Има една особена категория хора, сигурно си попадал на такива, които още смятат нещата в марки, нищо че те вече не съществуват. По-добре да не попадаш на много такива хора, а ако е така, сериозно бих се притеснил за средите, в които се движиш. Аз лично смятам нещата в бири, много по-приятно е.
Германската марка се ражда в Западна Германия през 1948 г. и заменя райхсмарката, като в процеса суми до 600 райхсмарки се сменят по курс 1 към 1, а над тази сума една нова германска марка струва 10 стари райхсмарки. През 1923 г. райхсмарката (или по-точно рентенмарката) пък е заменила обезценената от хиперинфлацията хартиена марка при курс 1,000,000,000,000 към 1. Не знам точно как се казва това число с нулите. До 2001 г. обаче германската марка остава една от най-стабилните валути и е втората (след американския долар) резервна валута в света, а между 1999 и 2001 г. е официално платежно средство в Черна гора.
Бундесбанк пуска в обращение последната, четвърта емисия германски марки през 1991 г., когато валутата става официално платежно средство и в източната част на страната, т. е. в цяла обединена Германия. Смяната отново става при по-неизгоден курс за по-големи суми, направо не ги разбирам немците. Серията включва банкноти в деноминации от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 марки, т. е. този постинг ще е малко по-дълъг от първия за белгийския франк.
Върху банкнотата от 5 марки е Бетина фон Арним (1785 - 1859), писателка-романтичка, ама не защото е пишела лигаво, а защото е творила в стила романтизъм. Най-известното й произведение е публикуваната й кореспонденция с Гьоте, което на мен ми говори, че не е била чак толкова значим автор - нещо като Иво Сиромахов, ама с кринолин, коса и няколко собствени текста. Съпругът на Бетина Ахим фон Арним също е писател, също романтик, който обаче не е удостоен със собствена банкнота. Двамата са живели разделено - той във фамилното имение, а тя в Берлин, като някак е успяла да му роди 7 деца (не питай за подробности, сигурно е от романтизма). От задната страна на банкнотата е изобразена Бранденбургската врата, което пък ме навежда на мисълта, че Бетина се е уредила с петтях марки само заради връзката си с Берлин.
Ако някога си изучавал точни науки, името на лицето, което гледа така миловидно от банкнотата от 10 марки, е вероятно да предизвика поне кисела физиономия (ако не и изблик на неконтролируемо псуване). Става дума за Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855), един от най-значимите математици в историята. Оставил е десетки основопагащи трудове в сферата на математиката и астрономията, а няколко теореми са кръстени на негово име. Машина.
Върху банкнотата от 20 марки е изобразена Анете фон Дросте-Хюлсхоф (1797 – 1848), която по подобие на съвременница си Бети по-горе е поетеса - очевидно популярно занимание за жените с благороднически произход по времето на Просвещението. Впрочем, осемте портрета върху серията са поделени поравно между жени и мъже и е по-добре да замълча точно сега, за да не ме обвиниш в сексизъм или нещо подобно (или не дай си Боже, още по-лошо).
Върху банкнотата от 50 марки очевидно е изобразен бароковкомпозитор архитект и артилерийски инженер. Най-значимият проект на Балтазар Нойман (1687 – 1753) е внушителната резиденция във Вюрцбург. Дворецът е разрушен почти напълно през Втората световна война, но веднага след това е възстановен до предишния си блясък и включен в Световното наследство на ЮНЕСКО. Несебърци, четете ли?
Ето я и композиторката - Клара Шуман (1819 – 1896) върху купюра от 100 марки. Клара е съпруга на поне за мен по-известния Роберт Шуман, когото надживяла с едни 40 години и записала впечатляваща 61-годишна кариера на концертиращ пианист.
През 1997 г. Бундесбанк пуска в обращение банкноти от 50, 100 и 200 марки с подобрена защита, в т. ч. холограмно фолио, двуцветно мастило и други, а банкнотата от 5 марки започва да става все по-рядка, за сметка на монетата.
Паул Ерлих (1854 – 1915) е върху лицевата страна на банкнотата от 200 марки. Ерлих е 3 в 1 - лекар, химик и имунолог, сред най-важните му открития са лекарството срещу сифилис, с което на практика създава химиотерапията, и серума срещу дифтерия. През 1908 г. заедно с Иля Мечников получават Нобеловата награда за физиология или медицина (май за медицина).
Върху банкнотата от 500 немски марки е изобразена Мария Сибила Мериан (1647 – 1717), художничка и природоизследователка, като трудовете и логично се състоят от описания и илюстрации на растения и насекоми. През 1699 г. Мария Сибила, която тогава живее в Амстердам заминава за Суринам и през следващите 2 години изследва и описва местната флора и фауна.
Хората, имали рядкото щастие да държат в ръцете си истинска банкнота от 1000 марки, се делят най-общо на три групи - служители в банки, мафиоти и обикновени късметлии. Късметлии, защото от него греят ликовете (тук със смело предположение може да се включиш и ти) на Братя Грим, чиито принос за изграждането на немската нация е по-голям от всички изброени по-горе, Бисмарк, кайзер Вилхелм Едно и кайзер Франц взети заедно. Якоб (1785 - 1863) и Вилхелм (1786 - 1859) са ти известни преди всичко заради приказките, които са събрали и преразказали - Червената шапчица, Снежанка, Спящата красавица, Румпелщилцхен, Хензел и Гретел, Пепеляшка, Вълкът и седемте козлета, Рапунцел. Не по-малко важна е работата им като лингвисти във времена, в които немският език се говори в безброй варианти по десетки независими градчета, държавици и общности из цяла централна Европа, газени от горе на всичко от френския имперски ботуш, който едно хубаво немско Р не можел да каже. Якоб е автор на Немска граматика, а двамата започват работата по Немски речник, който е завършен чак през 1961 г. и се състои от 32 тома.
Помня, че още навремето смятах дизайна на марките за впечатляващо изчистен и елегантен. Причината е може би в контраста с банкнотите от третата емисия, в обращение до средата на 90-те. Любопитното при нея е, че портретите не са на исторически личности, а са взети от картини на Албрехт Дюрер, Бартел Беам, Кристоф Амбергер, Лукас Кранах. С всички орнаменти, завъртулки и тежка типография, характерни за старите пари, сравнена с четвъртата, третата серия е красива по онзи особен начин, по който Мария-Антоанета би била красива в сравнение с Роузи Хънтингтън-Уайтли.
От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Германия е еврото, като 1 се разменя за 1.95583 марки.
Ето, огромен постинг за марката без нито едно споменаване на Сашка Васева! Упс...
Германската марка се ражда в Западна Германия през 1948 г. и заменя райхсмарката, като в процеса суми до 600 райхсмарки се сменят по курс 1 към 1, а над тази сума една нова германска марка струва 10 стари райхсмарки. През 1923 г. райхсмарката (или по-точно рентенмарката) пък е заменила обезценената от хиперинфлацията хартиена марка при курс 1,000,000,000,000 към 1. Не знам точно как се казва това число с нулите. До 2001 г. обаче германската марка остава една от най-стабилните валути и е втората (след американския долар) резервна валута в света, а между 1999 и 2001 г. е официално платежно средство в Черна гора.
Бундесбанк пуска в обращение последната, четвърта емисия германски марки през 1991 г., когато валутата става официално платежно средство и в източната част на страната, т. е. в цяла обединена Германия. Смяната отново става при по-неизгоден курс за по-големи суми, направо не ги разбирам немците. Серията включва банкноти в деноминации от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 марки, т. е. този постинг ще е малко по-дълъг от първия за белгийския франк.
Върху банкнотата от 5 марки е Бетина фон Арним (1785 - 1859), писателка-романтичка, ама не защото е пишела лигаво, а защото е творила в стила романтизъм. Най-известното й произведение е публикуваната й кореспонденция с Гьоте, което на мен ми говори, че не е била чак толкова значим автор - нещо като Иво Сиромахов, ама с кринолин, коса и няколко собствени текста. Съпругът на Бетина Ахим фон Арним също е писател, също романтик, който обаче не е удостоен със собствена банкнота. Двамата са живели разделено - той във фамилното имение, а тя в Берлин, като някак е успяла да му роди 7 деца (не питай за подробности, сигурно е от романтизма). От задната страна на банкнотата е изобразена Бранденбургската врата, което пък ме навежда на мисълта, че Бетина се е уредила с петтях марки само заради връзката си с Берлин.
Ако някога си изучавал точни науки, името на лицето, което гледа така миловидно от банкнотата от 10 марки, е вероятно да предизвика поне кисела физиономия (ако не и изблик на неконтролируемо псуване). Става дума за Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855), един от най-значимите математици в историята. Оставил е десетки основопагащи трудове в сферата на математиката и астрономията, а няколко теореми са кръстени на негово име. Машина.
Върху банкнотата от 50 марки очевидно е изобразен бароков
Ето я и композиторката - Клара Шуман (1819 – 1896) върху купюра от 100 марки. Клара е съпруга на поне за мен по-известния Роберт Шуман, когото надживяла с едни 40 години и записала впечатляваща 61-годишна кариера на концертиращ пианист.
През 1997 г. Бундесбанк пуска в обращение банкноти от 50, 100 и 200 марки с подобрена защита, в т. ч. холограмно фолио, двуцветно мастило и други, а банкнотата от 5 марки започва да става все по-рядка, за сметка на монетата.
Паул Ерлих (1854 – 1915) е върху лицевата страна на банкнотата от 200 марки. Ерлих е 3 в 1 - лекар, химик и имунолог, сред най-важните му открития са лекарството срещу сифилис, с което на практика създава химиотерапията, и серума срещу дифтерия. През 1908 г. заедно с Иля Мечников получават Нобеловата награда за физиология или медицина (май за медицина).
Върху банкнотата от 500 немски марки е изобразена Мария Сибила Мериан (1647 – 1717), художничка и природоизследователка, като трудовете и логично се състоят от описания и илюстрации на растения и насекоми. През 1699 г. Мария Сибила, която тогава живее в Амстердам заминава за Суринам и през следващите 2 години изследва и описва местната флора и фауна.
Хората, имали рядкото щастие да държат в ръцете си истинска банкнота от 1000 марки, се делят най-общо на три групи - служители в банки, мафиоти и обикновени късметлии. Късметлии, защото от него греят ликовете (тук със смело предположение може да се включиш и ти) на Братя Грим, чиито принос за изграждането на немската нация е по-голям от всички изброени по-горе, Бисмарк, кайзер Вилхелм Едно и кайзер Франц взети заедно. Якоб (1785 - 1863) и Вилхелм (1786 - 1859) са ти известни преди всичко заради приказките, които са събрали и преразказали - Червената шапчица, Снежанка, Спящата красавица, Румпелщилцхен, Хензел и Гретел, Пепеляшка, Вълкът и седемте козлета, Рапунцел. Не по-малко важна е работата им като лингвисти във времена, в които немският език се говори в безброй варианти по десетки независими градчета, държавици и общности из цяла централна Европа, газени от горе на всичко от френския имперски ботуш, който едно хубаво немско Р не можел да каже. Якоб е автор на Немска граматика, а двамата започват работата по Немски речник, който е завършен чак през 1961 г. и се състои от 32 тома.
Помня, че още навремето смятах дизайна на марките за впечатляващо изчистен и елегантен. Причината е може би в контраста с банкнотите от третата емисия, в обращение до средата на 90-те. Любопитното при нея е, че портретите не са на исторически личности, а са взети от картини на Албрехт Дюрер, Бартел Беам, Кристоф Амбергер, Лукас Кранах. С всички орнаменти, завъртулки и тежка типография, характерни за старите пари, сравнена с четвъртата, третата серия е красива по онзи особен начин, по който Мария-Антоанета би била красива в сравнение с Роузи Хънтингтън-Уайтли.
От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Германия е еврото, като 1 се разменя за 1.95583 марки.
Ето, огромен постинг за марката без нито едно споменаване на Сашка Васева! Упс...
Евро рисовали с марок что ли? Чем-то они похожи.
ОтговорИзтриванеВинаги съм се чудила как се прави подбора на лицата, които да гледат от банкнотите. И на мен ми направи впечатление това със сем. Шуман :)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря за изчерпателния пост и весел уикенд.
Вячеслав, дизайнът на еврото е избран след конкурс - ето тук съм писал: http://theplamen.blogspot.com/2009/01/1996.html (по-надолу в постинга има линк към всички дизайни)
ОтговорИзтриванеХубав уикенд и на теб, Радостина ;-)
Пламене, дали случайно имаш представа откъде може да се намерят подборки на карикатури, излизали в 24 и 168 часа в периода 92-99 ? Конкретно ме интересува една карикатура по темата на поста: Бенджамин Франклин и Джордж Вашингтон стоят в едно чейндж-бюро, а отвън са се събрали захари зограф, левски и вазов и стамболов и викат "Много сме, силни сме"
ОтговорИзтриванеХелп ?
ПП. Мисля, че един пост за изкуството на карикатурата би допринесъл добре за твоя блог. Даже имам някои карикатури от 90-91, които бих ти предоставил с удоволствие.
Има 3 начина, за които се сещам - да се абонираш за PDF изданието на "24 часа" онлайн, което маааай има архив, да отидеш в някоя библиотека - софийска градска или националната, която има архив на всичката преса, или да откриеш нещо през Ивайло Нинов.
ОтговорИзтриванеПубликацията донася огромна носталгия.
ОтговорИзтриванеС моя коментар отварям нова категория на притежателите на банкнота от 1000 германски марки. Работил съм в Германия като технически ръководител и част от заплатите ми бяха в купюри от по 1000 марки. Като колекционерска стойност струват около два пъти номинала си в евро. Ако си спомняте, защитите на тази банкнота са много по-малко от тези до 200 марки. Третата емисия е много по-красива и ценена от четвъртата сред бонистите. Стилизираните листа са едни от шедьоврите на немското банкнотопечатане и по-близо до традиционният изглед на немските банкноти, били те имперски, райхски или федерални.
инж. Стефан Ангелов affle@abv.bg
Защо 16 години след смяна на марка с евро и днес можеш да платиш с марки в Германия където и да е?! Централна банка приема и обменя една марка за едно евро дори от средни търговци и производители!
ОтговорИзтриване