27.6.11

Знамена на рекламата 4

След първата (от 2008 г.), втората (2009) и третата публикация (2010) по темата, както и спешъла след бедствието в Япония (2011), не ми се вярваше, че ще се стигне до четвърта част. Но оказва се, рекламистите по цял свят са си бъркали в носовете творили неуморно в жанра "рекламни визии, основаващи се на национални флагове" и през изминалата година.

Аржентина и Англия се сблъскват не само по въпроса за Фолклендските острови, но и на ръгби игрището.

Глобалното затопляне = потоп в САЩ, Китай, Бразилия. Пфю, и този път ни се размина.

Хм, САЩ, Китай и Бразилия отново са на мушката, странно...

Туристическа агенция открива, че ако завърти едно знаме се получава друго. Никога нямаше да се сетя сам, пичове.

Няма милост за червената точка. Време е за суши!

Точно така - суши.

Рекламна пауза с три не толкова комерсиални неща.

Париж + Бомбай = ВНЛ

А за финал - серия от 19 плаката от П. Дж. Тиърни за актуалния сезон на Формула 1. Хайде, до скоро!

22.6.11

Толкова сериозно

Знаеш ли къде водят чуждестранните туристи в София? Да видят ЦУМ, президентството, парламента, Света София, Ротондата, музея Земята и хората, Александър Невски, Археологическия музей и Руската църква, НХГ, джамията Баня Баши. Ако са организирана група гръцки или френски пенсионери (каквито най-често са) може да стигнат и до Боянската църква и НИМ.

Преди 2 години Давид Черни изобрази България като турска тоалетна в арт-инсталация, иронизираща къде удачно, къде напосоки клишетата за страните от ЕС. Българските институции се обидиха и мястото на България беше заето от черен парцал, прикриващ кенефа. Година по-късно Черни трябваше да участва в изложба в Пловдив, но кметът-идиот на града му "забрани" да стъпва там. Не че може да направи такова нещо, но чехът просто се отказа да идва.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат през 50-те години на миналия век. Доколкото Червената армия не е освобождавала България от нищо и никого, смисълът му и в онзи момент, и сега е крайно ограничен. Значението му пък на практика се изпари с края на тоталитарната сателитна държава и "демократичните" промени. Никога не съм подкрепял унищожаването на паметници от епохата на комунизма - те са част от историята и трябва да бъдат запазени, но единственият начин това да стане е да бъдат адекватни на настоящата ситуация. А когато това е невъзможно - да намерят мястото си в даден музей.

Този уикенд паметникът на Съветската армия неочаквано стана адекватен. Снимките на оцветените като комиксови супергерои фигури на съветски войници обиколиха сайтовете за стрийт арт, дизайн и градска култура по целия свят, стигнаха и до мейнстрийм медии като Шпигел, Си Ен Ен и Дейли Мейл, където България обикновено присъства единствено като сцена на новини за ограбени, пребити или измамени туристи. За часове паметникът се превърна в по-атрактивно място точно за туристите от онези, изборени в началото на постинга. Едва ли има значение кой е авторът на адаптацията (макар почеркът да напомня други предходни боядисвания в градинката), но резултатът е впечатляващ и като концепция, и като изпълнение. Всъщност, със сигурност надминава първоначалния замисъл. В крак с времето, сред комисковите герои са се оказали Роналд Макдоналд (от известно време в САЩ Макдоналдс е призоваван от здравни организации да спре рекламата, таргетираща деца, и да пенсионира клоуна) и Дядо Коледа (съвременният му образ е резултат изцяло от рекламните визии на Кока-Кола от началото на миналия век). На практика мишена на творбата не е толкова старият лишен от смисъл паметник, а съвеременната американизирана поп култура и слепотата на обществото, паметникът е просто подходящата подложка за това. Почти всички мои приятели и онлайн познати се зарадваха и оцениха значимостта на случилото се, именно осъзнавайки вложената ирония. Започнаха и инстинктивно да защитават нарисуваните супергерои, предусещайки съдбата им.

Разбира се, има я и другата България. В нея, по думите на настоящия министър на културата, мултак за вечни времена и звезда в новия софийски Музей на съвременното изкуство (в който нормален човек, интересуващ се от съвременно изкуство, няма нито една причина да стъпи), оцветяването е "ванадализъм" и "углавно престъпление". За информация на гусина Рашидова, престъпление е побоя над полицай, драскането по стените е хулиганство, а това на паметника е изкуство. Отнякъде изскочиха червени бабички (с руски акцент), зовящи за смърт на поругателите, и сини дядовци, зовящи за сриването на паметника. Столичният инспекторат се активизира мълниеносно и за един ден организира почистването. Същият инспекторат, който е сляп за дебилните врагове на Невяна и Дъглас, за келешите, драскащи имената на футболни отбори и свастики из целия град, и който при други обстоятелства не би стъпил по тъмно в софийски парк. Парите за почистването се оказаха на лобистката организация Форум България-Русия, бърсането стана по тъмно, под полицейска охрана. Срамно, жалко и обидно. Българското общество излезе по-склонно или да се вкопчи, или да изтрие миналото си, но не и да го преосмисли.

И да, може да не ти се вярва, но това беше най-значимото нещо, случвало се на българската арт сцена (откъде го изкопах тоя израз?) в последните 50 поне години. Който видял, снимал и пил бира, това беше. А междувременно, за да е иронията още по-силна, Прага отбеляза 20 години от изтеглянето на съветските войски с инсталирането на боядисан в розово от Давид Черни танк, а братският съветски руски Газпром намекна за възможна нова газова криза в Източна Европа. Язък за боята.

20.6.11

Хотел Желание

"На черен фон чуваме шум от вода, падаща по пода на душ кабина. Появява се изречението:

Това е най-горещият ден от седем години, на небето няма никакви облаци, но въпреки това ще вали.

Водата пада от душа по пода на кабината. Краката на Тони се появяват в кадър. Погледът ни се вдига бавно и се плъзга по тялото й. Всичко се случва на забавен кадър. Всяка капчица блести от директната светлина на слънцето в душ кабината. В продължаващата минута и половина сцена виждаме началните надписи на филма на фона на 'чувствена' музика.

Тони сапунисва прасеца си с оранжев крем сапун. Погледът ни продължава да се движи нагоре по тялото й. Тя се обръща с дупето си към нас, после се завърта отново и виждаме поддържаната й къса интимна 'фризура'. Тазът й е ясно изразен. Тони е слаба, но не кльощава и на 'правилните' места има 'правилното количество' плът. Сапунисва корема си. Погледът се вдига. Сега виждаме гърдите й. Светлината се отрязява в нея, капчици вода отскачат наоколо. Точно преди да видим за пръв път лицето й, тя се обръща отново. Водата се излива по врата й, косъмчетата по него прилепват към тялото.

Настоятелно чукане по вратата на банята нарушава създадената атмосфера. Тони потрепва.

Лука: Мамо! Трябва да тръгваме!

Тя се обръща и виждаме лицето й - то е приятно и естествено. От устата и стърчи дръжката на четка за зъби.

Тони (неясно заради четката за зъби): Колко е часа?!

Лука: Не ти разбирам нищо, извади четката от устата си!

Тони се усмихва на хлапето си. Все едно той е 'таткото'. И изважда четката от устата си.

Тони: Колко е часа?

Виждаме гърба на малкия Лука. Той стои с кожен куфар пред вратата на банята. Носи къси джобести кафяви панталони и бели конвърси, шапка панамка и тъмно синя блуза, на чийто гръб е изобразна шарена пеперуда. В дясната си тъка държи мрежа за лов на пеперуди.

Лука поглежда към часовника си и от близо виждаме как стрелката на шарения детски часовник с пеперуди показва точно 9:30.

Лука: Мамо!"

Това е твоят шанс да станеш порнео продуцент. Но не от онези, които, когато не викат Давай, давай! зуумвайки до размазване ди пи екшъна, кастват палави унгарки, не.

Откъсът горе е първата част от сценария* на Хотел Желание, филмов проект, които не е порно, макар да се занимава изключително със секса и сексуалността. Актьорите са известни (като за Германия), участва например Карло Любек, който ти е познат от главната роля в българския Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Не по-малко любопитен е избраният начин на финансиране - краудфъндинг. Чрез сайт, в продължение на 80 дни - до края на август, всеки може да дари определена сума, като целта е да се съберат 170 хиляди евро (към момента са около 28000). В зависимост от сумата всеки инвеститор получава нещо в замяна - ваучер за стрийминг на филма, когато е готов, за дарение от 5 евро, името ти ще се появи в надписите срещу 250 евро, за 500 получаваш и роля като статист, а 5000 ще те вкарат на специална затворена прожекция с актьорите и екипа. Развитието може да следиш и онлайн, като сценарият се разкрива поетапно, както и видео с готовите сцени. В случай, че събраните пари не стигнат определения бюджет, те ще отидат за млади кинотворци в рамките на Фърст Степс Ауорд 2011. Сексът (а не мрънкането) продава, нали?

* Този ми е вторият "авторски" превод от немски след Червената шапчица. Не става много-много, ама това е сценарий, не художествен текст.

16.6.11

Разни фотографи 20

Идва ред на втората най-непопулярна поредица в блога (съдейки по липсата на коментари) след Преди еврото.

Майкъл Шмид, Йоана Шпрох, Майкъл Дуек, Е. Дж. Белок, Ерика Симон, Йоана Паларис, Фрамн Резенде, Хана Пуц.

Мичел Канашкевич, Алан Делмас, Полина Рябцева, Жан Жак Андре, Филип-Лорка Дикорсиа, Индиана Каба, Франк де Мулдер, Сара Алварес.

Михаела Иванова, Станко Абаджич, Дейвид Пол Ларсън, Фредерико Мартинс, Майкъл Стоунис, Андрей Коротич, Хема Лопес, Шейн Удуорд, Кордиан Хандзик, Хайкасъл.

Намико Китаура, Валерио Базили, Браян Шумат, Дженифър Кокс, Дани Иргу, Наташа Кронсел, Уинклер и Ноа, Димитри Каракостас, Ана Коньович, Наташа Аджич и Татяна Радичевич, Ричард Бернардин.

Марио Пеня, Оля Иванова, Лука Кнежевич, Мигел Старсевич, Игнасио Стейнслегер, Сет Сейбал, Лора Норман, Евгений Регулян, Седрик Делсо, Джереми Дейно.

Мелиса Шук, Фредерик Баража (който е автор и на тази вдъхновена от Произходът на живота на Курбе снимка), Рания Матар, Ребека Кернс, Даидо Морияма, Дария Мингараева, Джеф Це, Евгени Гончаров, Франк Ной, Кристоф Рие.

Таня Шчеглова и Роман Новен, Джъстин Кърланд, Хардибуди, Людовик Санчес, Ник Тулинен, Игор Кошелев, Виктория Лейтеш, Андрю Кайзър, още Ерик Уимбърли.

Петра Колинс, Ана Блода, Никлас Падрон, Лиз Сарфати, Алисън Скарпула, Грит Сивониа, Стивън Малон, Алисън Нюболд, oще Река Няри.

Настя Тайлакова, Анете Першон, Нийл Крейвър, Клои Макленън, Озан Киймадж, Занти и Наоми, Мари-Луиз Кадош, Тод Хайдо, Рашид Бакиров.

Робер Годет, Даниеле и Янго, Морган Хислоп, Юлишка Щенгеле, Виола Канджи, Роузмари Буенростро, Рожерио Мескита, Борис Ситников, Джъстин Ридлър, Никита Пирогов.

Хишам Риад, Фил Пойнтър, Марк, още Олга Бабич, Кристина Вискю, Рич Бъроуз, Елизавета Пародина, Адриан, Соня Козлова, Пол Емпсън.

Ева Шумовска, Микаел Янсон, Катаржина Видманска, Мациек Позога, Тимъти Кийн, Пауло Шибукава, още Кевин Мейсън, Фиона Куин, Николай Фишер, Том Деломбард, още Ян Хронски, Аманда Яснауски.

Ох, малко дълъг се получи...