Бележки 6
Гледам, намира се блога от хора, които търсят Душман. Ми да помогна. Горната снимка е на Виктория Книш от последната им колекция. Можеш да си купиш тениска от Мухоморка, Бордшоп и онлайн в На Тъмно.
_
Районът около Райчо Даскалов и Ангел Кънчев се превръща в център на качественото (и скъпо) похапване. На няколко метра един от друг са Брасери (мястото за фюжън кухня), Данис (не мисля, че трябва да обяснявам), а отскоро и Бистро TXT 99 (очевидно по някакъв начин наследник на магазина за дрехи, който се намираше там преди). Та за последното ми е думата - обстановката е много свежа, има нещо испанско, плетени столове и дълга дървена пейка до стената... менюто се състои от салати и сандвичи (който са си салати върху филийка) и всичко е на цени от 6-7 лева. Освен това там са и Джимис (където опукаха Клюна, не ми е от любимите места на веригата и без това), 12-те стола и Кибеа (в които не съм ходил).
_
Абе що ли се бутам да пиша ревюта преди да направя рисърч. Вертикалният надпис върху новата бутилка на Каменица май не е само "уникално решение", а и нещо като нов корпоративен стандарт за ИнБев. Ей го чешкия Старoпрамен как го раздава:
_
Има един момент при сватбите в Лом, нарича се танц на булката, която танцива с всеки, който си плати за това като пъхне банкнота в ръката й. Срещу това получава около 20 секунди, докато не дойде следващия. Странно, досега не съм го виждал.
_
И пак заведения. Вчера най-накрая се вдигнахме до Пасторанта на Цар Асен. Приятна атмосфера - пастелни стени, джуджавки навсякъде, приборите са оставени в кофичка на масата, а като изключим лекото забравяне в началото (бяхме самички в салона за непушачи) обслужването е добро. Пастата е най-добрата, която някога съм ял в ресторант, струва си.
_
Има нещо в жените, които се разкарват с пликчета на Севън секъндс или Етам по улиците. Не е като да мъкнеш торбичка на Била примерно.
_
Миналата седмица започнах да чета Разходката на пан Броучек из XV столетие на Сватоплук Чех. Интересна е, а самият пан Броучек е чешкия еквивалент на бай Ганьо. В четвъртък, обаче останових, че в книгат липсват страници 49-64, за сметка на 37-48, които са отпечатани (подвързани) два пъти. Веднага драснах мейл на издателство Еднорог, а на следващия ден получих отговор, че мога да заменя моя екземпляр за друг в офиса им на Дондуков. Thumbs up! Но си преглеждай книжките преди да ги купиш все пак.
Още на пръв поглед е видно, че нямам шанс да спечеля Биг Брадър - защото не съм "истински" и не съм "себе си". В интерес на истината, дори от рисунката да не струи невиждана красота и елегантност, смея да твърдя, че съм се докарал малко по-хубав от обикновено. А сега малко авто творчески анализ (защото аз, за разлика от литературните ни класици, нямам намерение да чакам разни средношколци да анализират творенията ми в милиони класни и контролни). Очебийни са влиянията от поп-арта и вектор-арта, демек изобразен е съвременен човек с корени в 70-те! Освен това ясно се вижда лявото ушенце, т. е. не съм се нашльокал с абсент предната вечер, в следствие на което да го клъцна за да съм по-импресионистичен.
Кметът на Хисар сигурно също си има проблеми с дупките. На крепостната стена.
Ема е вече с халат и почти не плаче.
Колонадата на по-малкия храм в могилата Хоризонт.
Входът на храма в Четиньовата могила.
Външната конструкция, която предпазва входа.
Песента на Принс Purple Rain е написана през 1983, а албумът, който излиза през 1984 се задържа се цели 24 седмици на първо място в класациите, а Принс получава 3 Грамита, 2 награди Брит и един Оскар за 
