Още 7 безполезни факта

Още няколко любопитни факта, които е хубаво да знаеш, макар че надали ще ти притрябват:

Червеният кръст е основан от Анри Дюнан през 1863 г. в Женева. Емблемата (както и самото име) е заета от швейцарското знаме и няма никакво, поне пряко, религиозно значение. Въпреки това, по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г., известна у нас и като Освободителна, от османска страна се използва Червен полумесец, а по-късно се появяват червени звезда на Давид, лъв със слънце и ромб, последният прекръстен на Червен кристал и признат като трети официален символ на организацията.

_

След като се оттегля от пиратството през 1851 г. Франсис Дрейк, най-известния английски капер и кошмар за Испания, става кмет на Плимут и депутат.

_

Ако трябва да преведем на български имената на главните герои от приказката Хензел и Гретел, тя ще се казва Иванчо и Маргаритка. Маргарита, впрочем, означава перла на старогръцки.

_

Филмът на Ищван Сабо Съншайн с Ралф Файнс в главната роля проследява съдбата на 3 поколения от еврейската фамилия Зоненшайн в Унгария през 20. век. За да избегнат антисемитските репресии (практика през по-голяма част от века) Зоненшайн променят фамилията си на унгарски звучащото Шорш. Известният бизнесмен Джордж Сорос е роден в Унгария през 1930 г. под името Дьорд Шварц. Само 6 години по-късно семейството му променя фамилното си име на Шорош. Скандалният британски бизнесмен Робърт Максуел пък е роден през 1923 г. като Ян Лудвик Хох в градчето Слатинске Доли, тогава в Чехословакия, сега в Украйна. Ян избягва холокоста и се записва е британската армия.

_

Най-известният служител на международната застрахователна компания Дженерали е някой си Франц Кафка, който е работил в пражкия й офис близо година между 1907 и 1908 г. За протокола - работата не му е допадала.

_

Пълното име на министъра на икономиката на Германия (заел поста в началото на тази година) е Карл-Теодор Мария Николаус Йохан Якоб Филип Франц Йозеф Силвестер Фрайхер фон унд цу Гутенберг.

_

Първите, които обличат камуфлажни униформи в цвят каки, са британските военни в Индия. Самото име на цвета идва от думата как, означаваща пръст, прахоляк на фарси, през езика хиндустани, разговорна смесица между хинди и урду.

Заключ

За пръв път виждам такъв механизъм за заключване на входна врата, още повече на квартално кафене. Съдейки по подравнените цифри, предполагам, че не се ползва.

Разни 60

Започвам с две неща от миналата седмица, които няма начин да не си видял, но трябва да отметна: Волфрам Алфа - (не чак толкова) умната търсачка и Хората в София - видео импресия, в която столицата изглежда много по-добре, отколкото е.

Наскоро писах за конкурса за дизайн на единната европейска валута от 1996 г. Планирам да обърна внимание и на подобно мероприятие в Швейцария, но за него - по-късно. Темата този път е американския долар - добре познатият ти дизайн на банкнотите се появява през далечната 1869 година и отдавна се е превърнал в стандарт, нещо, което се дължи на факта, че е променян рядко и по малко през годините. Това, разбира се води и до не маловажни проблеми - доларите са по-слабо защитени, а еднаквите размери и цветове правят различните купюри трудно отличими един от друг. Промените при последните емисии от 1999 и 2004 г. - нови средства за защита, нови елементи върху лицевата страна, увеличаването на портретите и изваждането им от овалната рамка - целят решаването им, но като цяло доларите продължават да изглеждат, хм... ами стари. Именно към тотална промяна (по Обама) се стреми проектът на Ричард Смит за реди$айн на американската валута. Поради напълно неформалния и необвързващ характер, ентритата в него са неортодоксални и смели, понякога абсурдни - горе виждаш предложението на Майкъл Тизник, може би най-доброто засега. Препоръчвам ти да следиш сайта, а може и да се включиш с идея.

Ай, карамба! Съвсем истинска серия марки със семейство Симпсън от американските пощи.

Колкото по-кратки, толкова по-интересни: М'Африка, Вила Тугендхат, новата математика, 100 изоставени къщи в Детройт, изумителна колекция от индийски кибрити, 36 идейни лога, картини върху фасади и кори за яйца, 30 пъти Алиса, мустаци, Уго и мишката, типографски сапун, мебелна азбука, секс партитура, мръсно, фейжоада, приказливи възглавници, стол със сянка, Правдолюб.

Бъдещето на автобусните спирки. Интересно, в МИТ явно не са запознати с явлението "вандализъм".

Номинациите за сграда на годината в Москва и Питер - повечето, уви, са кич и стъкло, точно като при нас, но има и интересни идеи.

Донякъде интерактивна карта на човешката сексуалност - всевъзможни фетиши, ролеви игри, секс с коли, млечни бани, фистинг, секс туризъм, бондидж, вампирска еротика, некрофилия, инцест (тук е мястото да поздравя всички извратеняци, които са попаднали на блога ми с търсачка) и още един куп неща, за които ми трябва речник.

Книгите ти се променят, ти - също.

Дерматографията е кожен проблем, при който в резултат дори на леко дразнене на кожата се отделят големи количества хистамин, а капилярите в нея се разширяват. Ариана Пейдж Ръсел използва това си състояние за да "рисува" върху тялото си. Боди арт? Да!

Защо ти е обикновен електронен часовник, като може да имаш 24 аналогови?

Пензионер - прди и вика дека во негово време подобро се прдело.

"Илюстраторите казват, че съм дизайнер, дизайнерите - че съм илюстратор, а мама - че съм гений." Аз пък не мога да ти спестя url-то на портфолиото - httpcolonforwardslashforwardslashwwwdotjenniferdanieldotcom.com.

Фотографите: Трей Ратклиф, Крис Бък, Разумовский, Рони Шрам, Пола Зиглер, Ермана Принсен, Еухенио Рекуенко, Браян Адамс (същият), Иън Пуул, Себастиен Тиксие, Ранди Хънт, Франсоа Бенвенист, Себастиан Фаена, Марко Овандо, Люси и Симон, Димон Прунер, Магдалена Кмиецик.

Къщи, заводи и летища огънят превръша в пепелища!

Коренното население на долината Омо в Етиопия през обектива на Брент Стъртон.

Тоалетнa за емота и... други неща.

Какво ли не може да правиш вече с Лего - актови снимки, да запълваш дупките от куршуми по берлинските фасади (има точно срещу музея Пергамон) и да наричаш това изкуство, да си построиш Гугенхайм, като един истински Франк Лойд Райт (моят приятел).

България като бурлеска.

Къде са всички? Или откъде хората са си набавяли информация през последните 200 години.

Мой

Текстът на плочата гласи следното:

През м. април 1878 г. близо до сегашния Орлов мост софиянци тържествено посрещнали завръщащите се от Диарбекир свой съграждани - заточеници

Точно така - свой съграждани. На всякакви грешки и неграмотници съм попадал, но върху паметник е леко прекалено, нали?

Малки зелени човечета

Близо 20 години след падането на Берлинската стена от ГДР не е останало почти нищо, почти. Преди 48 години психологът Карл Пеглау получава задача от Министерството на транспорта на Източна Германия да разработи нови знаци за пешеходните светофари. След тестове в Кройцберг, при които се установява, че децата харесват новите фигурки, а възрастните ги виждат по-лесно, през 1969 г. първите ампелменхен се появяват на кръстовището на Унтер ден Линден и Фридрихщрасе. Фигурките с широкополи шапки са по-реалистични и някак по-симпатични от схематичните пиктограми, използвани на други места по света.

След обединението източните човечета са заплашени от замяна със западните си аналози, но срещу бюрокрацията се изправя Комитета за спасяване на светофарното човече и, за наша радост, печели. Ампелменхен се появява и в западната част на Берлин, по-късно и на отделни кръстовища в други западногермански градове. През 2004 г. се ражда и светофарното момиченце с плитки, панделки и рокличка. Междувременно тече съдебен спор за правата върху изображението, споечелен през 2006 г. от Маркус Хекхаузен. Сладка победа - днес ампелменхен може да бъде закупен във формата на ключодържател, светоотразител, магнитче, лампа, отварачка, обеци, върху чаши, тениски, торбички, хавлии, химикалки, шезлонги, топки... Заедно с мечките и тоновете "оригинални" късчета от Стената, зелените и червени човечета са без съмненение едни от най-популярните сувенири от Берлин. Наскоро дори вестник Билд отбеляза Деня на германското единство с картинка на прегърнати зелено западно и червено източно светофарни човечета с чаши в ръка.

Дим да те няма

Миналата седмица бяха приети промените в Закона за здравето, с които от юни следващата година се забранява тютюнопушенето на обществени закрити места.

Гласуването беше съпроводено от воя на никотинозависимите, макар новите ограничения да се въвеждат в самия край на срока, даден от Европейския съюз, при това във възможно най-мекия и пропусклив вариант. Като напълно естествени бяха приети действията на неколцината депутати пушачи, които енергично подскачаха от банка на банка за да гласуват с чужди карти срещу промените, а след това обявиха, че са защитавали свои лични, а не обществените интереси, както и че нямат никакво намерение да спазват новите разпоредби. Според един от тях дори, нямало друг закон, насочен срещу 2.5 милиона българи. Интересно, какво е сегашното уреждане на проблема (удачно сравнявано с басейн със зони за пикаещи и непикаещи), насочено срещу едни други 5 милиона българи?

Собствениците на заведения протестираха с половин уста (може би, защото няма никакви еднозначни данни за това, че забраната би отразила негативни на бизнеса им), а производителите на цигари замълчаха (обратното би било все едно дилърите на хероин да протестират срещу акциите на полицията).

Всичко това се случва на фона на рекордния ръст в броя на пушачите (предимно сред жените и малолетните) в страната и най-ниските цени на цигари в цяла Европа от една страна и перспективата за подобряване на общественото здраве и положителен ефект върху икономиката като цяло от друга.

П. С. Хубав постинг на Григор по темата тук

Знамена без пречупен кръст

Едно от табутата на съвременното западно общество - нацистката символика постепенно отпада. Доскоро свастики можеха да се видят единствено в историческите филми и по сбирките на крайно десни екстремисти, а знамена, наподобяваши това на Националсоциалистическа работническа партия на Германия и Третия райх от 1933 до 1945 година, но с келтски кръст се появяваха сред ултрасите на някои футболни отбори. Ети ти три примера от последната година, за това как асоциацията с последния символ се използва в по-мейнстрийм културни явления.

Октагонът е навсякъде в и около Калигула на Явор Гърдев (сценография - Никола Тороманов).

Едва ли някой в Берлин си е позволявал да провеси знаме по този характерен за националсоциалистите начин през последните 64 години, преди флаговете с бретцели (има и с наденички, за кисело зеле не знам) да украсят фасадата на Адмиралспаласт, анонсирайки премиерния мюзикъл Продуцентите (по филма на Мел Брукс).

Кадър от клипа към Динамита на аржентинците Хуансе Рол Бенд.