Разни 106

На най-интересната династия в Европа - Хабсбургите е посветен може би най-добре направеният исторически сайт за момента. Приятно изгубване в него, ако се интересуваш де (а що няма да се интересуваш от Хабсбургите, аз лично не мога да си представя).

Малките мъдрости в рисунките на Лий.

За синестезията обичаме да си говорим в блога (по-точно аз, ти да четеш) от доста време. Както и за метрото. Е, Джеймс Уонъртън усеща вкуса на всяка станция в Лондонското - Кингс Крос е бадемов кейк, Тотнъм Корт Роуд е яйце и препечена наденичка, а Бонд Стрийт - сдъвкана коса...

И понеже въпросното празнува 150-тата си годишнина тия дни, ти подарявам още няколко прелюбопитни линка: кадри от строежа му, съпоставени със същите локации днес, ежедневни снимки от преди 40 години, както и задължителната вече версия на схемата на Хари Бек, този път посветена на набора ФА - не с пички, а с футболисти, разбира се. Видя ли как плавно стигнахме до футболния раздел в това издания на Разни, браво на мен.

От Палестина идва този невероятно симпатичен проект - минималистични варианти на емблемите на водещите футболни клубове от Англия, Испания, Франция, Германия, Аржентина, Бразилия (изкуших се картинката да е на Палмейрас, но не), Турция, Египет, Русия, Португалия, Шотландия. Да, това е Барса, но виж и останалите. Май само Хановер могат да са леко маккейла мароуни.

А уж досадното изброяване горе е само подготовка за любителите на статистиката (с тая фраза пускам, пускам си ви в БНТ), защото тук има доста интересни данни (вярно, за по-миналия сезон) - от средната голова разлика на Ференцварош до процента от населението, което посещава мачовете в Бундеслигата.

Комикс и попкултурни герои оживяват върху реверсите на монети.

Виж, чувал съм за Сарториалист, ама не е моето нещо. Татуриалистът обаче го бие по всички показатели. Или поне по един.

Това е гениално!

100 неща, които трябва да знаеш за клитора. Така казват, не ме гледай все едно...

Да бе, що да не пуснем на пазара пури и цигари Кока-Кола, звучи логично. Не? Ама да. И въобще, навремето рекламата е била много, ама много по-безскрупулна.

Планирай лятната ваканция отрано с Игри на тронове турс!

Математиката два обяснение на много неща. Или пък те обърква още повече.

Продължаваме минималистичната тема с едно елегантно предложение за графична идентичност на Унгария, изведено от националния герб (плюс едно за Будапеща). Ами така се прави!

С това даваме начало на виртуално околосветско пътешествие: Тръгваме с тест, колко германец си (всъщност реклама за книга на един англичанин, който даже не говори немски, ама 'айде). А истинският германец не може да не знае историята на слоницата Туфи, която (и оцелява) от вуперталския швебебан. Отскачаме до северно Колорадо, където си търси име за нов щат. Отскачаме до Япония с може би най-добрия местен сайт (но на английски) за готварски рецепти и попреглеждаме шунга - средновековна форма на графично изкуство... абе, дядото на порното. Връщаме се в Англия от същото онова време, за да чуем автентичния език на Шекспир. В предпоследното изречение от този абзац среща си дават 22 думи, които англоговорящите може би не знаят как да произнесат, и още 11, които са толкова уникални, че нямат превод. А последното е просто преход към следващата картинка, с която заключваме темата:

Те са последните диви племена, представители на уникални култури, които скоро ще бъдат погълнати от съвременната цивилизация. Джими Нелсън обикаля света от Сибир до Вануату и от Намибия до Непал, за да документира живота им, преди да изчезнат.

Какво ще кажеш за цял сет графити буквички... така де, ред да има, не може на всеки таг да си с различно А (например)!

Националния конгрес на американските индианци заклеймява използването на "индиански" имена и талисмани от професионални спортни отбори като расистко в нарочен доклад. А в пъти повече ми харесва заядливия им подход от преди десетина години. Бай дъ уей, очаквай в близките месец-два по-подробен постинг за една стара и поучителна история за расизъм в спорта.

Картинката горе е на Рамен, единствено и само заради страстта му към фаровете, корабите и морето. А ти прегледай и наш'то си - Петя Константинова.

Бира! Документално видео за създателя на ливърпулската крафт пивоварна, може би малко по-малко вдъхноваващо, отколкото можеше да е с цвят. Прегледай всички видове бира, за колко знаеш, колко от тях си опитвал? И виж в какво се превръщат някои от тях - сладолед. A, както знаеш (поне аз съм писал тук), във филмите и сериалите често си измислят марки за използваните продукти - на този плакат ще откриеш измислените бири.

Знаеш ли си правата като клиент на авиокомпания? Букмаркни това и дано не ти се налага да го ползваш.

Въпреки че лееко напомня за замъка на лорд Фаркуад, новата сграда на Архива на Северен Рейн - Вестфалия може да се превърне в единствената струваща си забележителност на Дуисбург.

Всяка държава, ще, не ще, е световен лидер в нещо - понякога добро, понякога лошо, понякога уотдафък. Дай зуум на тази карта и виж в какво водим ние.

Динамика на топ 20 на най-големите градове в САЩ от 1790 г. до днес. На бас, че някой от гигантите на 19. век не си ги чувал. А може и някоя нова звезда.

Опаа, логото ни прилича на долни гащи, опаа, крилато яйце от Фукушима, к'во прайм?

Американските ученици не искат истинска храна, а пинк слайм... и си го получават. Малко се пие в тая държава.

Артефакти на скръбта - викториански бижута, посветени на починали близки.

Оказва се, че жертва на бюджетните съкращения в САЩ е паднала и страничката на НАСА, в която ежедневно беше публикувана по една гигапикселова сателитна снимка на Земята. Добре, че в Европа пари продължават да се харчат и за това човекоугодно дело. И още един изумителен проект - не сателитна снимка, а безумно подробна карта с всяка, ама всяка сграда в Холандия, цветово кодирана според периода, в който е построена. А ти не знаеш къде ти е мазата.

Малките братчета на бристълския паунд и внучета на нотгелда - регионалните валути в някои немски градове: урщромталер, щернталер, хавелблюте. (от)

История за една малко нетипична за Реддит общност - момичета с 18+ селфита.

И за десерт (ако си нямал нет последните 2 седмици) - продукт на ИКЕА или дет метъл банда? Аз изкарах 17 от 20, на бас, че не можеш да ме биеш.

Нотгелд

В края на Първата Световна война немците викат неволята и се ражда нотгелд, буквално пари за зор, иронично логично, след като благодарение на хиперинфлацията в онези времена, новите емисии на райхсмарката моментално достигат стойността на теглото си в тоалетна хартия. Нотгелд се издава от общини, градски спестовни каси и фирми, т. е. не представлява официално платежно средство, като някои отпечатани серии изобщо не влизат в обращение, а някои са пускани само за да задоволят интереса на колекционерите. Става дума за хиляди банкноти в най-разнообразни стилове - фолклорни мотиви, оформени като класически банкноти, като пощенски марки, с наивистични илюстрации или карикатури и истински типографски чудеса, повечето от Германия и Австрия, но и от Полша, Русия, Франция, Унгария. Следва съвсем малка и непредставителна селекция от нотгелд.

Още тук: 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7.

Великата комедия

Смърт… Заспиваш… И толкова… И в тоя сън изчезват душевният ти гнет и всички болки, измъчващи плътта ни. Такъв завършек - от бога да го просиш! Смърт… Заспиваш… Заспиваш… И сънуваш може би? Ха, тук е спънката! Защото туй - какви ли сънища ще ни споходят в тоз смъртен сън, когато се измъкнем от бренната обвивка - то ни спира, таз мисъл прави земните ни мъки тъй дълголетни. Кой търпял би инак безчетните камшици на века ни: неправдите на наглия потисник, високомерието на рода, сълзите на отритнатата обич, бавежа на закона, произвола на тлъстия чиновник, злия присмех, със който недостойният заплаща на тихата заслуга - всичко туй, когато едно бодване тук вляво очиства сметките ни? Кой би пъшкал под бремето на отмилял живот, ако не беше този страх пред него зад гроба, в неоткритата страна, отдето никой пътник се не връща? Той смазва волята ни и ни кара да се мирим с познатите беди, наместо да летим към непознати. Тъй размисълът прави ни пъзливци и руменият цвят на мъжеството посърва под отровното белило на многото мъдруване. И ето, мечти високи, почини с размах отбиват се встрани и губят право да се зоват "дела"!

Хамлет, превод: Валери Петров

Как българин (не) изобрети електронния часовник

България е малка страна със скромна нова история. За да се помпа националното самочувствие се налага да бъркаме в славното минало, да преувеличаваме не особено значими постижения, да си присвояваме чужди или просто да послъгваме (а после да се сърдим, че никой не е чувал за тях).

Петър Петров е предприемчив и успешен български емигрант и чудесен пример за подражание. Роден е в Брестовица през 1919 г., още преди края на Втората Световна заживява в Германия, по-късно се установява в САЩ, където работи за НАСА и създава няколко собствени технологични компании.

Но дали е изобретил електронния часовник?

В края на 60-те години 2 компании - Хамилтън Уоч Къмпани, производител с близо 80-годишна история в часовникарството, и Електро Дейта, малка технологична фирма, основана от Джордж Тийс, започват независимо разработки на електронни часовници. Любопитното е, че проектът на Хамилтън Уоч е вдъхновен от настолен часовник с газоразредни броячи (потърси из нета за nixie tube, изглеждат страхотно), който компанията създава за научнофантастичния филм 2001: Космическа одисея. През декември 1969 г. двете компании обединяват усилия в проект Пулсар и година по-късно вече имат работещ, макар и нестабилно, прототип със светодиоден дисплей, достъчно малък за ръчен часовник.

Как в историята се оказва Питър Петроф? През 1971 г. Електро Дейта придобива неговата фирма Кеър Електроникс, произвеждаща медицинско оборудване, и Питър е назначен за изпълнителен директор на обединената компания. Според сина му Ралф Петроф, с когото се свързах за повече информация, причината е опитът на баща му в НАСА. Заема поста до март следващата година, месец преди на пазара да се появи Пулсар П1, а причините за напускането му са най-вече във финансовото затъване на компанията.

Времеви модул с дисплей, състоящ се от 27 червени светодиода за всяка цифра, с изключение на само 7 за първата, кварцов кристал и 4.5 волтова никел-кадмиева батерия, опаковани в корпус от 18-каратово злато. Всичко това за 2100 долара, сума достатъчна да си купиш кола среден клас по онова време. Консумацията на енергия от дисплея е толкова голяма, че за да се избегне изтощаването на батерията той стои изключен и пали за 1.25 секунди само при натискане на бутона. Въпреки това моделът има огромен пазарен успех, а инвестицията в крайна сметка си струва - запазени Пулсари от първата серия в наши дни се предлагат за около 20 хиляди долара.

Легендата за изобретяването на електронния часовинк от Петроф тръгва от некролога, публикуван от семейството му в Ню Йорк Таймс през 2003 г. и стига до номинация в кампанията на БНТ Българските събития на ХХ век. Не, Питър не е "изобретателят на електронния часовник". Жалко е, че вместо да се отдеде дължимото на нововъденията в сферата на цифровите броячи и сърдечната апаратура, разработени от него, се разпространява подобна глупост. И не, за тези 10 години нито един журналист не е направил опит да се свърже с роднини и колеги на Питър за да потвърди информацията.

Знамена на рекламата 5

Повече дизайн, но не по-малко реклама в поредното издание на оказалата се безкрайна рубрика. Порови в архива за останалите, събери всички стикери и ги прати с есемес на кратък номер.

Нелоша, при все и не особено оригинална идея, но получава бонус за френските бежанци във Великобритания.

И въобще тия кого лъжат с тва френско име?

Това пък го правят за не знам си кой път вече. Бонусът е за френската кока.

Светът е трудно за разбиране място. Меркадо открива БРИКС. След 10 години. Иначе си струва да разгледаш големите изображения за детайли.

Търся си доброволец, който да сканира всички тези кодове.

Награда за цялостен принос за румънците от вафли Ром (преди години сложиха американското знаме на опаковката), които този път бранят столицата си Будапеща от объркване.

Пич, къде ми е колата?

Тези визии не са от реклама, но пък спокойно вършат тази работа. Одобрявам.

Опа, някой май не е мислил преди да отпечатва.

Ето ти и още много с американското знаме.

Парле ву япониш, малака?

Част от един любопитен, нищо че отново е румънски, проект, който можеше да видиш по време на София Дизайн Уийк тази година в Канаал.

И накрая малко да си поиграеш.