25.9.13

Как българин (не) изобрети електронния часовник

България е малка страна със скромна нова история. За да се помпа националното самочувствие се налага да бъркаме в славното минало, да преувеличаваме не особено значими постижения, да си присвояваме чужди или просто да послъгваме (а после да се сърдим, че никой не е чувал за тях).

Петър Петров е предприемчив и успешен български емигрант и чудесен пример за подражание. Роден е в Брестовица през 1919 г., още преди края на Втората Световна заживява в Германия, по-късно се установява в САЩ, където работи за НАСА и създава няколко собствени технологични компании.

Но дали е изобретил електронния часовник?

В края на 60-те години 2 компании - Хамилтън Уоч Къмпани, производител с близо 80-годишна история в часовникарството, и Електро Дейта, малка технологична фирма, основана от Джордж Тийс, започват независимо разработки на електронни часовници. Любопитното е, че проектът на Хамилтън Уоч е вдъхновен от настолен часовник с газоразредни броячи (потърси из нета за nixie tube, изглеждат страхотно), който компанията създава за научнофантастичния филм 2001: Космическа одисея. През декември 1969 г. двете компании обединяват усилия в проект Пулсар и година по-късно вече имат работещ, макар и нестабилно, прототип със светодиоден дисплей, достъчно малък за ръчен часовник.

Как в историята се оказва Питър Петроф? През 1971 г. Електро Дейта придобива неговата фирма Кеър Електроникс, произвеждаща медицинско оборудване, и Питър е назначен за изпълнителен директор на обединената компания. Според сина му Ралф Петроф, с когото се свързах за повече информация, причината е опитът на баща му в НАСА. Заема поста до март следващата година, месец преди на пазара да се появи Пулсар П1, а причините за напускането му са най-вече във финансовото затъване на компанията.

Времеви модул с дисплей, състоящ се от 27 червени светодиода за всяка цифра, с изключение на само 7 за първата, кварцов кристал и 4.5 волтова никел-кадмиева батерия, опаковани в корпус от 18-каратово злато. Всичко това за 2100 долара, сума достатъчна да си купиш кола среден клас по онова време. Консумацията на енергия от дисплея е толкова голяма, че за да се избегне изтощаването на батерията той стои изключен и пали за 1.25 секунди само при натискане на бутона. Въпреки това моделът има огромен пазарен успех, а инвестицията в крайна сметка си струва - запазени Пулсари от първата серия в наши дни се предлагат за около 20 хиляди долара.

Легендата за изобретяването на електронния часовинк от Петроф тръгва от некролога, публикуван от семейството му в Ню Йорк Таймс през 2003 г. и стига до номинация в кампанията на БНТ Българските събития на ХХ век. Не, Питър не е "изобретателят на електронния часовник". Жалко е, че вместо да се отдеде дължимото на нововъденията в сферата на цифровите броячи и сърдечната апаратура, разработени от него, се разпространява подобна глупост. И не, за тези 10 години нито един журналист не е направил опит да се свърже с роднини и колеги на Питър за да потвърди информацията.

5 коментара:

  1. Да, поздравления!

    И понеже споменаваш кампанията на БНТ за събития на предния век, не може ли да направиш едно подобно поручване за другото велико българско откритие - 6тия сърдечен тон? ;-) Поръчка за разследване! ;-)

    Тук се издъних безславно. Правих опити, при това многократно, но нищо не намирам за съществуването на такъв. Реших да хвърля кърпата...

    ОтговорИзтриване
  2. То трябва да имате пипе, да се сетите, че за да се мери ПУЛС, апаратчето трябва да има и времезадаване. Ако не ползва външно де.

    Явно Петров си е продължавал да работи за НАСА. А търговците са решили да направят бизнес с постигнатото изделие.

    ОтговорИзтриване