Разни 83

Как Европа измисли цветовете през 18. век. Задълбочена изследване по темата - не съм го чел цялото, но ще му отделя подобаващо време най-скоро.

Тук може да намериш около 400 безценни стари книги, сканирани и достъпни напълно безплатно.

Стар Уорс Турс ви кани...

А ето кога ще се свърши с вестниците по света. Очаквай след 7-8 години тълпи американски туристи да се изсипват в България, само за да подържат в ръце истински хартиен Уикенд.

Разликата е в мустака, глупчо!

И да, време е да си пуснеш мустак. Ако си мъж най-вече.

Гении! Най-добрата автореклама на дизайнерско студио, което работи предимно с пивоварни и алкохолни компании - собствена марка бира, разбира се. Искам и аз.

Сребро, голо тяло и букви.

Бързи и кратки: гробът на Питър, дивото момче от Хановер, Малката Атлантида, Великата хърватска стена (от), уроци по ръчен италиански, винтидж фетиши, Конан О'Браян в Индия, италик, три пъти Де, гифли, списание XXXX.

Дейвид Линч представя интервюта на съвсем обикновени американци, срещнати на път, и се впечатлява.

Ромарио да не остане назад от батко Пеле пусна собствена линия реплики на фланелките на отборите, за които е играл - Фламенго, Васко, Флуминензе, Америка и национала. Е, остава по-назад, ама това е друга тема.

Еспресо, американо, капучино, трипло, меланж, бреве, ирландско, полско, кон пана, меланж... ясна и точна графика. А сега говори сърцето - как в калифорнийското кафене Интелигенция правят еспресо, капучино и кафе в сифон, наслада за ценители в черно-бяло.

Ако не знаеш, модно е готварските книги да бъдат нарисувани. Тъкмо няма да се притесняваш, че това, което си сътворил, съвсем не прилича на снимката. Ето още една от Кейти Шели.

Хелоу, Кити, Кати, Мифи!

Чудесни работи от датския илюстратор Мадс Берг. Дано стане по-богат и по-известен.

Метро карта на пъбовете в Лондонското Сити. Повече не ти трябва.

Тим Хауърд, Джулия Манкузо, Амар Студамайър, Кели Слейтър, женският отбор на САЩ по водна топка и още известни спортисти - голи-голенички в специалното издание за 2010 на списанието на И Ес Пи Ен.

Целият свят (а не само финландците) обича свастиката преди да се пръкне един провален австрийски художник и да прецака света. И свастиката.

Уеб инструменти за търсене на изображения по различни критерии, все някога ще ти се наложи.

Типографски карти на света.

Вариации на тема хералдически изправен лъв от чешките държавни институции.

Преди еврото: Белгийски франк

Не знам доколко от макроикономическа и финансова гледна точка еврото е успешен проект, но като потребител аз просто го обичам. Но независимо, колко много го обичам, не мога да не отбележа една слабост на евро банкнотите - макар красиви и практични, те са твърде неутрални и безлични. Или поне в сравнение с разнообразието на националните валути, които еврото замени. 9 години след като 15 от тях заминаха в историята, ще прегледам отново старите банкноти и портретите върху тях, за да открия може би много повече Европа, отколкото има в мостовете и прозорците.

Белгийският франк се ражда през 1832 г., 2 години след обявяването на независимост от Обединено кралство Нидерландия, като еквивалент на френския и умира на 31. декември 2001 г. В последните 60 години белгийският и люксембургският франк са с равна стойност и могат да се използват и в двете държави. В обращение през 90-те са купюри от 100, 200, 500, 1000, 2000 и 10000 франка.

Върху банкнотата от 100 франка е изобразен Джеймс Енсор (1860 – 1949), художник, творил най-вече в експресионизма и сюрреализма. Баща му е англичанин, а самият Джеймс прекарва почти целия си 90-годишен живот в крайбрежното градче Остенде. Освен портрета му, на банкнотата има и фрагменти от картината му Скандализираните маски.

Адолф Сакс (1814 - 1894) е името на човека, изобразен в жълто върху лицевата страна на 200 франка, и да, той е изобретателят на саксофона. Адолф е наследствен майстор на музикални инструменти, който през 1841 г. се мести за постоянно в Париж, където пет години по-късно патентова и най-известното си изобретение.

Рене Магрит (1898 - 1967) от банкнотата от 500 франка, подобно на повечето известни валонци, често е смятан за французин. Магрит е един от най-популярните сюрреалисти - негови например са Коварството на образите (известна и като Това не е лула) и Синът на човека (мъж с бомбе и зелена ябълка пред лицето).

Върху банкнотата от 1000 франка е Констант Пермеке (1886 - 1952), още един художник и скулптор (последен, обещавам), представител на фламандския експресионизъм. От биографията му най-интересно е, че има всички причини да мрази Германия - бие се в Първата световна война и е тежко ранен, а по време на немската окупация през Втората му е забранено да твори, като изкуството му е определено за дегенеративно.

Виктор Орта (1861 - 1947) е на лицевата страна на 2000 франка. Орта (или Хорта) е един от най-видните представители на прекрасния и революционен архитектурен стил ар нуво. От създадените от него сгради, най-значими (и оцелели през годините) са градските къщи Отел Тасел, Отел Солвей, Отел ван Етвелде и Мезон Орта.

От банкнотата от 10000 франка ни гледат крал Албер II, родa на нашия Симеон, и съпругата му кралица Паола, на белгийския престол от 1993 г. до сега. Скучен, но очакван избор за една монархия, с който уви умират плахите ми надежди да срещна някой пивовар, майстор шоколадиер или художник на комикси, почетен върху франковете.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Белгия е еврото, като 1 се разменя за 40.3399 франка.

Рутмастър

В услуга на търсещите: Забелязвам, че днес много хора (много, много, колко да са много) попадат на блога по ключова дума "рутмастър" и виждат това. Причината е, че вчера кметът на Лондон Борис Джонсън е показал готовият прототип на журналисти, та имаме новина. Ето малко снимки:

Повече - в галерията на Гардиън, новината и галерията на Би Би Си, новината на Метро, анализ на дизайна и значението на проекта, пак от Гардиън.

Просто бизнес

Бърз преглед на политическата карта и история на Южна и Централна Америка разкрива повсеместен ляв и крайно ляв уклон (с изключение на уви нередките случай на военни режими). И то не само в лицето на екзотични за европейците птици като Чавес, Кастро и Моралес - достатъчно е да си припомним биографията на "нашата" Дилма Русеф, наскоро избрана за президент на Бразилия, падаща се осма по големина икономическа сила в света. Причината не е в някакъв странен афинитет на латиносите към теориите на Маркс и Ленин, а естествена реакция на практически колониалната политика на САЩ и щатските компании в региона. Малко странен увод, но натам става по-интересно.

Противно на легендата, бизнесът, който прави Джон Рокфелер най-богатият човек на света, не е търговията с ябълки, а добивът и преработката на нефт. Компанията Стандард Ойл е основана през 1870 г. и към края на века има около 90% пазарен дял в САЩ. Припомни си сюжета на Ще се лее кръв за да добиеш представа, как се е правел бизнес в онези времена. Та към 1911 г. Върховния съд на САЩ взема радикалното решение, Стандард Ойл да бъде разбита на 34 отделни компании, като от тях се раждат Ексън, Мобил (които по-късно се обединяват), Шеврон, Амоко (по-късно придобита от Бритиш Петролиъм, същите с пробитата сонда в Мексиканския залив).

През 20-те години в района Гран Чако в Южна Америка е открит нефт. Проблемът е, че Гран Чако е спорна територия между Боливия и Парагвай (границата е окончателно фиксирана чак през 2009 г.), които пък са две от най-бедните страни в региона, без кой знае какви природни ресурси, единствените без излаз на океан, а и наскоро са претърпели сериозни териториални загуби. Шел Ойл желае да разработва находищата от парагвайска страна, а компании от групата на Стандард Ойл - от боливийска. През 1932 г. избухва Войната за Чако, най-кръвопролитният военен конфликт в Южна Америка за 20. век. Няма да навлизам в подробности за военните действия, но когато през 1935 г. Боливия моли за примирие, броят на жертвите от двете страни е 100 хиляди. В крайна сметка, петролните залежи в Гран Чако се оказват твърде скромни.

Твърдението, че феъртрейд продуктите в България са нишови, би било силно надценяване на този пазар. Няма да обяснявам, какво е феъртрейд, а какво е точно обратното. В продължение на почти целия 20. век историята на Централна Америка е история на търговията с банани, доминирана от две корпорации - Юнайтед Фрут (по-късно сдобила се с името Чикита) и Стандард Фрут (по-късно обединила се с Доул). Първите бананови плантации са създадени през 70-те години на 19. век от Майнър Кийт за да изхранва евтино работниците, които се трудели по строежа на железницата между столицата Сан Хосе и пристанището Лимон в Коста Рика. Кийт започва да изнася банани, а фирмата му се превръща в мощната Юнайтед Фрут, която местните за по-кратко наричат "Октоподът". Господството й в региона не се простира единствено до собствеността на почти цялата обработваема земеделска земя, но и до инфраструктурата - железници, пристанища, пощи. В Гватемала Юнайтед Фрут осуетява строежите на модерни пътища, които биха конкурирали железницата й. През 50-те президентът Хакобо Арбенс Гусман планира поземлена реформа и приемането на трудов кодекс, които биха накърнили интересите на компанията, но през 1954 г. е свален с военен преврат, дирижиран от ЦРУ - за Юнайтед Фрут не е представлявало проблем да убеди правителството на Айзенхауер, че Гватемала всеки момент ще се хвърли в прегръдките на СССР. Резултатът - гражданската война в страната продължава до 1996 г. Tерминът бананова република е измислен от О. Хенри (онзи с коледния разказ) и е вдъхновен от престоя му в Хондурас, още едно от владенията на Юнайтед Фрут, в който армията на САЩ нахлува 7 пъти само между 1903 и 1925 г.

През ноември 1928 г. работниците в банановите плантации на Юнайтед Фрут в Колумбия започват стачка. Стачка, прекратена на 6. декември, когато колумбийската армия открива огън по стачници и семействата им, събрали се на площада в Сиенага след неделната литургия. Броят на жертвите варира между 47 и 2000 в зависимост от източниците. Обяснението на командващия операцията генерал Кортес Варгас е, че ако стачката не е била прекратена, американски военни кораби са щели да дебаркират в Колумбия. Случката става известна като Банановото клане и е описана от Габриел Гарсия Маркес в романа Сто години самота. Отзвукът от събитията в Сиенага ражда крайно-леви милитаризирани организации, които продължават да сеят насилие в Колумбия.

По същество Монсанто е химическа компания. Исторически, най-големите й бестселъри са пестицидът ДДТ (забранен през 70-те след като се доказва унищожителния му ефект върху околната среда и човешкото здраве), хербицидът Агент Ориндж (тонове от него са разпръснати от въздуха от американсската армия по времме на Виетнамската война и предизвикват ужасяващи увреждания сред цивилното население на страната), изкуствените подсладители захарин и аспартам (които продължават да се използват масово, въпреки че са доказано канцерогенни). През 90-те Монсанто се ориентира към разработването на генно-модифицирани и надлежно патентовани организми, а понастоящем държи 90% от пазара на генно-модифицирана соя и царевица в света. Фермерите, които използват семена на Монсанто, нямат право да засаждат семена, получени от реколтата. Иначе са застрашени от сериозни глоби и изтощителни съдебни битки, а на практика компанията може да си позволи да ги доведе до фалит още преди спорът да стигне до съдебната зала. Любопитна подробност е, че Монсанто преследва и малкото фермери, които не използват генно-модифицирани семена, но чиито насаждения по естествен начин са "заразени" от насажденията на съседите си, които ползват, за нарушаване на патента. И всичко това докато бивши мениджъри и юристи на компанията заемат високи постове в американското правителство и съдебна власт. Впрочем, годишният бюджет на Монсанто за лобизъм е малко над 8 милиона долара.

Постингът няма за цел да поучава и назидава, а описаните случаи са едни от най-тежките примери за корпоративно влияние върху политиката срещу обществения интерес. И да не се сърдиш, като научиш новите цени на газа след няколко седмици.

Пост мортем

Разни 82

Според тази книга Буенос Айрес е столицата на футбола. Може и да е така, може - само като гледаш снимките усещаш страстта.

А, както се оказва, родното място на аржентинския футбол е Глазгоу, Шотландия. Как ти звучат МакМарадона и МакМеси?

Кой британски вестник има най-голяма успеваемост при слуховете за трансфери? Първото място е с 33%, смятай колко глупости се изписват.

Английският футбол е поредната тема, пренесена върху шаблона на картата на Лондонското метро. Даже не ми се проверява, колко такива съм представял тук. Като цяло не особено вдъхновен опит, с изключения на няколко хитри имена на станции, като Димитър Барбикан, хаха.

Най-голямото и най-красиво поднесено изследване на навиците на потребителите в интернет. България липсва, но дори и без да имаш бизнес и маркетингови интереси в сферата, е любопитно да разцъкаш.

Кой сега е на последно място? Запознай се с аутсайдерите в Гугъл. (от)

Дърпи (или както се предполага да се произнесе името му) е хитро приложение, което ти позволява да "теглиш" музиката от Ютюб клипове.

Как се развиват миймовете в Туитър и как да отличиш истинска вълна от манипулирана.

А сега малко музика: Улф Парейд, Кидс ъф 88, Ню Йънг Пони Клъб, Батс, Флайт Фасилитис, Колдкът, Литъл Буутс, Супербюс, Агностик, Стив Аоки.

Като поприключиш с музикалните линкове, може да се прехвърлиш на Тилош - унгарско радио, започнало като нелегално в началото на 90-те и за наше щастие оцеляло и досега, Тилош (името означава забранено на унгарски) е всичко, което десетките софийски профилирани станции нямат. Предимно електроника и джаз, но отворено към всякаква музика от всякакви стилове и времена. Може да пропуснеш сутрините, когато се говори повече (което може би е хубаво, ако разбираш унгарски).

Серията минималистични картини Ландшафт с къща, за която писах тук, вече и като поредица палитри в Калърлавърс.

Хакобо Санела прави нещо такова с дрехите, с които е облечен всеки ден.

А ако искаш още и още минимализъм, прегледай стилната поредица известни лога, опростени до цветни кръгчета. (и тук)

Ах, да, и преглед на целия цирк около осуетения нелеп ребрандинг на Гап.

Концептуалните японски автомобили от 50-те години до сега.

Чудесен пълен архив на рекламните плакати за фестивала Сан Фермин в Памплона - онзи, при който заблудени туристи търчат пред биковете по улиците на града. Нещо като история на изкуството през 20. век.

Изкуството на хотелските стикери за багаж. И тук изкуство, да.

60 плаката на класически Блексплотейшън филми.

Красотата в старите карти (както и начин да кракнеш ограниченията в иначе богатия и безплатен архив на Би Би Си, срещу което мрънках преди време).

И за финал на винтидж линковете - над 450 хиляди корици на класически комикси и списания.

Картините на колумбиеца Фернандо Ботеро - един от редките случай, когато хуморът намира място в живопистта, без резултатът да изглежда нелепо.

Всичко, което трябва да знаеш за националния брандинг (както името на сайта уместно подсказва), т. е. що-годе всичко, което безотговорните за това в България не знаят.

И един блог, изцяло за марките, в чиито лога и имена има животни. Благодатна тема, която съм споменавал няколко пъти досега в Разни.

Изумителна видео инсталация, проследяваща 600-годишната история на Часовниковата кула Орлой в Прага.

Как се прави най-добрата пица в Бруклин, Ню Йорк, света... Кратко филмче за Доменико ДеМарко, който прави точно това в последните 50 години.

За хората, които са намерили нещо интересно и в двете клипчета отгоре - специализиран сайт за чешката национална кухня и ресторантите, в които може да и се насладиш.

Не, това не е култ кум личността. По случай рождения ден на Путин, студентки се разхвъляха за календар, изпълнен с любовни послания към руския премиер.

Може би най-богатият ресурс за кръстове и езически символи. Отдели си време за да разгледаш всичко. Знаеш ли си, например, какво е болярски кръст?

Етимологичен речник на английския език. Нямаш си на идея, колко (може да) е забавно.

Азбука на четящите. Всъщност, красиво представяне на буквите от A до Z с по един герой от книга за всеки. Виж там какво не си чел и си попълни знанията.

Комплекс пък предлага достъпен гид към малко по-конвенционални и популярни шрифтове. Добър линк за начинаещи.

Това пък се явява нещо като сборна дипломна работа по типография на студентите Британското висше училище по изкуства и дизайн в Москва, с други думи - плакат и сборен шрифт.

Продукт на месеца. Категорично.

Всичко започва с рисунка на пълзяща жена. И се стига то тази впечатляваща серия графики.

Шопната или не? Провери сам на този сайт.

Съвременната хърватска архитектура в осъществени и бъдещи проекти. Гледай и се учи (това, ако го раздаваш архитект в България)

От Полша с любов - най-яките банди, артисти, хора, партита в 8 епизода с Ивар и Юлита.

Дриймъра се е запалил по по-една-иконка-на-ден. Прегледай какви ги върши.

300 кила чист сексапил. Или нещо подобно.

Телевизия на ръба на закона 3

Казусът ТВ+ е тема в броя на вестник 24 часа от понеделник, а поводът е включването на БТК във "войната". Ще преразкажа накратко, но е хубаво да прочетеш цялата статия на Паола Хюсеин.

Виваком изпраща няколко писма до БГ Сат (собственик на телевизия ТВ+), с които изразява интерес към разпространение на канала, но, както може да се очаква, не получава отговор. Логично, следващата стъпка е подадена в началото на септември жалба до Комисията за защита на конкуренцията със същите аргументи за неспазване на ЗЗК, като посочените от мен тук.

БГ Сат отговаря абсолютно несъстоятелно - това, че офисите им с Булсатком били врата до врата, не значело, че двете фирми са свързани, БТК искала да завземe пазарен дял, а пък БГ Сат сама си избирала чрез кой оператор да разпространява ТВ+. Моля!?

Председателят на СЕМ Георги Лозанов отново демонстрира активно бездействие, така както прави и по въпроса със списъка на значимите спортни и културни събития, макар че СЕМ има капацитета, задължението и правата да вземе решение в случая.

Прави впечатление и лицемерната позиция на кабелния оператор Близу, който няма да се включи в спора (въпреки, че абонатите му са ощетени в случая), но ако нещо изпадне наготово, ще се възползва. Всъщност, това показва колко хубаво нещо е конкуренцията - ако досега потребителят на практика нямаше избор и се оказваше или при Булсатком, или при Близу, навлизането на нови играчи на пазара на цифрова телевизия като БТК (а защо не и М-Тел) и действията им могат да донесат ползи на всички потребители.