Как българин (не) изобрети електронния часовник
България е малка страна със скромна нова история. За да се помпа националното самочувствие се налага да бъркаме в славното минало, да преувеличаваме не особено значими постижения, да си присвояваме чужди или просто да послъгваме (а после да се сърдим, че никой не е чувал за тях).
Петър Петров е предприемчив и успешен български емигрант и чудесен пример за подражание. Роден е в Брестовица през 1919 г., още преди края на Втората Световна заживява в Германия, по-късно се установява в САЩ, където работи за НАСА и създава няколко собствени технологични компании.
Но дали е изобретил електронния часовник?
В края на 60-те години 2 компании - Хамилтън Уоч Къмпани, производител с близо 80-годишна история в часовникарството, и Електро Дейта, малка технологична фирма, основана от Джордж Тийс, започват независимо разработки на електронни часовници. Любопитното е, че проектът на Хамилтън Уоч е вдъхновен от настолен часовник с газоразредни броячи (потърси из нета за nixie tube, изглеждат страхотно), който компанията създава за научнофантастичния филм 2001: Космическа одисея. През декември 1969 г. двете компании обединяват усилия в проект Пулсар и година по-късно вече имат работещ, макар и нестабилно, прототип със светодиоден дисплей, достъчно малък за ръчен часовник.
Как в историята се оказва Питър Петроф? През 1971 г. Електро Дейта придобива неговата фирма Кеър Електроникс, произвеждаща медицинско оборудване, и Питър е назначен за изпълнителен директор на обединената компания. Според сина му Ралф Петроф, с когото се свързах за повече информация, причината е опитът на баща му в НАСА. Заема поста до март следващата година, месец преди на пазара да се появи Пулсар П1, а причините за напускането му са най-вече във финансовото затъване на компанията.
Времеви модул с дисплей, състоящ се от 27 червени светодиода за всяка цифра, с изключение на само 7 за първата, кварцов кристал и 4.5 волтова никел-кадмиева батерия, опаковани в корпус от 18-каратово злато.
Всичко това за 2100 долара, сума достатъчна да си купиш кола среден клас по онова време. Консумацията на енергия от дисплея е толкова голяма, че за да се избегне изтощаването на батерията той стои изключен и пали за 1.25 секунди само при натискане на бутона. Въпреки това моделът има огромен пазарен успех, а инвестицията в крайна сметка си струва - запазени Пулсари от първата серия в наши дни се предлагат за около 20 хиляди долара.
Легендата за изобретяването на електронния часовинк от Петроф тръгва от некролога, публикуван от семейството му в Ню Йорк Таймс през 2003 г. и стига до номинация в кампанията на БНТ Българските събития на ХХ век. Не, Питър не е "изобретателят на електронния часовник". Жалко е, че вместо да се отдеде дължимото на нововъденията в сферата на цифровите броячи и сърдечната апаратура, разработени от него, се разпространява подобна глупост. И не, за тези 10 години нито един журналист не е направил опит да се свърже с роднини и колеги на Питър за да потвърди информацията.
Петър Петров е предприемчив и успешен български емигрант и чудесен пример за подражание. Роден е в Брестовица през 1919 г., още преди края на Втората Световна заживява в Германия, по-късно се установява в САЩ, където работи за НАСА и създава няколко собствени технологични компании.
Но дали е изобретил електронния часовник?
В края на 60-те години 2 компании - Хамилтън Уоч Къмпани, производител с близо 80-годишна история в часовникарството, и Електро Дейта, малка технологична фирма, основана от Джордж Тийс, започват независимо разработки на електронни часовници. Любопитното е, че проектът на Хамилтън Уоч е вдъхновен от настолен часовник с газоразредни броячи (потърси из нета за nixie tube, изглеждат страхотно), който компанията създава за научнофантастичния филм 2001: Космическа одисея. През декември 1969 г. двете компании обединяват усилия в проект Пулсар и година по-късно вече имат работещ, макар и нестабилно, прототип със светодиоден дисплей, достъчно малък за ръчен часовник.
Как в историята се оказва Питър Петроф? През 1971 г. Електро Дейта придобива неговата фирма Кеър Електроникс, произвеждаща медицинско оборудване, и Питър е назначен за изпълнителен директор на обединената компания. Според сина му Ралф Петроф, с когото се свързах за повече информация, причината е опитът на баща му в НАСА. Заема поста до март следващата година, месец преди на пазара да се появи Пулсар П1, а причините за напускането му са най-вече във финансовото затъване на компанията.
Времеви модул с дисплей, състоящ се от 27 червени светодиода за всяка цифра, с изключение на само 7 за първата, кварцов кристал и 4.5 волтова никел-кадмиева батерия, опаковани в корпус от 18-каратово злато.
Всичко това за 2100 долара, сума достатъчна да си купиш кола среден клас по онова време. Консумацията на енергия от дисплея е толкова голяма, че за да се избегне изтощаването на батерията той стои изключен и пали за 1.25 секунди само при натискане на бутона. Въпреки това моделът има огромен пазарен успех, а инвестицията в крайна сметка си струва - запазени Пулсари от първата серия в наши дни се предлагат за около 20 хиляди долара.Легендата за изобретяването на електронния часовинк от Петроф тръгва от некролога, публикуван от семейството му в Ню Йорк Таймс през 2003 г. и стига до номинация в кампанията на БНТ Българските събития на ХХ век. Не, Питър не е "изобретателят на електронния часовник". Жалко е, че вместо да се отдеде дължимото на нововъденията в сферата на цифровите броячи и сърдечната апаратура, разработени от него, се разпространява подобна глупост. И не, за тези 10 години нито един журналист не е направил опит да се свърже с роднини и колеги на Питър за да потвърди информацията.
.jpg)
