Лондонски бележки 2

Проблеми с кредитната карта - има си хас да нямаше. Разбира се, не ни позоли да платим двете стаи за целия престои. Не ни позволи и да платим двете стаи за един ден. Трябваше да плащаме всяка стая индивидуално всеки ден. До днес, когато ПИБ не пусна и една транзакция.

_

Сезонът и продължителността на престоя ми този път не позволяват да правя снимки на светло, освен на не особено интересния и вече документиран в блога участък между Тауър и Ландън бридж.

Бях си харесал близкия Гарисън за вечеря, но още влачейки куфара към хотела забелязах, че е затворен за ремонт. За по-сигурно се насочих направо към Бътлърс Уорф, където хапнах в Кантина дел понте. Каква ирония - та аз съм последният човек, който би вечерял в италиански ресторант точно тук. Кантината прилича на Спагети Къмпани в София, пицата е точно такава, каквато трябва да бъде, а Лондон се оказа мястото, където трябваше да установя, че италианската бира е добра. Всъщност разделението между ресторант и пъб тук май се прави по това, дали има наливна бира. В Кантина има само малки бутилки Перони и Морети, сервират ти я наполовина сипана в чашата, като пред теб наливат останалото. Когато си поръчах втора бира, се оказах с втора полупълна чаша на масата, хехе.

Преминах Тауър бридж, за да открия Сейнт Кетрин докс, скрити зад архитектурното недоразумение Тауър хотел - ужасяващо бетонно чудовище току до Тауъра. Сейнт Кетрин се оказа закътано пристанище за исторически платноходи и модерни яхти, в които, предполагам, се вихрят исторически купони, с кафенета, ресторанти, магазинчета, скъпи жилища и най-странния Старбъкс евър. Вече имам планове как да профукам половината от богатстовото, с което ще разполагам един ден като скромен, но ексцентичен мултимилионер. Или да го направим направо скромен, но ексцентичен мултимилиардер, уай тейк рискс? Окей де, може и да прежаля някоя сутрин да го снимам.

_

Абе, понеделник да не е ден за хоръри по английската телевизия? Бррр...

_

Гостоприемстовото никога не се е считало за традиционно английско качество. Нищо чудно, че снощи останах отново без компания за вечеря. Все пак поправих пропуска от понеделник и направих неуспешен опит да опитам всички битъри от асортимента на Фулърс в Шуутинг стар до Ливърпул стрийт.

В България е прието, че като кажеш благодаря при плащането на сметката, не очакваш ресто. Е, тук не работи - благодаря просто не е толкова рядко срещана дума. Трябва да измисля друг начин да оставям бакшиши явно.

_

Имам уговорки за четвъртък и петък. Стискайте палци да си намеря билет за Арсенал - Тотнъм довечера. Пфу, как не се сетих по-рано да поръчам.