преди година, затворническата Шампионска лига, няколко металически версии на емблемите на отборите от Шампионската лига (и Стяуа), интерактивна визуализация на най-популярните отбори от Висшата лига в Туитър, как не се случи Световното в Колумбия 1986, докъде я докара корупцията във ФИФА 30 години по-късно и съответните спонсорски лога за Катар, а за финал - нещо, на което се съмнявам да разчитат родните сокачевци - красиви пищовчета за футболистите на терена в помощ на коментатора.

Дик Дейл може да не ти говори нищо, но версията му на Мизрилу от Криминеале трябва - онази натрапчива невротична мелодия. Не, и версията на Бийч Бойс не е първата, вероятно и семпълът на Блек Айд Пийс няма да е последният. Мизрилу, буквално египтянка на арабски, добива популярност за пръв път в изпълнение на Тетос Димитриадис през 30-те и е представител на музикалния стил ребетико. И едва започва да става интересно - ребетико е музиката на гръцките бежанци от Мала Азия, които наводняват страната след Гръцко-турската война, заселвайки се иронично, най-вече на север - в земи освободени от българи например, и както можеш да се досетиш, животът им не е от най-леките, културата им, за да не ти губя повече времето, може се определи като ъндърграунд, а музиката - силно повлияна от ориента (бузукито идва именно от там, за чиниите за трошене не знам), дрезгава, сърдита. История на краутрока, или когато светът нямаше нищо против немци с китари, може да ти се стори по-малко драматична, поне на този фон. А докато се чудя, дали да не разкарам безполезните линкове от сайдбара, ето и списък с последните: Иърс енд Иърс, Фифи Ронг, Газел Туин, Октейв Майндс, Апачи Сън, Милки Ченс, Беа.

Снимката не е манипулирана или, не дай си Боже, компютърно генерирана. Конструкцията в белгийския Борглоон е моделирана като църква, но много по-невидима на фона на ландшафта и много по-значима като символ от традиционните здания. Църквата може да не е истинска, но как може да изглежда едно (не)обикновено училище показва Бярке Ингелс, който преобразява гимназията, в която е учил. За 40 години най-високата сграда в Йоханесбург преминава през две шокиращи промени - от престижен адрес за белите до пропаднал бордей и преоткриване и възраждане - любопитна и поучителна история отвсякъде. Една от архитектурните ми страсти, за която само се каня да отделя повече време и място - модернизма, тук получава три акцента, но и трите бетон - проект, посветен на соц архитектурата, засега с материал от Румъния, Молдова и България, чакаме още; грубата красота на бруталистичните стадиони, първите храмове на спорта с цялата си грандиозност и голота; къщата с колоната в Патагония. Защо пък да не се издокарам дори със съответния фототапет? Мисля, че посъбрах доста материал за новата ми най-любима професия - скаут на филмови локации.

Предизвикателствата на модерния живот и колко трудно е понякога да си в час: мисвак, стъбълцето, традиционно от векове за арабския свят, като съвременна алтернатива на четката и пастата за зъби; хипстърският градски транспорт не е обикновения ти градски транспорт, в Сан Франциско, разбира се, фууд трък, същински трансформър от Пежо и как изобщо са се променили (и пораснали) няколко класически модела от първото си появяване по улиците до настоящите издания; цял офис с голи служители, уви само първоаприлска шега; психология на бутоните в градска среда, които не правят нищо, какво показва световната (зло)употреба с емоджита и какво не им е наред на канадците; какво човечеството причинява на родната си планета (забележка: все още си нямаме друга); как Китай използва строежите на стадиони за да стъпи в Африка, докато света гледа с ужас към Ислямска държава, Саудитска Арабия, където на почит също е салафизма, унищожава историческа Мека за да строи хотели, от които дори Слънчев бряг би се засрамил; Швеция пък опитва да опази изчезващия елфдалиански език (нищо общо с елфи, но пък на мен ми харесва мисълта); Волфрам, който беше нарочен за убиец на Гугъл преди време, но не стана, сега иска да ти каже какво има на картинката.

Ще си спестя цял постинг, но ще оставя линк към снимките от една скорошна разходка до Мюнхен и околностите му.

За да блеснеш с някакви познания, а не само с безупречни маниери и възпитание, следващия път като седнеш на маса: индийското къри не е съвсем, даже изобщо не е типична индийска манджа, Америка открива пицата не чак толкова отдавна, какво прави нюйоркските бейгъли най-вкусни, предразсъдъците, родили странна мексикано-китайска кухня, къде в Лондон може да си напазаруваш като за кралската трапеза и защо пък да не си сготвиш многообразно, образно казано.

Нийл Деграс обяснява на американците неща, които ти, като редовен читател на Преди еврото, разбира се, отдавна знаеш, но новната е, че българското левче цака долара в поне една категория. Иначе, най-красивите банкноти от цял свят за миналата година (има такава класация, да) са тук и наистина има чудесни екземпляри.

За да не кажеш, че си мълча за феминизма, искам да ти покажа какво се случва в Исландия като отговор на на пръв поглед дребен инцидент с обидни коментари - истинска вълна от #FreeTheNipple солидарност, в която се включи дори местна депутатка. Така, като вземем предвид населението на страната (колкото Пловдив), ако си цъкнал на всички линкове от предното изречение и шефа не те е изловил, може спокойно да приемем, че си видял всички исландски цици, честито! Както виждаш обаче картинката над абзаца си е съвсем облечена, което обаче не пречи на Инстаграм да я изтрие цели два пъти от профила на Рупи Каур, демек говорим за един различен случай, може би още по екстремен от това с гърдите. Абе, обърни внимание на тая Рупи. Но понеже обичаме цици повече от всичко, нека се върнем към тях и им отдадем заслуженото с проекта на Келси Бенет.

Сипи си един индия пейл ейл и чети нататък, то не остана много, така или иначе: краудфъндинг за пивовари, онлайн подкаст за същите, сладолед с бирен вкус за малки и големи (бира със сладолед си има отдана в пражката кръчма У Медвидку), едва ли ти се е вярвало, че ще пусна видео от Бразди, но ей на - за българския хмел, бирата в СССР от Втората Световна в цели три части, бира за Севиче (и за севиче), футболните бутилки (аз щях да се справя по-добре обаче), курсова работа за бохемско-баварската история на лагера и, сигурно се повтарям, но го правя за себе си, каталозите с изпитани рецепти на Брутоуд и Биърсмит.

Орхидея, порцелан, семинар, авокадо... ах ти, мръснико, внимавай с нецензурните думички!

Змаеш ли, че във всяка вкусна смокиня, която хапваш, има по една разложена оса? Чакай, чакай, историята е много по-нюансирана и, ами, пълна с неща, които никога не си предполагал, че природата може да измисли.