Дюселдорф и Бон

Дюселдорф е най-оживения и проспериращ град в региона. В събота и неделя там се провеждаше Джаз рали - няколко открити сцени, на които цял следобед и вечер свириха бендове, концерти в клубове и зали цяла нощ.

Уви, лошото немско време взе да се проявява и докато се разхождахме по брега на Рейн валя ситен дъждец.

Върхът на Райнтурм се губи в облаците (през арките на Енергийната пирамида)

Яхтеното пристанище и Нойе Цол на Франк Гери. Да, хваща окото, но не е непременно красиво (май важи за всичко негово).

Малкото пристанище.

Да Бърбън Стрийт Стомпърс пред Юриге. Жизненоважен урок научен от мен в Юриге: майнцер не е наденичка, а миризливо сирене. После да не кажеш, че не пиша полезни неща в блога ;-)

Олег Лундстрем Бигбенд от Москва пред кметството.

Вечерта Кьоногсалее, пешеходната улица с кръчми от двете страни, беше претъпкана, отличаваха се еднополови групички облечени еднакво и празнуващи ергенски (момински?) партита.

Игличките върху издадени надписи и табели са обичайна гледка в Германия - немците обичат птичките, спор да няма, но не обичат да им наакват фирмата.

В неделя минахме през Кьолн (отново) на път за Бон. Валеше, поради което прекарахме повече от престоя си там в кръчма на по кьолш-два. По чиста случайност уцелихме момента, в който свещениците излизаха от катедралата след празничната литургия по случай Пфингстен*.

Апропо Пфингстен, заради празника понеделник беше почивен, а в неделя по принцип не работят никакви магазини - ще рече пълно шопинг въздържание. Въобще пазаруването в немско не е лека работа - 6 работни дни, ограничено работно време (в 8 вечерта почти всички хранителни магазини са хлопнали кепенците) и, ах, пфанда - по 25 цента, важи за стъклени, пластмасови бутилки и кутийки, понякога важи за еднократна употреба на бутилките, понякога за многократна, не всички магазини приемат, някои работят с автомати, някои на касата.

Та, обратно към пътуването. Бон е град с древна история - това отгоре например е Щернтор, част от средновековните укрепления. По целия център има табелки сочещи към основните туристически забележителности, но по-добре се консултирайте с карта за да не се въртите в кръг.

Бетовен

... и родната му къща.

Въобще всичко се върти около знаменития композитор. Бон почти е забравил факта че 40 години е бил столица на ФРГ - градът е със запазена архитектура от началото на 20. век (за разлика от повечето градове в региона, сериозно пострадали по време на Втората световна), нисък, тих, може да се каже дори романтичен. За столичния му статут напомнят единствено къщите близо до брега на Рейн, за които предполагам, че са бивши посолства. Всъщност дори самият речен бряг е спокоен, с километрична алея и липса на внушителни постройки по него.

26 - 27 май 2007

* На български Пфингстен е Петдесетница. Аз, да прощават вярващите православни, не бях чувал за Петдесетница до сега.

Кьолн, Вупертал и Шлос Бург

Пътуването беше ОК, от стария терминал излитат само лоу кост компании и има само един отворен магазин. В полетите на Джърман Уингс няма места - кой където си намери, а може би заради по-малкия самолет друсаше доста повече от обикновено.

В Кьолн имахме около 3 часа в четвъртък, достатъчни за разходка из централната част на града. Кьолнер Дом, една от най-големите и значими готически катедрали, се издига точно до гарата и е що-годе единствената забележителност в града, който е бил почти напълно разрушен по времето на Втората световна.

От Дома тръгва Г-образна пешеходна зона, а на ъгълчето е ей тоя паметник:

Времето беше хубаво и крайбрежната алея и градинка беше пълна с хора. Всъщност другите запазени стари сгради (освен църквите) са по брега на Рейн и до една са превърнати в кръчмички или хотелчета.

Залата на Кьолнската филхармония се намира под земята, а отгоре има площадче, по което може да се разхождаш. Е, явно не и когато има концерт. Сигурно това е била последната поръчка на този архитект.

Кьолн е 4-ия по големина град в Германия - след Берлин, Мюнхен и Хамбург, но някак това не личи. На връщане вчера хвърлихме един поглед след полунощ на катедралата, която не беше осветена, а площадчето пред нея беше абсолютно пусто.

Във Вупертал пристигнахме около 21 ч, а за вечеря грилвахме на двора пред общежитията.

Вупертал е разположен надълго по течението на река Вупер и околните хълмове. Не случайно и университетът се нарича Бергише. Сградите му и тези на общежитията са доста интересни - разделени са на нива и са построени така, че поради ландшафта е съвсем нормално в една сграда да се влезе от улицата директно на 3-о ниво.

Общежитията са модерни, минималистични и еко, до такава степен, че в някои от тях няма отопление, а се разчита на естественото задържане на топлина от сградата. Стаите са единични или двойни, достатъчно широко и чисто е, а гледката от там е един път.

Край на пешеходците, деца с топка, коли и къщи (?)

Надали има друг град известен предимно с градския си транспорт, и по-конкретно с една единствена линия. Швебебанът е гордостта на Вупертал и е изобразен дори на градското лого. В по-голяма част от маршрута се движи над реката, но към Фовинкел свива в квартала и минава над улица, така че от влакчето се гледа директно в прозорците на последните етажи на сградите по нея.

Сутринта в петък Боги беше на испански, което ни беше достатъчно да разгледаме центъра, а следобеда тя ни заведе до близък средновекеовен замък. Пътят е следния: с швебебана до последната спирка, от там с тролей до през съседния град Солинген (да, този със стоманата) и до Шлос Бург (малко генерично име, но така си се казва). Последната пречка преди замъка е стръмен седалков лифт.

Красиво и спокойно, историческо, ако някой иска да го раздава турист в Германия трябва да обикаля замъци, а не като нас - сиви рурски градове.

24 - 25 май 2007

Синьо лято

Това лято може да звъниш като мен - с мелодията от Синьо лято (макар аз да си звънкам така от миналото още). Музиката е написана от Кармело Бернаола и можеш да си я свалиш от като mp3 или в по-съкратена amr версия.

А сега малко повече за сериала, истински култ в Испания през 80-те, а и в много източноевропейски страни. В 19 серии се редуват забавни и доста сериозни теми за порастването, като развода, секса, смъртта, отношенията с родителите, любовта, околната среда. Действието се развива по време на привидно безгрижната ваканция в курорта Нерха на Коста дел Сол. Главните герои са децата Хави, Тито, Беа, Панчо, Пираня, Кике, Деси, художничката Хулия и стария моряк Ченкете. Сериалът е излъчван 11 пъти по TVE досега, в България за последно го пускаше Евроком миналата година.

След последната серия, когато умира Ченкете, в Испания настава траур, а новината е водеща във вестниците. Антонио Ферандис, който играе Ченкете, почива наистина през 2000 г. От останалите актьори Мария Гаралон (Хулия) и Хуан Хосе Артеро (Хави) продължават да са играят във филми, но на другите нещо не им понася славата. Първоначално Панчо и Хави се пробват като музиканти, но се провалят, а в последствие Панчо има проблеми с наркотиците, Пираня е преподавател, Тито - рецепционист в хотел именно в Нерия, Кике - фотограф, Беа и Деси, сестри в реалния живот, работят в болница.

В Нерия има улица на името на всеки един от героите, а в Симеоново - улица с името Синьо лято.

Бележки 7

Никакъв интерес към конкурса, наградата си остава за мен и Краси. От днес използвам картинката за линк към профила - някъде вдясно и надолу ще я намериш, а от няколко дни си имам и съответната фавиконка (мерси).

_

Третата серия на сагата Сами сте! изненадващо фийчърва Яне Янев. Бля! Няма да се жалвам, то се видя колко гласа получиха. Абе гледам, че след Капитал и уж политически неангажирано издание като Една седмица в София измрънка от цирка с роднините на сестрите.

_

Забелязвам, че шофьорите от софийския градски транспорт са станали по-нахални откакто им вдигнаха заплатите. Само това ни трябваше - още маршруткаджии.

_

На 15 май са лончнали Атаман. Ето няколко линка с новината: 1 2 3 4 "Диди Пухи" ха-ха.

_

Шейм он ю, Роулинг! Очевидно е, че в лайвскор.ком са фенове на поредицата за Хари Потър, след като прекръстиха нападателя на Литекс Крум Бибишков, вкарал 2 гола в съботния мач с Локо Пловдив, на Б. Крум. (цъкни на картинката за скрийншот)

_

Следващите 7 дни няма да има нищо ново от мен, препрочитай си старото. Е, добре де - довечера ще пусна една аванта още.

Шрифт 3

Това не е точно шрифт, а цяла типoграфска и комуникационна система.

FF Mt e разработката на Ерик Шпикерман за Фонтшоп и макар да се базира на сериозни научни изследвания по същество представлява доста простичка редукция на буквите в думата, която не позволява използването на гласни освен в началото й. Очевидно е влиянието на съвременните форми на комуникация, като смс и чат, както и уеб 2.0 модата, а целите са спестяване на място, последователност и, в крайна сметка, улеснение при употребата на горните три.

Може да прочетеш повече във фонтблог и да си го свалиш безплатно от тук.

Прясна риба

Фроста е марка за замразени храни и полуфабрикати, която от години използва един темплейт за реклама - на сплит скрийн се показват човек, който приготвя продукт на Фроста и "истински" готвач, като по някое време готвача може да се пресегне и да опита полуфабриката за да потвърди оригиналния му вкус. Абе, с други думи, класика по немските телевизии, сравнима само с рекламите за прахове за пране.

И бааам, ето това е последната рекламка, която мъничко прекрачва границата на добрия вкус, хе-хе.

Футболни

Българският футбол е мъка и това, което няма да се случи, е да се промени. Но нека си представя, че имах магическа пръчка и успея да променя мисленето на мениджмънта на един клуб.

Откъде бих започнал? Ами темата е вече доста оборотна - базите. Не ги разбирам много сенчестите дела, но в последните няколко години де що има парк се превърна в бизнес парк, плаж - в хотел и т. н. Само стадионите и спортните зали останаха държавна собственост и си се рушат бавно, но сигурно, при все желаещите да ги получат дават ясни индикации, че предназначението на обекта ще си остане същото. Не смятам, че решението е да се измами държавата, но пред вид очевидния факт, че дадено съоръжение може да функционира както си му е реда, интересите на собственика и ползователя трябва да съвпадат, а в България могат да съвпаднат, само ако става дума за едно и също лице.

Може ли да се печели от бази? Това, че у нас не се прави, съвсем не означава, че е невъзможно. Нека започна от най-ниското ниво: добри тренировъчни бази означава по-добър продукт от детско-юношеската школа и възможност да се печели от наем на съоръженията и прилежащата хотелска база. Изграждането на модерен, чисто футболен стадион с покрити трибуни, видеонаблюение, системи за сигурност, достатъчно входове, тоалетни, удобни седалки, обекти за хранене, ВИП ложи, развлекателни обекти със сигурност ще повиши посещаемостта и склонността на публиката да харчи повече при посещението си. Както за стадионите, така и за залите има допълнителни възможности за доходи - организация на финали, концерти, изложения, права върху името, място за външна реклама.

Ето - наскоро УЕФА даде на Полша и Украйна домакинството на Евро 2012. Да, може да е политическо решение, но показва, че дори страни от нашата черга могат да организират големи футболни събития, а инвестицията на Ринат Ахмедов във новия супер стадион на Шахтьор не изглежда толкова странна.

Брандинг. Истина е, че марката на футболните клубове е вече доста по-стойностна от продукта, който продава. Червената звезда, левскарското Л, триъгълника с бяло С на Славия са разпознаваеми символи и означвата много повече от уредени мачове, разорани терени и бой на агитки. Футболът е най-вече емоция, а емоционалната привързаност е най-силното оръжие на брандинга. От тези марки може да се печели. Аз бих им хвърлил един фейслифт, бих ги дефинирал по начин, по който се дефинира всяка една корпоративна идентичност, бих ги защитил от пиратство, ако ще и това да включва любимите ни ГДБОП, и бих залял пазара с фланелки, чаши, спално бельо, шалчета, топки, хладилници, шапки, дънки, плажни дюшеци и каквото там ми хрумне.

Но брандинга не е само мърчaндайз. Никой клуб не може да си позволява да се асоциира с хулигани (които трябва да бъдат изгонени от стадионите), с гуляещи в Син Сити играчи, с лошо отношение към журналистите (защото са отмъстителни). А и те, горките, живеят в свой собствен свят и са способни да срутят всичко положително от собствената си фенска камбанария. Е, това си е сериозен проблем - ако е до пари, ще измислим нещо, но манталитета. Разбира се към една силна спортна марка принадлежат изживяването на стадиона, представянето в медиите, клубния музей... всичко.

Клубовете трябва да скъсат с покровителството на фен-клубовете. Цялото това толериране на хулиганските прояви има обратен ефект - от групичката лумпени, която саботира домакински мач на Левски от евротурнитрите като засипа терена с бомбички и димки при положение, че отбора е с последно предупреждение, до редовните малоумни протести на червената агитка срещу ръководството на ЦСКА не заради провал на терена, аз заради някоя си отнета привилегия на фен-клуба. Но докато начело на клубните ръководства са същите бай-ганьовци, като тези в "официалните" фен-клубове адекватни мерки няма как да се вземат. Освен да затваряме сектори и да вдигаме цени, май друго не можем, а?

Да, клубът трябва да се грижи за феновете, но нека това да са феновете, които си плащат билетче, не трошат, подкрепят отбора. Нека стадионът е чист, хулиганите вън от него, клубния магазин - пълен, да има безалкохолна бира за левче, да има намаления за сезонните билети, да се говори с привържениците, а не да им се нарежда.

Клубовете трябва да почнат да печелят от реклама. 10000 души на мач може да са малко по световните стандрати, но това са си 10000 - къде на друго място ще намериш толкова хора затворени на едно място за 2 часа. Спонсорството трябва да измести "благодетелството" – ето, мобилните оператори успешно го правят, но нека оставим настрана гигантските им бюджети, футболът е идеален канал и за по-малки фирми. Там - пред телевизора, зад спортния вестник са милиони привърженици - и те ти вярват, защото подкрепяш любимия им отбор.

Александър Томов може и да е палячо, но е прав когато използва (може би паразитно) думичката "европейско" за управлението, структурата, отношението на клуба. Ние, обаче, сме си в криворазбраната българска действителност - агитките се трепят, клубните шефове се псуват, а от друга страна мачовете се уреждат другарски, а шефовете въртят тъмни сделки помежду си. Трябва да е точно обратното - както Байерн и Мюнхен 1860 се обединиха за да построят Алианц Арена, но когато двата отбора са на терена един срещу друг, се хвърлят на живот и смърт.

Малко по систематично - какви са приходите и разходите на един професионален футболен клуб? Приходи: трансфери, приходи от базите, приходи от държавата, емисии на акции, билети, спонсорство и реклама, мърчандайз, телевизионни права (разбира се, не в този ред). Разходите са за заплати на футболистите, треньорите и администрацията, наеми и транспорт, трансфери, данъци. Е, май обясних как повечето от тях са обвързани и как малко инвестиционна мисъл може да вдигне клуба, че и да донесе спортни успехи. Финансовата стабилност, както и добрия мениджмънт би направила отбора независим от трансферите и успокоила както рекламодателите, така и феновете, че ще гледат силен отбор цял сезон, без сътресения, а това от своя страна означава повече пари от телевизиите, а може би и онези "митични" сезонни билети, които продават всички нормални спортни клубове и които гарантират пари за клубовете, пълни стадиони (с нормални хора) и качествено шоу за публиката всеки път.