Целулоза и хартия | Рефорестрасион Екстрема

Отляво е логото на Стефан Кънчев за ДСО Целулоза и хартия от 70-те на миналия век, отляво - това, което мексиканската агенция Анаграма е пробутала на Рефорестрасион Екстрема преди 2 години. Обикновено, когато посочвам сходни лога, не предполагам копиране, но в случая сомбрерата или са откраднали най-нагло, или са действали адски немарливо в проучването преди да се заемат с работа. Аре нема нужда.

Разни 97

Всички тези неща са стари и сигурно вече си ги виждал. Но са тук.

Бръснарският стълб има доста интересна история. През Средновековието Католическата църква забранявала хирургически намеси на свещеното човешко тяло. Затова на бръснарите (които си имали острите инструменти) им се налагало да се заемат с някои по-простички операции като кръвопускане. В горната и долната част на стълба има легенчета - съответно за пиявиците и източената кръв, а цветовете били бяло и червено. Синьото е добавено в шарката по-късно в САЩ.

Цифрите, уви, не плашат пушачите. Четвъртото издание на Тютюневия атлас на Световната белодробна асоциация обаче може да влее малко акъл на правителствата.

Местната улична типография, все по застрашена от глобалните корпорации и вградените Уиндоус шрифтове.

Какво ще стане, ако сложа това в микровълновата? Не ти стиска? Ето ти отговорите. (Има даже котенцеее)

Ново от Банкси и Ханкси.

Дъ Ониън, както знаеш, пуска сатирични (и неверни) новини. Всъщност... може и да не знаеш.

Представи си в Лего.

Трилогията (култовата, да) Милениум с подобаващо култов Тъмблър. А така изглеждат книгите на Стиг Ларшон в различни издания по света.

Така и така висиш по цял ден в нета - вземи научи нещо от видео канала на Роял Инститюшън, пълен с клипчета за технологиите, природата, хората, космоса...

Истинските анонимни - дефолтните аватари в един куп онлайн общности.

Възрастен vs. дете.

Една огромна червена надуваема топка... ами това е.

Чий е кашкавала - кратка гастроисторическа справка. Дъвчи и чети.

Музиката тук напоследък: Бранд Брауер Флик, Литъл Драгън, Хартсреволюшън, Клауд Нътингс, Дъ Блак Гоустс, Екзампъл, М83, Дъ Уикенд, Таинг Тифани, Тиниравен, Лабиринт Иър, Пони Хоукс, Ели Гулдинг, Пенгуин Призън, Дъ Ду, Уи Ар Анфант Терибъл, Бикс.

И понеже много те обичам, ще споделя малко фантастичен турски джаз и фънк от 70-те години - плейлист с първата част на компилацията Боспоръс Бриджес и продължението тук.

Пай чартове на пайове, много ясно.

Списък със забранените от стилови съображения думи във вестник Телеграф. Ако се приложат към българските медии, те (медиите) могат направо да закриват.

Къде се намират всички кораби по света. Минус пиратските, разбира се.

Умиращи думи, но със стил.

Хайнекен лийкна вдъхновението на последния си спот - индийски трилър от 60-те, който очевидно е по-добър дори от самата реклама.

Героите на Дисни осъзнават някои работи.

Секс и политика. Отхвърлените корици на броя с тази тема на Нюзуик - по-добри от одобрената. И то преди порнозвездите да призоват за мастурбиране срещу Санторъм.

"Я, какви мускулести крака!"

Пол Барбера колекционира креативни места, т. е. местата и студията, в които творят различни дизайнери, художници, архитекти.

Зърната в Метрополитан Мюзиъм. Изкуството иска цици.

Още малко за теорията и психологията на цветовете, този път от АИГА.

Толкова много ГДР и толкова красива Виена!

Ситроен някак успява да прави модели с исторически дизайн. Ето ти 2 ценителски сайта за вановете от тип H.

Турската лира вече си има собствен символ, нещо средно между този на еврото и арменския драм, което май е проблем (сещаш се - арменците и турците не се обичат много).

Какво се "случва" на съседния балкон.

Пакистан срещу любимата безалкохолна напитка на населението. Причината? Прави се от религиозно малцинство.

Руската Википедия има приятно подредена статия за произхода и наименованията на различни езици на боите от колодата карти за игра.

Американ Апарел в Тъмблър. Очаквано секси.

Кой къде - визуализация на международната миграция и статистика на жителите от чуждестранен произход за различни страни в света.

Апокалипсис сега - календар до края на света.

QR кодовете се появяват на всякакви невероятни места. Да, по-абсурдни, отколкото можеш да си представиш.

Любимият ти червенокос модел Тиа Екхарт с малък личен проект - ежедневни ревюта на бельо, със снимки разбира се.

Пищовчета! По разни технологични, исторически, спортни теми. Засега са малко, но можеш да се включиш.

Какво превръща една книга в бестселър? Селекцията на Букър, внимателно категоризирана по сюжетни линии.

Какво се крие и колко страшна е оранжево-синята епидемия в Холивуд.

Ако героите от Мечо Пух бяха Отмъстители.

Сравнителна графика на световните сили от древността до 30-те години на миналия век. И едни малко по-съвременни инфографики.

Волфрам Аналитикс е поредица от инфографики за това, как протича живота на Стивън Волфрам, същият, който стои зад "убиеца на Гугъл" Волфрам Алфа.

Запознай се с готвача Пат. Пат врещи нещо на френски, но си има гола асистентка. Рецептите са си истински - ето, имаш си оправдание.

Рекламите на Акс, този път брутално откровени, но не по-малко гениални.

Карта на света, на която може да изтъркваш посетените страни. Просто и хитро.

Никога няма да си признаеш, но харесваш слаб-серифни шрифтове. Ето ти 28, ама тихо.

Холандците са особено упорити в прикриването на секретни и не чак толкова секретни обекти в Гугъл Мапс.

По-добре изглеждащи книги. Да!

Уличаваща отварачка - брои ти бирите гадината.

Пет тенденции, които ще променят начина на правене на бизнес според Улф Олинс.

Дотсис - система от точкови символи, уж по-четима от латиницата. Изглежда твърде, хм, машинно, но кой знае, кой знае.

Скромна, но ценна колекция български бирени етикети от Украйна (помниш ли Ромско пиво, а пил ли си?)

Най-най-малкият шрифт на света - 3 на 3 точки. Ама нещо не си представям Ж.

Всеки квартал на Чикаго се сдобива с красиво ретро лого. Нещо като проекта с 10-те хиляди езера, ама по-малко.

Служебно 2

Разочароващо е как този блог се превърна в блог за това, което вълнува другите, това, което не се случва, докато нищо не се случва, това, за което не мога да говоря директно, за провалите, а не успехите, не за живота, а за метасвета в главата на някой, когото не познавам. Мога да съм всеки, но ще бъда никой. Добре дошъл отново.

Приказка

Имало едно време принцеса. Малка, бледа и руса, обичала да се облича в бяло и розово. Истинска приказна принцеса!

Принцесата живеела в белокаменен замък в планината, обграден от красиви гори, пълни с дивеч. Царството не било воювало от години, а царят и царицата обичали малката си първородна дъщеря безмерно. Всяка година по повод рождения ден на принцесата в тронната зала се организирали великолепни балове, на които идвали да се забавляват най-личните благородници от близките държави. Нищо, че принцесата била все още малка и било рано за кандидат-женихи.

Една сутрин, няколко дни преди десетия си рожден ден, принцесата се събудила късно. Замъкът бил необичайно тих - не се чувала нито бавачката, от чието мърморене обикновено се будела малката, нито придворните, празна била трапезарията, нямало никой в покоите на майка й и баща й, нито по дългите коридори, по чиито стени висяли строгите портрети на предците й, от които тя по детски се страхувала. Принцесата надникнала в стаите на прислугата, в кухнята, празна била дори конюшнята.

Момиченцето решило да се разходи из гората зад замъка, да набере цветя, да погледа и послуша водата в планинската река. Стигнало до любимата си поляна, която тази сутрин била осеяна с прекрасни сини и жълти пролетни цветя, а слънцето я огрявало така силно, че тревата блестяла. Отнякъде се появило малко сиво зайче, спряло стъписано току пред лазурно сините обувки на принцесата, постояло така няколко секунди, после заподскачало обратно към гората. Принцесата го последвала. Зайчето не бягало бързо, напротив - на момиченцето му се струвало, че животинката спира и изчаква, ако усети, че се е отдалечила прекалено. В един момент, така както подскачало, зайчето се свлякло на мократа пръст между дърветата. Принцесата повдигнала безжизненото телце и открила върха на стрела, забит между предните му крачета.

Вдигнала поглед и установила, че дърветата пред нея са свършили, изглежда като пожар да бил изпепелил гората напред и земята е покрита с овъглени стволове и клони. Земята обаче не била покрита с мъртви дървета, а с труповете на десетки, на стотици войници. Чак до неясния хоризонт, там, където преди ромоляла реката, всичко било сиво-черно, миришело на желязо. Задушаващата смрад на гнило и яркочервеното на разкъсваната от лешоядите плът щели да се появят едва на следващия ден. Принцесата крачела напред със замъглен поглед и не виждала смазаните глави и отсечените ръце, локвичките черна кръв под стъпките й, не чувала стоновете на умиращите. На няколко метра от нея два войника били застинали прави, вкопчени един в друг. Копието на единия стърчало от гърба на другия, а от парчето месо на върха му все още капела кръв. С двете си ръце вторият здраво стискал дръжката на меча, забит отгоре между врата и ключицата на първия. Главите им били отпуснати една срещу друга и шлемовете закривали лицата им. Лица, на които момичето би видяло единствено болка, не устрем, злоба или отчаяние.

Принцесата не извикала, не се разплакала, не побягнала. Направила бавно няколко крачки назад до мястото, където била оставила тялото на зайчето. Обърнала се и спокойно се върнала на слънчевата поляна. Поляната между опустелия замък и мъртвото бойно поле.