Костюмарче

Напомням, че утре е Международният ден за носене на костюм. Да не забравиш да се барнеш подходящо!

Чай и футбол

Ако пишех толкова вдъхновяващо, колкото ми се ще, след прочитането на този текст щеше да се очаква да изгледаш мача с Уелс (да, толкова главозамайващо вдъхновяващо!) в някоя крайбрежна кръчма, сърбайки кротко Ърл Грей на Липтън. Но не пиша така добре, така че можеш да си отдъхнеш от внезапно сполетялата те опасност и да дочетеш постинга.

Томас Липтън е роден в Глазгоу през 1848 г. На 22-годишна възраст (след като е бачкал една дузина работи в Америка) поема семейната бакалия на Краун стрийт в гетото на града Горбалс, а да края на 80-те вече притежава търговска империя от над 300 магазина в цяла Великобритания. По това време се запознава с Джеймс Тейлър - човекът, който пръв започва да отглежда чай в Цейлон (днешна Шри Ланка), договаря се да купува директно от него и така, заобикаляйки посредниците, сваля крайната цена до безпрецедентни нива. Стига толкова със скучната част за това, как се става милионер.

Освен предприемач, Томас е запален спортист. Голямата му страст е ветроходството, страст, която споделя на чаша чай (с малко уиски вътре) с крал Едуард VII и крал Джордж V. Между 1899 и 1930 г. Липтън се пробва цели 5 пъти в Америкас къп - най-престижната регата в света и се проваля при всичките си опити. Въпреки това милионерът си печели славата на "най-веселия губещ" сред останалите участници. Няколко седмици след последната регата Томас получава писмо, че най-накрая е приет за член на Кралското яхтено дружество, чийто врати са останали затворени за него в продължение на 30 години заради неблагородническия му произход и въпреки приятелството му с кралското семейство. Липтън умира на следващата година без да е имал възможност да се чекне нито веднъж във Форскуер от дружеството.

От заглавието на постинга може би си се досетил, че в него ще ти говоря и за футбол. Е, този момент дойде. След първата Олимпиада, на която се играе футбол, през 1908 г. Томас Липтън решава да организира турнир за най-добър клубен отбор в света. И докато Германия, Швейцария и Италия откликват, изпращайки най-добрите си представители - Щутгартер Шпортфройнде, Винтертур и сборен отбор на Торино (от играчи на Ювентус и Торино, които малко преди това пък са се разцепили), Футболната асоциация на Англия отговаря да не ги занимават с глупости. Така за представител на родината на футбола е избран аматьорският Уест Окланд, съставен предимно от миньори от северната част на страната (мъжки момчета - като перничани, ама без гоуфове). Защо точно миньорите от Уест Окланд не е ясно - най-интересната (и абсурдна) версия е, че Липтън е оставил бележка на секретарката си да се свърже с WA, имайки предвид Уулич Арсенал, ама тъпата кокошка объркала отборите.

На 11. април 1909 г. се провеждат полуфиналите на първото неофициално Световно първенство по футбол. В първия мач северняците тресват неочаквано Щутгарт с 2:0 (голове на Уитингтън и Дикинсън), а във втория Винтертур още по-неочаквано обръща единайсеторката на Торино с 2:1. На финала следващия ден, докато швейцарците още решат мустаци и приглаждат вратовръзки, Уест Окланд им шибва два гола (Роб Джоунс в 6. и Джок Джоунс в 8. минута) и печели титлата.

Две години по-късно отново в Италия се провежда втори турнир - този път домакините се пускат с 2 отбора - Юве и Торино, Уест Окланд защитава титлата си, а четвъртият участник е Цюрих. Именно тях бият шампионите в полуфинала - отново с 2:0, Юве пък взема другия мач, а историята не помни точния резултат. Във финала на 17. април Уест Окланд печели със стандартното 2:0 италианците повеждат и ядосват миньорите, които зашиват цели 6 парцала във вратата на безпомощния Умберто Пенано, който отчаяно скубе къдрици, къса ръкавели и псува на баща (щото да се псува на майка е невъзпитано и ако го види неговата собствена мамма, ще му скъса топките). По 2 гола вкарват Боб "Дрол" Мур и Фред Дън, Анди Апълби и Джо Рукасъл добавят по един. И понеже на Липтън му е писнало, обявява, че който е спечелил трофея 2 пъти, може да задържи купата за вечни времена. Е, както се оказва, не съвсем вечни - играчите на Уест Окланд са задлъжнели покрай пътуването си до Европа и спешно трябва да върнат (очевидно на местната мутра) колосалната сума от 40 паунда. Парите им дава някоя си госпожа Ланчестър, която задържа трофея като залог, докато отборът се закрепи финансово. Което става след 50 години - през 60-те представители на клуба откриват бабичката в Ливърпул, а дъртата чанта успява да изкрънка 100 паунда за да върне купата. Която е изложена в работническия клуб в Уест Окланд до 1994 г., когато е открадната и сега местните се гордеят с нейно копие.

Всъщност на Томас съвсем не му е писнало от футбол - през 1905 той е дарил купа, за която да спорят националните отбори на Аржентина и Уругвай, които доминират футбола в Южна Америка преди Втората световна война и появата на бразилското жого бонито. Мачовете за Копа Липтън се провеждат ежегодно до 1929 г. и на 6-7 години след това, като последните две издания са през 1976 и 1992 г. Победителят се определя в един сблъсък, който се провежда на терена на носителя, а при равен резултат купата отнасят гостите. Аржентина е носител на 18 титли, Уругвай - на 11, а правилото за равния влиза в сила 11 пъти, вкл. и при последния мач, в който аржентинците врътват 0:0 на стадион Сентенарио в Монтевидео. Любопитно е, че паралелно с Копа Липтън и при същите правила двата национални отбора играят и за Копа Нютън - там трофеите са 17 на 10 за Аржентина, като за последно са играли през 1976 г.

(Без)работно

Годината беше (и още е) изпълнена с обрати. Един от тях е, че наскоро вече бившият ми работодател реши да се разделим по взаимно съгласие. Абе, Събина го е казала.

А с мои думи - търся си работа. Имам ей толкова опит в онлайн маркетинга, (щом четеш това, значи имаш идея, че) мога да създавам не съвсем досадно съдържание по различни теми, а на няколко бири ще твърдя уверено, че разбирам от брандинг и дизайн, имам си и мнение, което отстоявам. Професионалният ми профил в Линкдин е тук.

Ако компанията ти си търси човек с подобна квалификация или ако случайно си подочул за някаква подходяща възможност, свиркай. Засега предпочитам да си остана в София. Може да шернеш и раздуеш тук-там, твоя работа, във всеки случай ще съм ти благодарен.

Ядене и пиене 8

Можех да те залъжа с био-изберете-българското тралала, вместо това ще давам по вкус.

Едно от най-хубавите неща в Карфур (освен приличния щанд със сирена) е присъствието на собствената им марка от по-висок клас Рефле дьо Франс. Въпреки унифицирания дизайн на продуктите в нея, всъщност става дума за програма на търговската верига, целяща да промотира традиционни храни, произвеждани от различни малки производители. Фоа гра, млечно сладко, цвят на морска сол от Геронд, ментови пастили от Виши, провансалско песто, шунка от Венде, няколко вида сайдер, в т. ч. и крушов, фламкухен (който можеш да си приготвиш и сам), сладки от Русийон, елзаска паста, нормандски ябълкови бисквити, нуга от Монтелимар, меко сирене Шаурс, готвени манджи като буябес, касуле от Кастелнодри, бретанска рибена супа, шкембе от Оверн и шукрут са само част от регионалните специалитети, които включва линията, а освен класическите рецепти и начини на приготеяне, някои от тях са и със сертификат за контролиран произход. Имай предвид, че не винаги има от всичко, попоглеждай и срока на годност.

За да произведат червения пипер пиментон фермерите от Ла Вера в северна Естремадура първо опушват чушчиците от вида capiscum annum в продължение на 15 дни с дим от дъбово дърво. Едва след това те се почистват и смилат в мелници с каменни плочи. Резултатът запраща и домашния пипер на баба ти от село, и най-фината унгарска гордост в забвение. Толкова е добър, че се изкушавам да го добавям към почти всичко. Обаче няма да ти кажа къде в София го намерих :-P

Доскоро Бернард се намираше само в някои квартални магазинчета, но от известно време можеш да си я купиш в повечето големи супермаркети. Няма как да кажа, че това е най-хубавата чешка бира на българския пазар, докато се предлагат и Пилзнер Уркел и Будвайзер. Всъщност Бернард в суинг-топ бутилки не е класически чешки лежак, а е нефилтрирана, непастьоризирана бира с жива мая. Светлата разновидност е с по-сух, изразен вкус, тъмната е по-загладена, и двете са много интересни и вкусни. Има и трета, червена, която не се внася, с по-нежен и лек вкус - пробвай я, ако попаднеш на нея.

В ястията с ориз най-важен за вкуса е точно ориза, едва след това идват допълнителните съставки и подправките. Този тук е басмати, продава се в зеблени торбички от 1 килограм в арабските магазини около Женския пазар и (освен бонуса от екзотичната опаковка) е просто чудесен, особено задушен като за пилаф.

Архив: май и юни 2008

Макар чисто технически архивните постинги да се появяват за да поддържат ритъма в блога, когато нямам време за нещо ново, ми харесва да се ровя в онова минало, в което твърде наивно съм отделял време и място на теми, по които днес бих се поколебал дори да изтуитя. През май преди 3 години се разходих за пореден път до любимата Прага, опитах се безславно да отида на мач на Славия (за да успея на следващата година) и отскочих до Карлщейн. Ема за пръв и последен път отиде на "българското море", готвих "японско", дивих се на новия стил на френския Плейбой, който скоро след това разреди до изчезване излизането си, и подгрявах за Еврото с картинки.

Разни 93

Виждаш ли това, което виждам аз? Всичко, за което си говорим с теб тук - възприемането на цветовете от еволюционна, антроположка, медицинска и психологическа перспектива в няколко интересни изследвания, представени в документалния филм на Би Би Си. Задължително гледай или си направо си го свали. (от)

Няколко интересни илюстраторски портфолиа, прегледай ги всички: Джефри Чадси, Мерве Маркоч, Колуин Томас, Чармейн Уийтли, Джъстин Камърър, Майк Форс, Арис, Сам Босма, Сио Ким, Елоди и, разбира се, анонимните рисувачи.

Много, много цвят. Може да ти стане вторият най-любим блог.

Докато тук някои се гнявят на Музея на социалистическото изкуство, американците си направиха чисто и просто Музей на лошото изкуство.

Мартин Асуа е кураторът на една от най-интересните (и пренебрегнати) изложби от София Дизайн Уийк тази година Фууджектс. Виж какви ги твори сам. Виж и работите на Дамян Станкович - любимо ми е елегантното решение за брояч на светофара.

Музуката от сайдбара: Секси Суши, Белруш, Дъ Джой Формидабъл, Дъ Додоз, Мулинекс, Бейрут, Дъз Ит Офенд Ю, Йе?, Максимъм Балун, Суисайд, Ла Шерга, Ритъмс Дел Мундо, Калча Кандела, Том Век, Ди Джей Бутси. А ти гледай телевизия и слушай радио.

Сателитни снимки на американски национални паркове. Да, трябваше да сложа картинка за точно този линк, ама защо така мързеливо, колега?

Какво правим с кадрите във филми и сериали, показващи кулите на Световния търговски център в Ню Йорк? Събираме ги в кратко видео.

Някои хора режат и сканират шоколадови десертчета, както други режат и сканират сандвичи.

Жълтата дюля беше щастлива, че пухът, който цъфна, замръзна като гьон. За миг бях в чужд плюшен скърцащ фотьойл. Щиглецът се яде само пържен в юфка без чушки и хвойна... И още десетки панграми на всякакви езици.

Логомания! По едно за всяко от 10-те хиляди езера в Минесота и по едно за всяка улица в Бърно. Амбициозно.

А това е малко по-сериозен проект, разглеждаш градския брандинг.

Казвам ти аз, че картата на Лондонското метро от Бек става за всичко, включително винарските райони на Франция!

Типография фор дъмис. Не, наистна, виж накратко защо е важна типографията (това, ако за първи път попадаш на моя блог).

А ако си готов за второ типо ниво, това е за теб: гола азбука 1, гола азбука 2, гола азбука 3.

Гледаш тези плакати и си готов за изпит интермидиът тайпо.

И още продуктови дисекции.

В Секспириънс 1000 няма цици, но можеш да разбереш, коя е любимата поза на притежателите на Айфон от Северна Англия. Например. И всякакви други такива.

Два безценни прегледа на историята на българския комикс (да, има и друго освен великата Дъга).

Аз съм Пламен и съм пристрастéн. Както и милиони други Енгри Бърдс маниаци.

Разтапящи се послания.

Ако се чудиш, какво стана с Хотел Желание - парите бяха събрани. Ето ти един друг, този път анимационен еротичен проект в развитие, който също разчита на краудфъндинг (макар, че това не е основното).

История на алкохолизма в Англия, сериозно.

А теб какво те прави щастлив?

Истинско съкровище! Къде и как - тук.

НайЛолките на 80-те - забавно е, гаранция.

Хайде всички като Скарлет!

И ако всичко това не ти стига, ето няколко бързи за финал: графити по жени, произведено в Чехия, ужасно подредено, патентите на Джобс, синтеротика, разпадане, секси сайдер, един странен, но забавен Хром куиз, векторни карти.

Преди еврото: Италианска лира

Италианската лира се появява със създаването на обединена Италия през 1861 г., като замества дуката на Двете Сицилии, тосканския флорин, пармската и сардинските шунки лири, скудото на Папската държава и ломбардо-венецианския фунт. Първите банкноти се печатат през 1882 г., а до 1927 г. Италия е член на Латински валутен съюз и лирата се равнява на френския, швейцарския и белгийския франк. После идват Голямата депресия, Втората Световна, катеначото на Еленио Ерера, нещата се сговняват и, когато през 1999 г. лирата е фиксирана към бъдещото евро, тя струва точно колкото левчето след Жан Виденов. Смятай.

А сега нека се концентрираме върху последната серия банкноти в обращение, които започват да се появяват някъде в средата на 80-те.

На неочаквано многоцветната и весела банкнота от 1000 лири е Мария Монтесори (1870 - 1952), лекар и педагог. Интересът на Мария към образованието започва с работата и в университетската психиатрия и еволюира до популярния днес Метод на Монтесори. Основните принципи на системата й са ранно обучение, сборни групи от деца на различна възраст, специална среда, даваща храна за размисъл, свободен избор на дейност, учене чрез правене, а не сухо преподаване, саморазвитие... абе, интересно е, не като в българските училища. В емисията преди Мария на хилядарката се е пъчел самозванеца Марко Поло, за който щеше да ми е адски неприятно да пиша, виж какъв късмет извадих.

Най-краткият начин да ти представя Гулиелмо Маркони (1874 - 1937) е да ти кажа, че е изобретил радиото, което би трябвало да го прави поне едно 100 пъти по-готин от Стив Джобс. Ама не е. Биографиите на Гулиелмо и Томас Едисън си приличат ужасно много по това, че са не толкова гениални изобретатели, колкото находчиви (и нахални) предприемачи, които се възползват от откритията на гениални изобретатели (и балъци) като Никола Тесла. Всъщност и при двамата става дума точно за Никола Тесла. И ако това не ти стига - Маркони е бил член на Фашистката партия и виден привърженик на политиката на Мусолини.

Симпатягата в зелено от чинкуе миле лирите е Винченцо Белини (1801 – 1835), композитор на опери. Това, което трябва да знаеш за операта, е че е на Раковски и Дондуков. За Белини пък трябва да знаеш, че коктейлът от газирано вино и прасковено пюре е кръстен не на него, а на венецианския художник Джовани Белини, демек няма кой знае какво за разправяне.

Прилича на генерал, но не е - Алесандро Волта (1745 - 1827), известен най-вече с това, че е направил първата електрическа батерия. Освен това е открил и газа метан, затова софийските таксиджии по-добре да държат по един портрет на Алесандро там, където държат снимката на Преслава, к'во се правят на тежки. Фамилията на Волта е множествено число на единицата за електрично напрежение волт, а може и да е обратното - единицата да е кръстена на фамилията му, ама без а-то накрая. Не знам, стана сложно, виж там, провери си сам.

Това е банкнотата от пет... хм... почнах да им губя номера на нулите, петдесет хиляди лири, да? Джан Лоренцо Бернини (1598 - 1680) е бароков скулптор, който на пръв поглед е изваял (изчукал?) всички по-популярни статуи в Рим* - от фонтаните на Мавра и Четирите реки (откъдето е и фрагментът върху банкнотата) на Пиаца Навона, Фонтана на Тритона и фигурите на моста Сант Анджело чак до колонадата на площада пред Свети Петър във Ватикана.

Караваджо (1571 – 1610) лимончело, капричоза, фузили или вермичели. Кантучини, кафе лате, фуориджоко, пармиджано и минестроне. Пене ригате, ньоки, ризото и талиатели, задължително пистакио. Аранчини, мортадела, лазаня, но и равиоли, бискоти. Панетоне, джелато, котолета миланезе, аньело, всичко ала путанеска. Забайоне, песто верде, болонезе, помодори, грапа... Полента и порчини, карчофи, амарето, маскарпоне, неро ди сепия, самбука! Особуко, горгонцола, рикота, прими, секонди и долчи.

Банкнотата с вид на лотариен билет и стойност 500 хиляди е пусната през 1997 г. за да облекчи съня на италианците, които по това време вече спят на най-дебелите матраци в целия Европейски съюз. Рафаело (1483 – 1520) носи червена маска, сприхав и агресивен, адски добър със сай, обича пица, но мрази Шрьодер, май става дума за ренесансовия художник и архитект, който заедно с Леонардо и Микеланджело оформя троицата големи майстори на периода. Рафаело си отива на едва 37 години от заболяване, предизвикано (според Джорджо Вазари, не си измислям) от луда нощ с любовницата му Маргерита Лути "Пекарката". За кратката си кариера все пак успява да остави доста творби, най-известни от тях са Стаите на Рафаело във Ватикана. Освен това, подобно на Моцарт, прави страхотни бонбони.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Италия е еврото, като 1 се разменя за 1936.27 лири.

* Преди да пруфрийдна, това изречение гласеше "Джан Лоренцо Бернини е бароков скулптор, който на пръв поглед е изчукал всички по-популярни скулптори в Рим", чес'но.